Борис Роканов е сред нашумелите имена в най-новата българска литература. Поет, писател, художник. Автор на поетически книги и литературни анкети, на романа „Шейсет и четири хиляди деветстотин двадесет и осем”, както и на пиесата „Опечалените”. Поезията му е преведена на шест езика, а миналата година издаде и сборник с пиеси „Да живее кралицата». Роканов е роден в Кюстендил. Завършил е специалността „Българска филология” в Благоевградския университет. Работил в театъра в Кюстендил, вестниците „Стандарт” и „Марица” и предаването „Панорама” по Българската национална телевизия.
- Кой град ви е по-мил - Кюстендил или Пловдив. Какво си спомняте от стария Кюстендил?
- Кюстендил ми е по-мил. Бащино огнище. Там живееха хората, които ме обичаха - безценен град. Пловдив също е  очарователен и весел. Мързелът, леността и софрата са на голямо уважение в южните ширини, а както е известно леността поражда мислене, а мисленето - изкуство. Не случайно в Кюстендил и Пловдив бяха и са творческите резиденции на поетите Биньо Иванов, Николай Заяков, Катя Йосифова, Петър Анастасов, Стоян Раненски, на художниците  Владимир Димитров - Майстора, Златю Бояджиев, Димитър Киров, Слона, Свилен Блажев, Йони, Мицев, Алайков,  Ушев, Витанов. 

Особен град е
Кюстендил. 
Особен град е и
Пловдив

- Нещо лошо ли ви се случи, че започнахте да пишете стихове?
- Лошото си има име, казва се Роза Атанасова, поетеса, странна и чувствителна жена. Сама си измисляше и шиеше тоалетите, носеше шапки с периферии по времето на соца и на нас, пълните с тестостерон младежи, тя, Роза, приличаше по-скоро на плашило, отколкото на сексуален обект. Но аз я харесах и за да приближа момента със събличането, прописах. Бяхме 18-годишни, хищни и красиви. Станахме доста близки за няколко месеца, после се разделихме, но поезията остана. Продължих да пиша и така до сега.

- Вие сте художник, писател, поет. Къде сте най-силен и признат?
- В поезията съм най-добър. Тя е велико изкуство. Поетите са национален капитал, защото поезията не е възможно да се преведе, тя се интерпретира от преводачите. И сега, когато чуя някой мизерник да твърди, че българските писатели са известни само до Калотина, чутото ме изпълва с национална гордост и преклонение към големите българи: Вазов, Пенчо Славейков, Димитър Бояджиев, Димчо Дебелянов, художниците  Гошка Дацов и Анна Хен-Йосифова, на които въобще не им е пукало, че не ги знаят дрипльовците зад Калотина. Едно изкуство трябва да си знае публиката. Така е в Франция, така е в Турция, така е в скандинавските страни, старият изтъркан космополитизъм вече не е уместен, вече е демоде. 


Арлекин и рибите на Роканов

- От книги ли печелите повече или от картини?
- От поезия не се печели, както е известно. Когато рисувам и пиша проза се забавлявам, а когато продавам картини - още повече. Да обличаш вдъхновението в цена, е доста вълнуващо, а и да продаваш на хората непотребни неща, т.е. неща, които не са от първа, втора и трета необходимост на високи цени е голямо предизвикателство и доставя огромна радост и самочувствие.

Печеля от
картини. Така се
издържам

- Разкажете за четирите си деца и майка им или майките им. Не знам кое е по-вярно.
- Асена е от Любомира, тя живее с майка си в Копенхаген. Завърши маркетинг и мениджмънт в Рьоскеле и сега си търси работа. Асен, Мартин и Теа са от Красимира. Асен преди седмици го приеха кинорежисура в НАТФИЗ в класа на Дочо Боджаков, Мартин е 12-и клас в сценични кадри в Пловдив, а Теа учи оперно пеене в Музикалното училище в Пловдив в класа на професор Шекерджиева. Добри са ми децата. Горд съм с тях.

- Какво стана с „Борис Роканов и пловдивската лудница”? Успешен ли бе краят? Какво точно се случи?
- „Борис Роканов и пловдивската лудница” бе част от кураторски проект на покойния изкуствовед Руен Руенов. Спечелих 1-ва награда на СБХ тогава. Проектът представляваше три широкоформатни платна /3 метра на 4 метра/ и бяха предоставени на пациентите на пловдивската психиатрия, за да разкажат в цветове своите вълнения и трепети. Предоставих им 3 мои рисунки върху пердета и чаршаф, за да им дам посоката за развитие на проекта и се получиха невероятни картини. Осигурих автобус и всички художници с лекуващи лекари, медицински сестри и санитари отидохме на откриването на „Парад на кураторите”, така се казваше общият проект на СБХ и застанахме зад тогавашния председател на СБХ, Ивайло Мирчев, когато покани артистите да застанат зад него при откриване на изложбите. Спомням си, че Ивайло Мирчев и Станислав Памукчиев доста се притесниха от лудите артисти, застанали зад гърба им.
За съжаление картините вече ги няма, скоро пак ходих в депото на „Шипка” 6, за да ги потърся, уверяват ме, че не са изчезнали, че са „някъде тука” и така години. 


