Галерия „Анастас“ в сърцето на Стария Пловдив, един от мащабните творчески проекти на известния български художник Анастас Константинов (1956 - 2017 г.), отвори врати като музей с негови творбй. Майка му казваше: „Не го мисли Анастас - той си има къща на небето”, отбелязва неговата муза и дългогодишна спътница в живота Емилия Константинова.



Земният му дом обаче вече е музей на художника. По думите й галерията е богатство за Пловдив и трябва да бъде живо място. Тук ще се провеждат и по-специални събития. Работното време е от 10 до 18 часа, като е желателно да се правят предварителни заявки за посещения на сайта или по телефона.

Допреди две години мистериозната сграда се посещаваше единствено от многобройните приятели на художника и отбрани колекционери от цял свят. Бялата къща е виждала както изтънчени ценители на изобразителното изкуство, така и високопоставени особи.

„Преди влизането на България в ЕС у нас дойде гръцкият премиер Костас Симитис с голяма делегация. На тръгване каза: „Г-н Константинов, Вие променихте цялото ми отношение към България. Ще гласувам с две ръце за членството на вашата страна в ЕС”, спомня си Емилия. Съкровищата на галерия „Анастас” с възхита е разглеждал и бившият председател на Европейската комисия Жозе Ман​уел Барозо. През дома на художника са минали и немалко други политици и държавници при визитите си под тепетата.

Константинов бе един от най-ярките и самобитни творци в града на художниците, както обичат да наричат Пловдив. „Анастас смяташе, че българският художник е носител на тракийския ген. Наследил е тяхното отношение към живота и изкуството. Колкото и да се правим на модерни и технологиите да са навлезли в живота ни, ние интуитивно носим в себе си тракийския дух”, категорична е Емилия.

Наситеното с негови картини и мозайки по стените и подовете място носи особена харизма. Като доказателство на долния етаж на галерията ни посрещат две гущерчета, сякаш оживели от неговите картини. Гущерчетата пролазват зад древната мраморна надгробна плоча, намерена в основите на дома, която навярно някога е била донесена от античния храм на Аполон в подножието на Бунарджика.

По думите на неговата съпруга, човекът на изкуството притежава свръхспособности ​- той умее да разчупва границите. Константинов за кратко живее в различни градове в Европа и Америка, които намират отражение в творчеството му. За люксембургския му период например е характерно, че всяка картина е в различни нюанси - розово, червено, зелено и жълто. В Щатите той започва да рисува нов вид хора - като човечета, поставени в контражур.

„Най-комфортно се чувстваше в Пловдив - тук е коренът, от който извличаше сила и вдъхновение”, обяснява Емилия. Масата под лозницата с великолепната гледка към Джумаята и Сахат тепе е събирала непрекъснато бохемски компании. Много хора възприемали галерията като храм и носели дарове, все едно влизат в църква. От подаръците често Анастас успявал да измайстори различни инсталации и други творби.

„Интересното е, че колкото експанзивен беше като човек, толкова нежен беше в рисунките”, допълва Емилия. - Анастас беше не само голям творец, но и добър комуникатор, и презентатор, и душата на компанията, и дори търговец, и строител. Невероятен гений, Господ му беше дал много”, въздъхва тя.

Рисунките му са обсипани с редица загадъчни религиозни теми и символи - той черпи с пълни шепи от наследството на тракийските мистерии, християнството, прабългарските шамани, които неизменно вплита в своя самобитен авторски стил.

Тя допълва, че никой от посетителите не остава незасегнат от мистериозната енергия, която кипи тук. Ефектът е като преминаване в друго измерение. Докато разглеждат картините, хората стигат до емоционални крайности - някои започват истерично да плачат, други не могат да понесат излъчването на платната и излизат навън, трети се смеят, четвърти остават силно замислени.

„Често пъти, докато рисува, художникът не знае какво точно изобразява - интуитивно подрежда нещата, и после си обяснява резултатите. След това разбира, че има странни попадения, за които дори не е подготвен”, обяснява Емилия Константинова.