На 6 декември 1741 г. княгиня Елисавета Петровна, най-малката дъщеря на император Петър І, извършва държавен преврат и се възкачва на руския престол. Заедно с неколцина свои приятели (лекарят Арман Льосток, камерхерът Михаил Воронцов, бъдещият ѝ съпруг Алексей Разумовски, Александър и Пьотр Шувалов) тя влиза в казармите на Преображенския полк и убеждава гвардейците да я последват.
Въпреки че Петър І има 10 деца от две съпруги, поколението му генетично не е съвсем читаво и властта преминава у странични издънки на царския род. В момента на трона е 1,5-годишният малолетен император Иван VI с 3/4 немска кръв и от негово име управлява неговата майка Анна Леополдовна.
Елисавета Петровна (на руски Елизаве́та Петро́вна) е императрица на Русия в периода 1741-1762 г. През 1742 г. тя сключва морганатичен брак с Алексей Разумовски. По време на нейното управление страната участва във Войната за австрийското наследство (1741-1748) и в Седемгодишната война (1756-1763). Тя е сред най-популярните руски монарси, тъй като отстранява кликата от чужденци, управлявала през предходните години, и отменя широко практикуваното смъртно наказание.
При нейното управление Михаил Ломоносов основава Московския университет, а Иван Шувалов - Имперската академия на изкуствата в Санкт Петербург. Тя изразходва огромни суми за грандиозните барокови проекти на нейния любим архитект Бартоломео Разстрели, най-вече в Петерхоф и Царское село. В самия Петербург са построени Зимният дворец и църквата в Смолни.
Ранни години
Елисавета е най-малката дъщеря на Петър I Велики и неграмотната полякиня Екатерина I. Родена е в Коломенское, близо до Москва. Тъй като нейните родители по това време още не са женени, тя се явява незаконородена и по-късно това се използва от противниците ѝ, за да оспорват нейните права върху трона. В детството си не получава особено добро образование, но по-късно научава донякъде италиански, немски и шведски. Намерението на баща ѝ да я омъжи за френския крал Луи XV не се осъществява.
След смъртта на баща ѝ (1725) и майка ѝ (1727) и заминаването на по-голямата ѝ сестра Анна Петровна за Холщайн, Елисавета Петровна остава единственият член на семейството на Петър Велики в Русия. В началото на управлението на малолетния Петър II тя се ползва със значително влияние, но след свалянето на Александър Меншиков в края на 1727 г. е практически отстранена от двора. Това положение се запазва и при управлението на императрица Анна и регентството на Анна Леополдовна.
Управление
Основен принцип на вътрешната и външна политика на Елисавета е връщането към преобразуванията на Петър I. Тя премахва възникналите след смъртта на баща ѝ държавни институции, като Кабинет на министрите, и възстановява ролята на Сената, колегиите, Главния магистрат. Една от най-важните вътрешни мерки е премахването на всички вътрешнодържавни митници.
С приключването на Руско-шведската война през 1743 г. Русия получава южната част от Финландия на изток от река Кимене. Този успех се дължи до голяма степен на дипломатическите способности на вицеканцлера Алексей Бестужев-Рюмин. Опитвайки да се противостои на нарастващата мощ на Прусия, той поддържа традиционните отношения с Австрия в хода на Войната за австрийското наследство. Тридесетхилядният руски корпус в Рейнланд значително ускорява успешния край на войната.
При Елисавета Русия успешно участва и в Седемгодишната война. През 1756 г. Великобритания сключва съюз с Прусия, който има за цел да предотврати външна военна намеса в Германия. Елисавета разглежда това като заплаха за Русия и се присъединява към съюза между Австрия и Франция. През май 1757 г. 85-хилядна руска армия настъпва към Кьонигсберг. Въпреки заболяването на императрицата през септември 1757 г. и падането от власт на Бестужев-Рюмин през февруари 1758 г., действията на руските войски са успешни и на 12 август 1759 г. те удържат решителна победа в битката при Кунерсдорф, а в началото на 1760 г. е превзет Берлин.
През май 1760 г. Русия и Австрия сключват договор, с който, тайно от третия основен съюзник Франция, Източна Прусия е обещана на Русия след края на войната. През следващите месеци руските войски не постигат значителни успехи, освен превземането на Колберг в края на 1761 г. Въпреки това Прусия се намира на ръба на капитулацията, когато на 5 януари 1762 г. императрица Елисавета умира на 52 г.
Смъртта на Елисавета Петровна довежда до решителен обрат във войната в полза на Прусия. Тъй като бракът й с Алексей Разумовски е морганатичен, то за наследник на трона е обявен Петър Фьодорович, син на по-голямата ѝ сестра Анна Петровна, чието рождено име е Карл Петер Улрих фон Холщайн-Готорп. Той е известен със симпатиите си към Прусия и наследява трона в ключов момент от Седемгодишната война. Една от първите му стъпки е да сключи мир с Прусия, чието военно положение е много тежко. Така Русия не получава никакви придобивки от войната, която практически е спечелила. Впрочем този Петър ІІІ е император за по-малко от половин година, след което съпругата му немкинята Екатерина заедно със своя любовник Григорий Орлов подготвя бунт на гвардията и принуждава Петър да абдикира, като става императрица под името Екатерина II. Малко по-късно Петър умира при неясни обстоятелства в Ропша, като се подозира, че това става по заповед на съпругата му бъдещата Екатерина Велика.
/По материали в интернет/
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
