Мутафова изригна: Цветана Гълъбова искаше да разведе Калоянчев, като я отряза, тя се прехвърли на Слабаков!

<br /> <em>Часове преди актрисата да замине на турне с постановката на &ldquo;Скакалци&rdquo;, съвместна продукция на Сатиричния театър и &ldquo;Дрийм тийм продакшънс&rdquo; - колеги, които безкрайно обича, Стояна даде ексклузивно интервю пред народното издание! В уникална изповед пред &ldquo;ШОУ&rdquo; голямата актриса разказва за завистта и съперничеството в театъра, за ударите под кръста, за любовите и омразите, за човешките недостатъци на големите... </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Как сте, госпожо Мутафова?</strong><br /> - Заминавам за 3 дни на турне със &ldquo;Скакалци&rdquo; на Ст. Л. Костов, продукция на Сатиричния театър и фирмата на Любо Нейков, и след това, дано се оправи времето, искам да се кача на вилата в Драгалевци и да си почина малко, защото съм изморена, ама прекалено изморена! На тия години да работиш като звяр, не е работа!...<br /> <br /> <strong>- Евала, че сте в такава страхотна форма!</strong><br /> - Евала, евала, ама да работиш на тези години, за да живееш, това не е евала! Можеш да работиш, ама за кеф! В другите държави не е така, само в България е така! Друга на моите години да сте чули да работи на сцената?! Е, не е както беше някога, на пълна пара, но... Много пътувания имах тази година. Не мога да разбера тази пиеса - &ldquo;Госпожа Стихийно бедствие&rdquo;, какъв е този луд успех?! Тя е играна навсякъде по няколко пъти и пак, и пак, и пак - все при претъпкан салон! Много я харесват, какво й харесват толкова хората, не знам! <em>/смях/<br /> </em><br /> <strong>- Всъщност вас Методи Андонов ли ви направи артистка? Това ли е режисьорът, който разкри качествата ви с пълна сила? Така твърди в интервю за нашия вестник неговата вдовица Цветана Гълъбова?</strong><br /> - <em>/Бурен смях/ </em>Как ще ме направи артистка Методи Андонов, бе?! Ако не съм артистка, никой не може да ме направи артистка! Не, не е така! Цеца си има специално мнение. Тя не може да се примира с това, че не можа да стане артистка, и намрази целия театър, всичко живо! Аз съм била като танк и съм преминала през всичките, така казва. А аз никога не съм била танк, напротив!<br /> <br /> Вижте, наистина, като дойде Мето в театъра, аз и той много се усетихме. Той мислеше като мен и аз мислех като него. Някаква много силна връзка се получи между нас двамата! С него и като характер много си приличахме &ndash; еднакво чувствителни, еднакво нервни, еднакво отчайващи се лесно и после еднакво идващи на себе си. Цеца дори малко го ревнуваше, не като от жена, а за нашата хубава творческа връзка! Спомням си, репетирахме &ldquo;Михал Мишкоед&rdquo;. Аз съм прекалено прецизна, като работя, но съм хаотична. Същият беше и той. Цеца му се караше: &ldquo;Нищо не е пипнал днеска, не е работил по пиесата, а идва на репетиция!...&rdquo;. А репетицията този ден му стана най-хубава! Викам й: &ldquo;Слушай, бе, Цецо, човекът слуша вдъхновението си! Остави, той може цял ден да не е пипнал пиесата, но в това време тя е била в главата му!&rdquo;. Тя не можеше да разбере тези работи! Тя беше човек на реда, на точността, беше родена за по-други науки, да учи там физика, химия, математика, но не и за театъра! А луда беше за театъра! И там й беше болното място, там й беше и злобата!