Над 20 миньори от рудника на смъртта "Ораново" са излезли в болничен. Те са дали на шефовете си медицинските бележки след пробива и свличането на кална маса на 16 юли, която уби Асен Стойнев, Христо Младенов, Николай Михайлов и Иван Лазаров на над 300 метра под земята. Това призна управителят на рудника Валери Манов, цитиран от "Стандарт".
На щат в &quot;Ораново&quot; работят 255 миньори. &quot;Предстои да разберем дали имат намерение да се връщат на работа, или ще напуснат. Сами ще направят своя избор&quot;, допълни управителят на рудника. Вчера в мината бяха само някои от шефовете и тримата газомерачи. &quot;Те измерват наличието и концентрацията на метан и други газове вътре. Следим противопожарната обстановка, тъй като въглищата могат да се самозапалят, източват се рудничните води, за да няма наводнение в изработките&quot;, обясни главният инженер Бонислав Попов. <br /> <br /> В понеделник се очаква на работа да дойдат миньорите от трите смени. &quot;Няма да ги оставим без работа. Ще се закрепват отново участъците, ще се проверят и ремонтират машините. Но няма да има добив на въглища&quot;, каза още Попов. Управителят Валери Манов уточни, че има съставен акт от Областната инспекция по труда - Благоевград, за спиране на работа в 64-а подетажна галерия, където стана трагедията с четиримата миньори. Но като цяло дейността в целия рудник не е забранена. Късно в петък вечерта погребаха заедно, така както и загинаха, двамата миньори Николай Михайлов и Иван Лазаров. Роднини, близки, приятели и познати от всички населени места в община Симитли дойдоха край гробищния парк на село Крупник. Въглекопачите намериха смъртта си сред тонове кал при трагичния инцидент в рудник &quot;Ораново&quot; на 16 юли. Телата им бяха в затворени ковчези, поставени върху две пейки. Те не бяха докарани в домовете им, а направо пред входа на гробищата. 18-дневната надежда на всички, че са живи, си отиде, за да дойде ред на мъката и сълзите. Дори свещеникът Величко Христов, който отслужи опелото на двамата загинали, не сдържа сълзите си. <br /> <br /> &quot;Вместо да им отидем на сватби на тези двама юнаци, ние сме се събрали да ги изпратим в последния им път. Иван съм го кръщавал, а Николай бе съученик на покойната ми дъщеря Магдалена. Загубихме достойни мъже, вечна им памет&quot;, тези думи на отец Величко отприщиха емоциите на стотиците хора, които избухнаха в сълзи. Всеки мина, за да се сбогува с Николай и Иван, ковчезите им бяха отрупани с цветя. По четири червени карамфила постави управителят на рудника Валери Манов.