Още едно българско село бавно, но сигурно обезлюдява. Това е село Тюркмен. Намира се в Централна България. Къщи започват да опустяват една по една от покрайнините.

Първо затварят къщи, след това магазинчета, киното, кафенето, училището. Сега пощата е единственото място, което поддържа живота там. 56-годишната Димитринка Димчева я отваря два пъти седмично, за да доставя стоки на малкото останали жители. От някогашни 1200 души днес в Тюркмен живеят по-малко от 200.

"Животът тук кипеше," спомня си Димчева, докато стои на празния площад. Сега само руини напомнят за предишния живот. Подобна съдба споделят хиляди села в България, изоставени след падането на комунизма.

Според преброяването от 2021 г. почти 300 села са напълно опразнени, а в над 1000 живеят под 30 души, основно възрастни. С тези думи започва статията на авторитетния британски The Guardian, посветен на обезлюдено българско село.

Глобален феномен на изоставяне

Докато България преживява един от най-драматичните спадове в населението си – от почти 9 милиона през 1989 г. до под 6.5 милиона днес – този процес не е уникален.

По света все повече хора се преместват в градове, оставяйки селските райони. Очаква се до 2050 г. 70% от населението на Земята да живее в урбанизирани зони.

Тази тенденция води до натрупване на изоставени земи. Проучвания показват, че от 1950 г. насам над 400 милиона хектара земя – територия с размерите на Европейския съюз – са изоставени.

В САЩ около 30 милиона хектара земеделска земя са изоставени от 80-те години насам. Климатичната криза ускорява този процес, превръщайки места в неустойчиви за живот и земеделие.

Как природата си връща териториите

Изоставените земи често предлагат възможност за възстановяване на природата. Българският еколог Гергана Даскалова, която изучава тези процеси, работи върху проект, обхващащ 30 села в различни стадии на изоставяне.

Тя използва дронове за картографиране на гори, ботанически изследвания и аудиозаписи за измерване на птичите популации.

Даскалова подчертава, че пълното изоставяне не винаги води до възстановяване на екосистемите. Например инвазивни видове като канадската златна роса и дървото на рая превземат опразнени полета и гори, създавайки „биологични пустини“.

Тези монокултури често изтощават почвите, намаляват биоразнообразието и увеличават риска от пожари.

Човешкото присъствие като баланс за природата

Противно на популярното убеждение, че природата процъфтява без хората, изследвания показват, че устойчивото човешко присъствие може да е полезно за екосистемите.

В Тюркмен например овчарят Славчо Стойнов поддържа разнообразието, като пасе овцете си на мястото на някогашни зеленчукови градини. Това предотвратява прекомерното разрастване на горите и създава условия за живот на множество видове.

Несигурността на бъдещето

Изоставените земи често привличат нови инвеститори, но резултатите са непредвидими. В едно от наблюдаваните села нови собственици са разчистили гората за туристически проект, който впоследствие изоставят. Земята остава без растителност, покрита само с плевели.

Даскалова отбелязва, че за да се използва пълният потенциал на изоставените земи, трябва внимателно управление.

Простото изоставяне не е достатъчно. Решенията за бъдещето – какво да се остави да расте и какво да се контролира – ще определят дали тези райони ще се превърнат в нови екологични убежища или ще останат стерилни.

Изоставянето на селските райони, макар и трагично за местните общности, предлага уникална възможност за възстановяване на природата. Но за да бъде този процес успешен, е нужно внимателно планиране и човешка намеса.

България, с бързо намаляващото си население, може да се превърне в ценен пример за това как хората и природата могат да съществуват в хармония.