<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>И си я изсипа тази злоба най-вече върху мен! </strong></span><br /> <br /> А бяхме първи приятелки по едно време, не се разделяхме! Аз, когато имах проблеми, първата ми работа беше да звънна на Цеца, да я извикам, да й кажа. Не се разделяхме! Тя после, на погребението на Слабака, се нахвърли отгоре ми да реве: &ldquo;Ох, Стояно, ох, Стояно, извинявай много, ама нали знаеш...&rdquo;. Пък после пак стане лоша. И аз се смилих над нея тогава. Но тя какво ли не писа срещу мене - и по книги писа, и къде ли не!... Един път ги бях поканила на обед с Методи. Бях направила пуйка. На Методи много му се услади и каза на Цеца: &ldquo;Виждаш ли, ма, виждаш ли - жената е хем каква артистка, хем каква пуйка е сготвила!&rdquo;. А нея не я биваше нито за едното, нито за другото! Цветана готвеше, ама не можеше да прави нищо вкусно...<br /> <br /> <strong>- Но тя твърди в същото интервю, че е можела да разведе Калоянчев, но не искала да гради щастие върху нещастието на жена му и децата му... Че мафията в Сатирата ги разделила, а главният й идеолог на тази мафия бил Нейчо Попов! Подбутвал Калоянчев напред, за да го смятат хората за мракобесен, а всъщност решенията били негови... </strong><br /> - <em>/Бурен смях/</em> Всички тези измислици - това е тя! Това е тя! Тя така мисли за хората, нечистоплътно мислене! <br /> <br /> Напротив - тя искаше да разведе Калоянчев! Мога да ви дам един пример. Бяхме в Дряновския манастир. Нейчо и Валя - жената на Калата останаха назад, аз, Цеца и Калата вървяхме напред. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Те непрекъснато се прикриваха с мене! </strong></span><br /> <br /> Дълго време Валя не ми говореше, защото мислеше, че аз ги покровителствам. Та тогава Цеца взе да говори на Калоянчев: &ldquo;Виж к&rsquo;во ще ти кажа - прибираш си децата, таз проста жена не може да ги възпита както трябва! Ние ще се занимаваме и с четирите деца! Аз ще ги гледам!&rdquo;. Калоянчев и Валя имаха двама сина, а Цеца и Методи &ndash; две дъщери. Тогава аз се намесих: &ldquo;Виж какво, Цецо, Валя е майка, ти нямаш право да се бъркаш в работата на една майка, разбра ли!? Как така ще вземаш на една майка децата?!&rdquo;. Калоянчев се обърна към мен и ми вика: &ldquo;Ти не се бъркай!&rdquo;. Казвам: &ldquo;Вие ме набъркахте в цялата работа!&rdquo;... Аз дълго време не знаех, че те имат любов! Тези работи не ги подушвам изобщо. Хората имат нюх към тези работи, аз нямам! Кой какво има &ndash; трябва да ми каже и тогава ще знам!<br /> <br /> <strong>- Те кога ви казаха, че имат интимна връзка?<br /> </strong>- Бяхме в хотела на един град, аз бях в банята. Чукна се на вратата на стаята ми. Викнах: &ldquo;Кой е, аз се къпя?!&rdquo;. Чух гласа на Калата: &ldquo;Аз съм, отваряй!&rdquo;. Сложих хавлия и излязох: &ldquo;Какво има, бе, Кала?&rdquo;. Той взе да се върти като обран грък около мене. Не смее да каже за какво е дошъл! Питам го: &ldquo;Какво, бе?! Казвай, че да влизам да се доокъпя!&rdquo;. А той: &ldquo;Ами, ние с Цеца имаме любов, голяма...!&rdquo;. Аз почти се строполих на земята! &ldquo;Как така, бе?!&rdquo;. А Калата продължава: &ldquo;Никой не знае, сега само ти знаеш. Тя е пред вратата, не смее да влезе!&rdquo;. Викам: &ldquo;Кажи й да влезе!&rdquo;. Като влезе Цеца, им викам: &ldquo;Вижте какво ще ви кажа - ще се жените ли?