Наследницата на Яворов пред БЛИЦ: Чиновническа България уби поета, а сега иска да унищожи дома му!

<hr /> <strong>- Госпожо Стоилова, какво се случва с музея на Яворов в Чирпан?</strong><br /> - В Чирпан има един сериозен проблем, свързан с родната къща на Яворов. И този проблем е, че се нарушава волята на дарителите. През 1954 г. музеят е одържавен. Срещу това държавата иска да компенсира собствениците, които по това време са братът на Яворов - Атанас Крачолов, малкият му брат, който го гледа през последната година като сляп, майка ми Ганка Найденова-Стоилова, Малина, сестра на майка ми, и брат й Найден. Наследниците обаче отказват да бъдат овъзмездени и даряват къщата, поставяйки единственото условие тя да се превърне в музей и да остане такъв завинаги. Къщата се дарява на Градския народен съвет и следователно на общината. И оттогава е общинска собственост и общината в тази връзка има най-малкото право да нарушава волята на дарителите. Това е направо противозаконно. И в цивилизования свят, към който ние поне на хартия принадлежим, тези неща са много важни - респектира се волята на дарителите. Това е едното. Другото е, че говорим за един действащ музей. До такава степен действащ, че миналата година от европейските фондове е спечелела награда - милион и половина за изграждането на &quot;Комплекс Яворов&quot; - т.е. музеят и експозиционната да се реставрират и ремонтират и да се построи един малък амфитеатър, където да се играят пиесите на Яворов. И всичко това е дадено специално за музея &quot;Яворов&quot;. Следователно - обясненията на общината, че няма пари за музея и затова се налага прехвърлянето му към останалите градски музеи, са абсолютно неоснователни. Те всъщност искат всичките музеи, които са в Чирпан, да бъдат под &quot;шапката&quot; на Историческия музей и да се превърнат в негови отдели, с един общ директор. Представяте ли си, колко &quot;хубаво&quot; тогава ще функционират тогава музеите? В края на краищата, откровено казано, в Чирпан има един-единствен действащ музей, който представлява и лицето на града пред света. Това е музеят на Яворов, утвърден като паметник на културата с общонационално значение. През градината на този музей са преминали много велики хора като Назъм Хикмет, Пабло Неруда, Висоцки, Ян Кошка, Елена Бистрицкая. Тя дори казва, че &quot;в музея на Яворов дори въздухът има душа&quot;. А Висоцки до такава степен е харесал музея, че останал да прекара една нощ в него. Той и тогавашният уредник на музея Димитър Данаилов са останали в дома и са бодърствали до сутринта, в чест на поета. <br /> <br /> <strong>- Какво представлява домът-музей на поета?</strong><br /> - Къщата си има своята история. Къщата на Тотю Крачолов е малка - състои се от три стаи. Едната е гостната. Тя е подредена така, сякаш очаква през 1913 г. идването на Яворов и Лора. Така е запазена. За жалост, не се е състояло това идване. Другата стая е приемната и третата е т.нар. Пейова стая, в която се пази леглото му с метални табли. Там се съхранява и бюрото му - с металната мастилничка с образ на лъв, на която той е писал първите си стихове. Там е закачен и един снимков портрет на Пушкин, който лично Яворов си изрязал от тогавашното списание &quot;Нива&quot; и си го закачил на стената. А в гостната има снимкови портрети на Стефан Караджа и Хаджи Димитър, което показва патриотизма на семейството. За музея е дарен един огромен архив от наследниците на Яворов. Има много интересни статуи в градината, включително &quot;Майка Македония&quot; на Иван Лазаров. Има скулптури на Мара Георгиева, на Иван Блажев. <br /> <br /> <strong>- В музея се провеждат и прочутите поетични Яворови дни.</strong><br /> - Да, това е един музей, в който всяка година се провеждат Яворовите дни. Тази година през февруари се навършват 135 години от рождението на Яворов и явно ние &quot;страхотен&quot; подарък му правим, като му затриваме музея. Общината е безапелативна. Не желаят да разговаряме, твърдейки, че темата била &quot;преекспонирана&quot; в медиите. А тя всъщност изобщо не е била експонирана и аз обещавам, че тепърва ще бъде &quot;преекспонирана&quot;. Защото смятам, че е безобразно. Някои ме питат - защо толкова е важно да бъде музей. Ами музеите на Пушкин, Юго, Моцарт, Бетовен, Роден са музеи. Значи, в цивилизованото общество, към което принадлежим на хартия, думата &quot;музей&quot; се респектира. И в ничия глава не се ражда &quot;гениалната&quot; идея да променя вековни традиции със случайни чиновнически хрумвания. Отговорът на тези хрумвания за мен е кратък и неясен. Опитвам се да остана в границата на шегата, защото всички извинения са бедни за това. <br /> <br /> <strong>- А чие е било това &quot;хрумване&quot; за промяна на статута на музея? </strong><br /> - Това се мъча да разбера. Мисля, че това е една тенденция. Но ето, има общини - като тази в Копривщица, където никой не е посягал на музеите на светините. Там си има музей на Димчо Дебелянов, на Георги Бенковски, на Любен Каравелов и т.