Питали ли сте се някога защо действате по определен начин? Възможно е да се затруднявате да изградите приятелства или романтични връзки, а вероятно сте склонни и към изблици на гняв в отговор на най-дребни неща. Или пък пазите чувствата само за себе си, страхувайки се да споделите.

Има голяма вероятност това поведение да се корени в детството ви. Преживяванията, които сме имали като деца, могат директно да повлияят на почти всеки аспект от живота като възрастни – от отношението към останалите, до това към самите нас. А това никъде не е толкова очевидно, колкото при хората, които са били жертва на емоционален тормоз като деца.

Ето и кои са признаците, които показват, че сте имали подобни преживявания в своето детство.

1. Постоянно се извинявате

Ако сте били подложени на емоционален тормоз в ранните си години, може да имате усещането, че не правите нищо както трябва и вече като възрастен да се извинявате постоянно за неща и ситуации, в които всъщност не сте направили нищо нередно.

2. Проблеми с обвързването

Възможно е да се притеснявате, че другите ще ви изоставят или ще им писне от вас. Това обикновено се случва при хора, които са били пренебрегвани като деца или са имали отсъстващ родител или такъв, който липсва в емоционален план.

3. Не знаете как да приемате комплименти

Ако постоянно сте чували негативни оценки за себе си като деца, най-вероятно ще ви бъде трудно да повярвате, когато някой ви прави комплимент. Може да не му повярвате или напълно да отхвърлите положителния коментар.

4. Поставяте под въпрос всичко

Когато сте израснали в хаотичен свят, изпълнен с емоционално насилие, може да имате проблем с доверието. Ако се случи нещо хубаво, ще се запитате колко дълго ще продължи или постоянно ще поставяте под въпрос вашите решения и взаимоотношения.

5. Ужасявате се от конфликти и конфронтации

Жертвите на вербални форми на насилие често са ужасени от конфронтация и затова се опитват на всяка цена да избегнат конфликта. Дори само идеята за конфронтация обикновено предизвиква огромна тревога и активира реакцията на стреса, позната като „бий се или бягай“ – и те почти винаги ще избират бягството пред битката.