&rdquo;. &ldquo;Не&rdquo;. &ldquo;Хубаво. Оттук нататък, ако се разчуе това, значи, че аз съм го казала! Няма да говорите за това, правете каквото искате, имайте си любов, обичайте си се, хубаво, хайде, да ви е честито, но няма да вдигате гюрултия!&rdquo;. <br /> <br /> И какво мислите стана?! - Нарочно Цеца раздрънка навсякъде! За да може Валя да научи и да станат скандали в къщата на Калоянчев!<br /> <br /> След това в Дряновския манастир, когато Цеца каза на Калата да вземе децата си те да ги гледат, хванах Валя на стълбите и й казах: &ldquo;Виж какво, <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> пази си мъжа! </strong></span><br /> <br /> Но моля те, не ме издавай!&rdquo;. Но тя вече всичко знаеше, Цеца беше разтръбила навсякъде!<br /> <br /> Но всъщност от страна на Калоянчев никога не е имало намерение да се развежда! Когато Цеца разбра, че той няма да се разведе и няма да се ожени за нея, тя прави струва и си хвана Слабака<em> /актьорът Петър Слабаков &ndash; б. а./</em>. Питах я: &ldquo;Как стана така, как се хвана със Слабака?&rdquo;. А тя ми вика: &ldquo;О, какъв обход съм правила!...&rdquo;. Защото нейното село е Млечево, а Слабака живееше в Бериево. &ldquo;Колко път съм била от Млечево до Бериево, докато си изпълня плана!&rdquo;. Ама той не се ожени за нея...<br /> <br /> <strong>- Но 25 години са живели заедно!... </strong><br /> - Живяха, живяха заедно. Тя обича земята. Садеше домати, кокошки имаха много. Къщичката им беше много стара. Имах чувството, че да я духнеш, ще падне. Пък Слабака беше направил един курник, много красив, с резби &ndash; и там кокошки, петли... Цеца събираше цели престилки, пълни с яйца. Не знам какво ги правеха тези яйца!<br /> <br /> Един път бяхме там с Пепа Николова, която беше много духовита, и тя й рече малко на харманлийски диалект: &ldquo;Ама, оти не вземете да се преместите да живеете у курника, пък кокошките изпратете у селската къща?!&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Как мислите, защо Цветана Гълъбова нарича вашия съпруг Нейчо Попов &bdquo;идеолог на театралната мафия в Сатирата&rdquo;?</strong><br /> - Това е фантазия на Цветана Гълъбова! Кълна се в паметта на мъжа си, че това не е истина! Това е мръсната фантазия на Цеца Гълъбова! Нечистоплътната фантазия на Цветана Гълъбова! Нищо друго! Въпреки че е интелигентна и умна, тя има и нещо извратено в мисленето си!<br /> <br /> Нейчо не се занимаваше с нея изобщо. Не я смяташе за никаква артистка! И тя никога не е била артистка! Но имаше много хубава глава! Великолепна глава, просто антична! И аз се възхищавах на нейното лице и й виках: &ldquo;Цецо, Цецо, как можеш да бъдеш толкова хубава, ма?!&rdquo;. А тя: &ldquo;Хайде, хайде сега!...&rdquo;. Ама, знаеше, че е хубава! Тя може би затова е искала да стане артистка! Беше хубава, ама нямаше хубава фигура! И някак си &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>от главата надолу простееше!</strong></span><br /> <br /> А то цялата работа е дали простееш, или не! А тя по походка, по всичко, си беше една селянка! И това не го е загубила и досега... Е, беше образована, културна, но... Тя си остава и в душата си една селянка, в лошия смисъл на думата!<br /> <strong><br /> - Вярно ли е, че Цветана Гълъбова е седяла винаги до Тодор Живков, като е идвал в театъра, за да не го безпокоят артистките и да му слагат в джоба на сакото бележки, в които искат апартаменти и други благини от него?</strong><br /> - Абе, тази Цеца какви ги фантазира?! <em>/смях/ </em>Не знам някой да му е пускал бележки! Нейчо беше този, който пръв се заемаше да се бори за някой артист, който няма къща. Той беше тактичен и умееше в подходящия момент да заговори по въпроса и работата да се реши.<br /> <br /> Аз пък да ви кажа за един друг случай. Калоянчев смяташе, че непременно трябва да има мерцедес. Понеже Стефан Гецов имаше мерцедес, трябваше да има и той! И врънка, врънка, врънка Нейчо да отидат при Тодор Живков. Отидоха, Нейчо се връща и... направо му се плачеше на човека! &ldquo;Какво, бе, Нейчо?!&rdquo; &ldquo;Мани, мани, станахме за резил!...&rdquo;.<br /> <strong><br /> - Какво се е случило?!</strong><br /> - Тогава в Сатирата вървеше пиесата &ldquo;Михал Мишкоед&rdquo; с режисьор Методи Андонов. Между другото, Цветана се изяде тогава, защото направих много хубава роля! Когато завесата падна, една тежест ме удари по главата и аз паднах! Методи веднага се спусна към мен: &ldquo;Стояно, какво става, жива ли си, Боже, ти ми направи пиесата! Стояно!...&rdquo;. След това пиесата я прави по телевизията и Хачо Бояджиев, който си въобразяваше, че е много голям режисьор &ndash; беше викнал танцьорки да си вдигат краката по най-просташки начин! Не ме викна мен, окепази пиесата... Преструваха се нашите артистки: &ldquo;Хачо, Хачо!...&rdquo;. Никога не съм го уважавала, защото знаех колко пари струва! Както и да е... <br /> <br /> Та беше тръгнал слух, че &ldquo;Михал Мишкоед&rdquo; в Сатирата е вредна пиеса. Защо - аз не знам! Беше едно изпипано представление.<br /> И отиват Нейчо, Калата и Бочката<em> /актьорът Димитър Бочев &ndash; б. а./</em>, който тогава беше партиен секретар на театъра, при Тодор Живков да искат мерцедес за Калоянчев. Бочката беше бездарен и затова &ndash; партиен секретар, такъв-онакъв, по този начин вървеше напред. Иначе беше добро, образовано момче, но нямаше талант... При Живков става въпрос за &ldquo;Михал Мишкоед&rdquo;. И какво ми разправя Нейчо, той няма да ме лъже! &ldquo;Мани, мани, Стояно, станахме за резил!&rdquo;. &ldquo;Какво е станало, бе, Нейчо?!&rdquo;, питам. Започнал Тодор Живков да пита: &ldquo;Какво правите в тоя &ldquo;Михал Мишкоед&rdquo;?! С мен ли сте се подиграли?!&rdquo;. Нейчо казал: &ldquo;Не, бе, другарю Живков, няма такова нещо!&rdquo;. И започнал да обяснява какъв е смисълът на цялата работа. Изведнъж <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Калоянчев изтърсва една най-вулгарна псувня! </strong></span><br /> <br /> Казва: &ldquo;Аз ще му... майката!&rdquo;. Изпсувал на майка Методи Андонов, и то най-грозно! Нейчо се намесил: &ldquo;Кали, Кали, Кали!...&rdquo;. А той: &ldquo;К&rsquo;во, бе, какво го защитаваш?!&rdquo;. След това се обърнал към Тодор Живков: &ldquo;Обичам те, бе, другарю Живков!&rdquo;. Че като го цапардосал по рамото дет&rsquo; много го обича, и Нейчо вика: &ldquo;Едва не паднах под масата!&rdquo;... Аз не ви лъжа, кълна се в детето си, че ви казвам истината! И не ми е приятно да го кажа, защото Калата беше гениален актьор, но иначе...<br /> <br /> Е, Калата и Методи не се обичаха, защото Цеца беше по средата! А тя &bdquo;играеше на въже&rdquo; - и така, и така! Не се разведе с Методи до края! За да дава той пари за мляко... И тя става една сутрин да му иска пари за мляко &ndash; той умрял! Той починал, както е спал...