Село Теменуга не е туристическа дестинация, но който е бил тук, цял живот разказва спомени. И дори и безразличните завършват винаги с: Прекрасно село!

Преди 3 години в телевизионното предаване „Стани богат“, участничката Евгения Петрова разказва покъртителна история от времето на тоталитарната власт, когато я разпределили да преподава математика в училището в Теменуга. Децата не знаели кое е по-голямо 25 или 23, пише 24rodopi.com.

„Преподавах математика и трябваше да се наваксва. Шестокласниците не знаеха кое по-голямо число. Директорът на училището бе начален учител. Много красиво село“, казва в ефира бившата учителка в Теменуга Евгения Петрова. В онези години комунистическата власт освобождава от плащане на данъци и осигуровки, с постановление на Министерския съвет  ПМС №31, командированите в региона кадри.

Преди 1989 година в населените места в районите на Теменуга и Мак имало близо 300 ученици. Днес и двете села попадат в категорията на населените места със затихващи функции.

Асфалт има до последната махала, но хора вече няма. Това казват малкото останали жители на Теменуга днес. Според местния кметски наместник, през януари 2023 година в селото са останали 12 души,  официалната статистика отчита 27 жители.

В далечната 1975 година в Теменуга са живеели 419 души. Голямото обезлюдяване започва през лятото на 1989 година, когато Тодор Живков „отваря границата с Турция“. През 1992 година статистиката отчита: В Теменуга живеят 140 души. Пред 2001-ва са 42, през 2011-та – едва 15.

Теменуга няма голям шанс да стане туристическа атракция. Но, ако някой ден се появи къща за гости или малък хотел, слоганът на дейността със сигурност ще гласи: Дишай с пълни гърци, гледай с широко отворени очи, наслаждавай се на престоя си, който ще помниш цял живот!

Селото е разположено на около 2 километра изток-североизточно от връх Алада (1241 м), по южния склон на продълговатото възвишение, северно покрай което е долината на Джебелска река.

Гурдалар е високопланинска махала в Източните Родопи, в състава на Теменуга. Името е сменено на Руец, а по време на така нар. „Възродителен процес“ местните жители са задължени да казват, че родното им място се казва Раево. 

Екипът, командирован от тоталитарната власт, констатирал: От тази махала се ширва величествена, райска панорама.

И решил: Заради райската гледка ще я кръстим Раево!

След демокрацията пък идващите по различни поводи, най-вече за почивка в родния си край, изселници от Турция сменят „Г“ с „К“ и така се получава Курталар.

„Това е повлияно от много популярния сериал „Kurtlar Vadisi“ (Долината на вълците, мафиотска сага – б. р.). Демек, нещо като "ние сме от Планината на вълците". Вярно, че и тук се появяват вълци, ама чак пък с това не сме известни.

Аз, например, казвам, че "съм от Гурдалар – родната махала на Пеп Гуардиола", но и това няма как да е вярно, шегувам се. Едно е сигурно, ако имаш къща в Гурдалар и живееш там, може да стигнеш и до столетие“, споделя кърджалиец, чиито корени са от Гурдалар.

"Първо смениха името на селото. От Менекше стана Теменуга. 3-4 години след това смениха и имената на хората. Нормално беше през лятото на 1989 година всички да искат да заминат при близките си в Турция", разказва нашият събеседник.

Менекше стана Теменуга през пролетта на 1981 година. Това е по силата на Указ №409 на Държавния съвет, обнародван в "Дърджавен вестник" на 27 март с. г.

В Теменуга е роден поетът Саффет Ерен.

„Саффет Ерен е щедър поет. Той е жив пример и илюстрация на удивителния факт, че всяко кътче от нашата прекрасна земя може да роди хора на голямото изкуство“, казва за твореца д-р Мюмюн Тахир.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук