Благоустроените села в област Благоевград, особено тези, които са близо до градовете, отчитат рязък скок в цените на имотите - застроени или не. Отчитат и сериозно увеличение на живеещите в тях.
Доскоро на село се връщаха пенсионерите или се заселваха по-възрастни хора от чужбина. Сега преобладават семействата в активна възраст и млади хора, които дават много по-различно съдържание на живота на село.
Страхът от коронавируса накара хиляди хора от големите градове да се върнат към селата и да потърсят здравословната изолация в къщите на родителите си и техните родители.
И ако в разгара на пандемията това беше временно решение за тях, ясно се очерта една друга група българи, а и чужденци, които направиха осъзнат избор да живеят на село трайно. Не пасивно, а с много активности - лични, обществени и културни.
Най- големият интерес е към селцата, в които може да се живее без лишения от съвременните нужди - интернет, пътища, вода, транспортна комуникация, детски градини и близо до училища. Тези хора и семейства създадоха и нови общности на село, активно се включват в различни инициативи, заедно правят проекти, културни и спортни събития, развиват и туризъм.
Благоевградското село Дъбрава е един от най- ярките примери на тази промяна. За почти пет години повече от 50 семейства са вече негови постоянни жители. Интересът към населеното място, което утвърди няколко културни и спортни събития, реализира социални проекти, разви био земеделие, доведе до петкратен скок на цените на имотите.
![]()
![]()
"Да, отчитаме тази тенденция, породена от Covid кризата, на завръщане на млади хора към малките населени места и към природосъобразния начин на живот. Очакваме общините да отговорят на тези млади хора със създаване на подходяща инфраструктура, така че те да имат същите условия, каквито имат и в големите градове, ползвайки ги сред чистия въздух на малките населени места", казва Росен Георгиев, председател на Асоциацията за европейско развитие на българското село, цитиран от БНР.