н. Музеите запазват своя облик. Те всъщност с това са автентични. Защо трябва да бъдат музейни експозиции, под една обща &quot;шапка&quot;? Защото в края на краищата музеят е Дом на музите. Никога една експозиция не може да бъде дом на творец. Един музей пази духа му, ежедневието му. И аз не смятам, че студената експозиция по някакъв начин може да го замести. Но тук не става въпрос за това. Става въпрос за недуховни неща, за това време, което разболява 200 000 млади души в България от анорексия. Защото това е същият проблем. Аз затова го взех толкова присърце - защото това е проблемът с ширещото се духовно безхаберие. И едва ли мога да бъда оптимист в този случай, защото чиновниците убиха Яворов. Чиновническа България уби не само Яворов, но и дъщеря ми Василия. И сега чиновниците искат да унищожат музея на поета. Въпреки това аз продължавам да вярвам, че духовното начало е много по-силно от материалното и в края на краищата има пространство, в което то е победител. <br /> <br /> <strong>- Така е, но в случая с музея на Яворов в Чирпан на какъв етап са нещата? Общинско решение - и домът-музей отива под &quot;шапката&quot; на Историческия музей?</strong><br /> - Общинското решение е категорично. Ще отива под &quot;шапката&quot; на Историческия музей. Но Фондацията на Яворов се бори срещу това. Ние, наследниците, се борим срещу това. Въпреки че би било лесно - да се реституира музеят. Но тази дума никак не ми харесва - &quot;реституция&quot;. Защото музеят е дом на поета и трябва винаги да остане такъв. А и да се съдя също не е много приятно. Но, в края на краищата, ако се наложи, и до там ще се стигне. Защото не е нормално - това, което става е всичко друго, но не и добро. И аз смятам, че който мълчи, е съучастник. <br /> <strong><br /> - Дали е възможно (споменахте, че музеят е спечелил европейски средства) тази идея да е харесала на общинарите и по този начин те да искат да се &quot;възползват&quot; от това?</strong><br /> - Сега ще ви свържа с уредника на музея, но понеже вече няма музей, той е просто председател на фондация &quot;Яворов&quot;. Много активен и много интересен човек - Тодор Иванов. <br /> <br /> <em><strong>Ето какво сподели по телефона Тодор Иванов пред БЛИЦ:</strong> &quot;С решение на Общинския съвет в Чирпан музеят на Яворов се прехвърля под управлението на Историческия музей. Това бе решено на сесията на съвета на 20.12.2012 г. Но това според мен са някакви чиновнически глупости, някаква недомислица. Някой им е пуснал мухата и те карат през просото, без да помислят какви ги вършат. Мисля, че на следващите сесии след Нова година Общинският съвет ще преразгледа това решение и ще поправи тази грешка. Нямам представа защо нещата тръгнаха в тази нелепа посока. Аз обаче съм оптимист и вярвам, че умните хора в Чирпан ще преосмислят становището на чиновниците и до 3-4 месеца всичко ще си дойде на мястото&quot;. </em><br /> <br /> <strong>- Вие, госпожо Стоилова, как гледате на развръзката от тази неприятна ситуация?</strong><br /> - Не знам, приемам нещата като битка срещу чиновническото недомислие, както и в защита паметта на Яворов. Понеже музеят е общинска собственост, ако общината предложи музея за нов статут към Министерството на културата, те имат готовност след 14 дни да разрешат въпроса. Обаче общината не иска. Защото ще трябва да правят конкурс за директор и това им струвало пари.<br /> <br /> <strong>- Чиновническа позиция?</strong><br /> - Точно - чиновникът яхнал поета и вика: &quot;Дий, дий!&quot; в неизвестна посока. Чиновническа, гоголевска история. Абсурдна гоголевска история! <br /> <br /> <strong>- Възможно ли е това да е първата стъпка към съдбата и на други такива музеи?&nbsp;</strong><br /> - Да, много е опасно. Преди време имаше една такава тенденция, с идеята да се създаде един общ музей. Трябва да се намери откъде идват нещата. Добре е тези факти да се коментират и от общинарите, и от представители на Министерство на културата или от НИМ. Добре е да се чуят и другите становища. Много тъжно би било, ако в основата на всичко стои някакъв финансов интерес. Би било хубаво парите, дошли за музея на Яворов, да останат за него. Но изглежда, че чиновниците искат да си послужат с тези пари. Защото, съгласете се, че звучи нелепо обяснението, че поради &quot;финансови причини&quot; се променя статутът на музея. Ама какви &quot;финансови причини&quot;, като имаш 1,5 млн. евро? Какви са ти финансовите проблеми, аз не разбирам. Още повече, че тези пари идват от европейските фондове с изричното условие - да бъде ремонтиран музеят на Яворов. Ако нямаше пари, бих била по-склонна да разбера чиновниците. Но сега, извинявайте, но имате 1,5 млн.! Ами използвайте ги! Вместо да се радват, че от Европа за оценили музея, те решават да му сложат кръст и да го унищожат. От общината обаче твърдят, че &quot;фактът бил преекспониран&quot; и затова нямало да го коментират. Ама какво е &quot;преекспонирано&quot;? То сега се започва. В края на краищата ние сме си в правото. <br /> <br /> <strong>Екатерина ПЕТРОВА, БЛИЦ</strong><br />