Ситуацията на Граничен контролно-пропускателен пункт "Дунав мост" отново предизвика вълна от недоволство сред пътуващите между Русе и Букурещ. Причината – продължителното и неравномерно пропускане на автомобили в двете посоки, което води до часове чакане в горещината и сериозно напрежение сред водачите.
Репортерска проверка на "Русе Медиа", извършена в събота, показва, че пътуването от Русе до летище „Анри Коанда“ в Букурещ и обратно може да отнеме близо 7 часа. Основната пречка е именно преминаването през Дунав мост, където на моменти движението напълно спира за едната посока, докато се пропускат автомобили само в другата.
В един от случаите шофьори е трябвало да чакат 45 минути още на пункта за плащане на таксата от румънска страна. След това, в продължение на почти 90 минути, колоната в посока към България изобщо не е била пропускана.
Трафикът е бил освободен едва след многократни сигнали с клаксони и вербални конфликти с граничните служители. Когато най-накрая започва пропускането, движението продължава само около 7–8 минути – колкото да стигнат няколко коли до средата на моста. Последвалото чакане е било още 45 минути, въпреки че в обратната посока е нямало почти никакви автомобили.
Пътуващи, засечени на летището в Букурещ около 14:00 часа, съобщават, че са тръгнали от Русе още в 10:00 сутринта. Това означава, че за изминаване на около 75 километра разстояние, включително граничните процедури, са били необходими четири часа – при нормални условия маршрутът отнема едва 1 час и 20 минути.
„На никого не му е приятно да бъде блокиран в колата си при тези температури. Много хора са с деца, с багаж, а някои изпускат полети“, споделя пътуващ мъж пред камерата на медията.
Не по-малко сериозно е положението и за шофьорите на тежкотоварни камиони, които също са подложени на продължителен престой при над 35 градуса. В Румъния дори са въведени ограничения за движението на ТИР-ове в най-горещите часове на деня.
Към момента няма официално становище от Агенция „Митници“ или от румънските гранични власти относно причините за хаотичното пропускане. Не е ясно също какви приоритети се следват на място, като според свидетелства – решението коя посока да бъде пропускана се взема от служителите на място „според ситуацията“, което поражда усещане за несправедливост.