Творците от психиатрическата клиника


Изчезналото платно на  пловдивските луди

- Животът е труден , но ние сме инати. Ваша фраза. Какъв заряд влагате в нея? Какво говори тя за нас? Че сме страхотни ли, или че сме пълни нещастници?
- Шегички. Понякога ми е приятно да се правя на интересен, особено когато ме гледат палавите очички на някой красив екземпляр от отсрещния пол. Обикновено се оливам и често губя обекта на съкровеното желание, но оставям нахалството ми да надделее над скромната ми същност, особено когато е подкрепено от известно количество алкохол.

- С кого сте изпили най-много вино, и защо точно с него?
- Колебая се между Биньо Иванов, Георги Белев или Владо Левчев, но паметни запои бяха в безгрижното време на развитото социалистическо общество.

- Кой е най-умният човек, когото сте срещали? 
- Най-умният е академик Заславская на някакъв семинар по време на перестройката в Рилския манастир. 

- А най-глупавият?
- Най-глупавият, мисля, че е Луканов, който беше и силно емоционален човек и който заради политическата романтика загуби всичко. Беше ми много симпатичен. Бог да го прости! 

-  Ако спрете да пишете, много ли ще загуби българската и световната литература и поезия? 
- Е, Исак, тази скромна оценка много ме ласкае. А сега сериозно, това ще е огромна загуба! Световна катастрофа! И какво ще остане след мен в световната литература? Посредствени писатели като Русков, Господинов и Чолева. Срамота! Но карай, нека сме над нещата.

- Каква изненада сте подготвили в близкото бъдеще?
- Спечелих проект за европейска столица на културата „Пловдив - 2019”. На 24 май 2019 г. градът ще осъмне в поезия. Хората ще газят моите стихове, залепени по настилката на двукилометровата пешеходна зона на града. Паважът на цялата пешеходна зона ще бъде облепен с поезия. 
Подготвил съм и два тежки проекта за европредседателството през 2018-а, с които сега кандидатствам, под шапката на галерия „Ромфея”, за субсидия от Министерство на културата. Единият е съвместно с операта в Пловдив  „A tribute to Марин Големинов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Димитър Ненов, Добри Христов, Иван Спасов». Отделните концерти-портрети ще бъдат в балната зала на двореца - НХГ, а големият концерт ще се случи на 11 май 2018 г. в Античния театър в Пловдив. 128 са солистите и симфониците, заети с проекта.
Вторият е – „Гарите на Пловдив”, който е замислен като своеобразен преглед на българския авангард - инсталации, творчески намеси в активна среда,  внезапни рецитали, хорове, класически балет, джаз. Хилда подготвя новаторски концерт на пловдивската жп гара. 167 утвърдени български визуални артисти ще определят пловдивските гари като най-голямата културна сцена в България през 6-те месеца на европредседателството. Търсене и намиране на нови публики това е целта на „Гарите на Пловдив”, а на „A tribute to Марин Големинов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Димитър Ненов, Добри Христов, Иван Спасов» е да извадят големите български композитори от долапа на забравата и агресивно да ги посочат, за да променят типичното наше пренебрежение към българското оперно и симфонично изкуство.

- Какво ви тревожи и радва всеки ден?
- Че се събуждам сутрин бодър и здрав, пия кафе, забавлявам се във фейсбук и прочие социални мрежи, ходя до пазара, нещо готвя и т.н. Тревожи ме промяната в българина, от един спокоен и ленив човек се превърна за трийсетина години в изнервен, депресиран, мързелив човек. Ще трябва трийсетина години да се раздават чували пари, за да върнем българина на изходна позиция.

- Мислите ли, че ще забогатеете бързо, ако влезете в политиката?
- Аз лично ще забогатея, но уверявам те, че политиката вече не е успешен бизнес. В България е прието да приемат политиците като успешни бизнесмени, но не мисля, че е така. Болшинството не произвеждат нищо друго освен фрази и лъжи, други загадъчно мълчат и дебнат комисионата да не избяга с някой чужденец. Съответно консултират, лобират и от тези дейности пада по някой лев. Но България е обрулена страна и парите са малко, заради това са тези епични битки по политическите централи. Другото перо са присъединителните фондове, но там е мястото на талантливите. 

- Ако трябва да се откажете от един от талантите си – на поет, прозаик и художник, кой ще пожертвате и защо?
- Какви жертви, Исак, аз не печеля от нищо, свързано с изкуството, аз просто се забавлявам и когато пиша и когато рисувам.

- Кое е най-далечното място, до което сте ходили? 
- Барселона, Париж или Копенхаген - един от трите е. Мислех да питам чичо Гугъл, но се отказах, какво значат някакви си километри.

- Коя е думата, която най-често повтаряте на децата си? Дано не е: няма.
- Те са три: Отговорни, сериозни и почтени. Четвъртата е - лоялни. 

Едно интервю на Исак ГОЗЕС