„Бях на 16 години, когато напуснах България, за да посетя баща ми в Братислава. Той имаше бизнес там. Мразеше националсоциалистите и Хитлер много години преди те да дойдат на власт”, така Емил Бонев, най-младият български концлагерист започна разказа си за ужасите, преживени в нацисткия лагер „Дахау” в студиото на „Свободна зона” по ТВ+. Повече от 60 години по-късно, очите на Бонев продължават да се изпълват със сълзи, когато разказва за зверствата от онова време.
Проблемите за Бонев започват, когато избухва Словашкото народно въстание. Тогавашният президент д-р Тисо е осъден на смърт и екзекутиран след победата. След това страната губи дори и формалната си независимост и е окупирана от германските войски.<br /> <br /> След като Съветската армия се приближава към Добруджа, група български политици, военни и дипломати започват да бягат от България. Бившият министър-председател Александър Цанков е откаран във Виена и на 3 септември 1944 г. образува т.нар. Българско национално емигрантско правителство. Една от първите работи на това &quot;правителство&quot; е да отпечатва декларации за солидарност, които се предлагат на по-известните българи, намиращи се в Австрия и Словакия. &bdquo;Предложиха на баща ми да подпише такава декларация, но той отказа. Оттам започна всичко&rdquo;, разказа Бонев. <br /> <br /> На 15.12. 1944 г. Гестапо нахлува в дома на Бонев и баща му и ги арестува. С тях са арестувани още българи, общо 51. <br /> <br /> &bdquo;Физическа инквизиция над нас нямаше, но условията в &bdquo;Дахау&rdquo; бяха ужасни. Получавахме по едно хлебче на ден. Това, че говорих немски не ме постави в по-привилегировано положение&rdquo;, разказва Бонев. Още от първия ден в лагера на смъртта той видял редица зверства &ndash; жив човек, разкъсан от кучета, само защото &bdquo;приличал на евреин&rdquo;; подскоци на немски командир върху гръдния кош на българин; осакатени затворници. &bdquo;В &quot;Дахау&quot; всеки ден имаше наказани. Всеки, който не работеше добре, рискуваше разстрел в края на деня&rdquo;, си припомни с насълзени очи Бонев.<br /> <br /> Когато става ясна информацията, че американската армия наближава &bdquo;Дахау&rdquo; в лагера се е получила заповед на райхсфюрера Химлер концлагеристите в никакъв случай да не се оставят, а да се откарат в провинциите, които все още се намират под контрола на Германия. Телексът на Химлер е запазен до ден днешен. Немските историци наричат този марш &quot;Походите на смъртта&quot;. За тях Бонев си спомня: &bdquo;Загинаха голяма част от поляците, руснаците...от безсилие умираха, от глад. Вечер лежахме един върху друг, за да се топлим. Една вечер, глас на млад руснак се провикна: &bdquo;Дръжте се всички, никой да не умира. Утре американската армия ще бъде тук и ще ни освободи...&rdquo; <br /> <br /> Бонев е почетен гражданин на Берлин. В България, до времето на промените, правителството не признава, че той е бил в концентрационен лагер. Малко българи знаят за зверското отношение към сънародниците им преди повече от половин век. /БЛИЦ<br /> <br /> <br />