Народният, Армията и Малък градски театър стартират с премиери

Горещото лято на 2012-а продължи и през меката есен, а пък още през нейната първа седмица на старта застана също така горещ ….културен сезон 2012- 2013 г. По сцени и концертни зали буквално заваля дъжд от премиери и спектакли.

Напълно логично “флагманът” на родната драма – Народният театър “Иван Вазов” развя пръв флага на новия сезон 2011-2012-а над храма на Мелпомена. Това стана с три последователни представления на силния си спектакъл “Животът е прекрасен” по Николай Ердман.

За първата за сезона премиера на Народния вдигна завеса неговата втора сцена – “Сълза и смях”. Стряскащото заглавие на комедията “В съседната стая или пиеса за вибратора” от американката Сара Рул е до голяма степен подвеждащо. Пуританите ще останат видимо доволни, а еротоманите – разочаровани от представлението. Стреснат първоначално от заглавието е бил по неговите думи и режисьорът на постановката –актьорът Валентин Танев, когато неговите колежки Илиана Лазарова, донесла текста на пиесата от САЩ, и Бойка Велкова (двете в главните женски роли) му я препоръчали.

“В съседната стая или пиеса за вибратора” на пръв поглед проследява как младият лекар-експериментатор д-р Гивингз (в ролята Стефан Спасов) прилага първия вибратор за лечение на жени със здравословни проблеми още в първите години след откритието на електрическата крушка от Т.А. Едисон. Пиесата обаче има доста други и по-дълбоки пластове. Не случайно тази комедия на младата драматуржка Сара Рул е номинирана за наградата “Пулицър”, а спектакълът й на Бродуей носи три награди “Тони”. Режисьорът се рови именно в тези пластове отвъд чистото развлечение и извежда темата за липсата на любов – нещо характерно за всички герои в пиесата, за скръбта по загубата на дете, връщането към невинните детските мечти. Налага се изводът, че не машините (в случая вибраторът) могат да ни карат да комуникираме, а човешките отношения. Именно това човешко звучене, пропито с елегантно, “оскаруайлдовско” чувство за хумор и много добре подбраният актьорски състав – от Мариус Донкин и Бойка Велкова до най-младите Надя Стефанова и Фахрадин Фахрадинов, правят премиерата в
“Сълза и смях” много приятна за гледане.

Началото на сезон 2012-2013 за Народния театър отбеляза и един забележителен юбилей – за 200 път Валентин Ганев представи моноспектакъла (реж. проф. Пламен Марков) “Контрабасът” от Патрик Зюскинд. За първи път обаче той бе игран на Голяма сцена в театъра и за първи път талантливият актьор изведе със себе си на сцената и 12 контрабасисти. Много оригинален бе и анонсът за юбилея – Валентин Ганев, облечен като уличен музикант, свиреше пред театъра на контрабас и събираше дребни пари в шапка.

Желанието у хората да общуват един с друг, да не се избягват, а да споделят пронизва и премиерния спектакъл “Суматоха”, с който Малък градски театър (МГТ) откри своя 23-и сезон. Поредната “Суматоха” (след режисьори като Методи Андонов, Иван Добчев, Младен Киселов и др.) забърка този път Мариус Куркински, при това за първи път на сцената Зад канала. Не са случайни нито изборът на режисьора, нито изборът на премиерното заглавие. “Ако има някой, който усеща с всичко – поведение, мислене, чувствителност, Йордан Радичков, то това е Мариус”, сподели директорът на театъра Бина Харалампиева. Поканен да направи първата за новия сезон на МГТ премиера, Куркински веднага отсякъл: “Радичков!”. Поколебал се единствено между “Суматоха” и “Януари”, но скоро избрал първата, защото е “пиеса за живота”, докато “Януари” възприемал като “пиеса за смъртта”.
“Опорна точка в моята трактовка на “Суматоха” - изтъкна Мариус Куркински - намирам именно в това искрено желание у всички герои от пиесата за споделяне. Такива трябва да бъдат хората! Аз лично също намирам утеха и помощ в текстовете на Йордан Радичков. Те може да бъдат голям помощник на хората в наше време – в душевен и обществен план.”