<br /> <br /> Та, дадоха на Калата мерцедес, и се игра &ldquo;Михал Мишкоед&rdquo;, и всичко беше наред. Нейчо винаги правеше всичко така, да е добре за театъра.<br /> <br /> Между другото, аз му се зарадвах на Калата на мерцедеса - защо само Стефан Гецов да има, Калата беше по-голям артист от Стефан Гецов! Пък и той си го плати, но на по-ниска цена... <br /> <br /> <strong>- След смъртта на Нейчо Попов вие преживявате много тежък период и в кариерата си, спират да ви дават роли... Защо се случи така?</strong><br /> - Тогава 5 години едва-едва си държах главата над водата! Това беше една постановка срещу мен! Атаката дойде от жените в театъра и пак от г-жа Цветана! Въпреки че тогава с нея се бяхме сближили много. Защото 20 дена след Нейчо си отиде и Методи! И все двете в черно, на гробища заедно...<br /> <br /> Но тогава в театъра дойде Младен Киселов. Този човек ми върна работата, живота! А пък никога не съм била близка с него! Никога! Той така високо ме оцени! Казваше: &ldquo;Ти не си знаеш цената, мойто момиче! Ти имаш такава вътрешна сила, но не я знаеш!&rdquo;. А аз си я знаех, но я пазех за себе си, защото знаех, че никой няма да ми повярва. Бяха ме приели като комедийна актриса и за драматична роля не можеше и да се помисли! Младен ми каза: &ldquo;Ти трябва да изиграеш една Майка Кураж и знаеш ли как ще я изиграеш?!&rdquo;. Викам: &ldquo;Не думай, бе, Младене, не ме ли надценяваш?!&rdquo;. А той: &ldquo;Не, не те надценявам!&rdquo;. И започнахме да работим, но той трябваше да замине за Америка. Неговият развод го довърши! Като говоря за него, и сега ми става мъчно! /просълзява се/ Само той ме разбра, и то без да сме били близки!... След Младен нещата при мен тръгнаха нагоре. Той разбра наистина какво мога. Направих най-хубавите си роли.<br /> <br /> <strong>- Много хубави чувства сте имали също към Таня Масалитинова...</strong><br /> - Много хубави! Тя освен че беше гениална артистка, беше и много добър човек! Двете си казвахме всичко. Слава Славова също беше много добра артистка, но малко по немски маниер, не обичаше да споделя. А с Таня си казвахме всичко... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Скриха от мен, че е умряла! </strong></span><br /> <br /> Аз имах снимки. Като разбрах на другия ден, се върнах болна вкъщи. Моята дъщеря от вратата ми вика: &ldquo;Знам защо си разстроена... Не ти казах...&rdquo; Разплаках се: &ldquo;Защо ти поне не ми каза?!&rdquo;. &ldquo;Ами ти имаше снимки...&rdquo;. &ldquo;Не ме интересува, щях да отида, щяха да ме пуснат, едно цвете да й сложа!&rdquo;. Аз на Таня да не отида да сложа едно цвете, досега не мога да се успокоя!... <em>/просълзява се/</em><br /> <br /> <strong>- Имали ли сте съмнения в себе си, в таланта си?<br /> </strong>- Само глупакът няма съмнения! Дори съм се съмнявала дали изобщо е трябвало да се захващам с театъра... По принцип добрите артисти не са дребни чиновници. Могат и да провалят някоя роля, могат да ги унищожат с най-малкото &ndash; дори само с един поглед. Това са талантливите артисти... Средните &ndash; те са добре! Те са уверени в себе си, добре работят, здраво, не се провалят. Големият артист може да си позволи дори да се провали, и пак ще бъде голям...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br />