Тази седмица, в петък (12 октомври) Армията ще вдигне завеса за първата си за сезона премиера – класиката от втората половина на ХХ век “Кой се страхува от Вирджиния Улф” от живата легенда на американската драма Едуард Олби, гостувал преди две години и в България. В главните роли ще видим Иван Радоев и Стефка Янорова, а режисьор на спектакъла е проф. Красимир Спасов.
Софийска опера и балет удари камертона на сезона с операта-приказка “Златната ябълка” от Парашкев Хаджиев. От една страна първият ни оперен театър спази традицията си от последните години да стартира с българска творба. Още повече през 2012 г. отбелязваме 100-годишнината от рождението на този наистина най-сценичен и плодовит наш композитор – с 21 опери, 6 оперети, 3 мюзикъла, балет и той заслужава да бъде почетен подобаващо.

Иначе “Златната ябълка” е най-ценното произведение за деца на потомствения оперен композитор Парашкев Хаджиев. Основа на либретото на поета Иван Генов е и приказката за тримата братя и златната ябълка, но са ползвани мотиви и от “Педя човек – лакът брада”, “Палечко”.

Докато първата част на операта е по-статична и дори скучновата, то по-динамичната втора част внася определено раздвижване и одобрителната реакция на най-младата ни публика в залата не закъснява. За това допринасят най-вече колоритните образи и добри гласови данни на Стоил Георгиев (в ролята на разбойника Меча кръв) и баса Димитър Станчев (Ламята), Костенурката (Юлиана Иванова), балетната сцена, в която участват ученици от Балетното училище (НУТИ), танците при сватбата накрая със силни фолклорни елементи и др.

“Гвоздеят” в програмата на Софийска опера и балет за сезон 2012/2013 г. безспорно ще бъде “Залезът на боговете” (за първи път в България !) от Рихард Вагнер. Така с това четвърто заглавие ще бъде затворен целият цикъл “Пръстенът на нибелунга” - творческо постижение, което е уникално не само за Балканите, но костелив орех за оперни театри с много по-големи финансови и материални възможности от нашите.
Балетната ни трупа пък ще ни зарадва на 19 октомври с премиерата на един чудесен балет – “Баядерка” от Лудвиг Минкус. Вариации и па-дьо-дьота от този балет са неслучайно задължителен елемент на Варненския балетен конкурс.

Много високо вдигна летвата стартът на сезона на забавната музика с мега концерта на световноизвестната поп-оперна група Il Divo в зала 1 на НДК. Интернационалният вокален квартет – американец, испанец, французин и швейцарец, вече 9 години с голям успех представя някои от най-известните класически произведения по модерен и много достъпен начин. Експертите го наричат „оперен поп”. Най-точно обясни тяхната „ниша” обаче гласовитият Дейвид Милър (САЩ): „В единия край е поп-музиката, в другия – операта. Помежду тях има голямо свободно простран-ство, огромна междинна площ. Именно там сме ние, Il Divo!”.
Иначе Il Divo имаха чудесен партньор на сцената в лицето на Софийската филхармония. Да се овладее толкова обемист (концертът продължи два часа) и все пак различен репертоар за толкова кратко време, показва много висок професионализъм.

На 10 декември предстои Коледен гала концерт на Хосе Карерас в зала 1 на НДК. На подиума ще бъде и Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов”. Коледният концерт на прочутия тенор ще бъде дирижиран от ученика на Караян, Дейвид Хименес.

Иначе започващият сега сезон на Софийска филхармония, както изтъкна нейният директор Явор Димитров, ще мине под знака на 75-ата годишнина от откриването (през октомври 1937 г.) на столичната зала „България”. Навършват се 200 години и от рождението на Верди и Вагнер. Ще продължи традицията на „Класика в неделя” - неделните концерти от 17.00 ч. с по-популярни програми. Сериозен акцент ще бъде поставен върху образователните концерти за ученици, водени от Максим Ешкенази. Концертите на Филхармонията ще бъдат дирижирани от нейния главен диригент Мартин Панталеев, както и от ревностния посланик и лобист на българската култура в Германия и Австрия Любка Биаджони цу Гутенберг (българо-италианка омъжена за немски аристократ- диригент), Найден Тодоров, Росен Миланов и др.

Найден МАРИНОВ, БЛИЦ