„Запомнете! Ако някога се нуждаете от ръка за помощ, ще я намерите закачена на собственото си рамо". Това е казала Одри Хепбърн в миг, в който се е нуждаела от подкрепа, но е открила, че може да разчита единствено на себе си. По нашенски казано: „на вълка вратът му е дебел, защото си върши сам работата". Това положение като цяло е характерно за можещите, а оттам и имащите хора. Защото никой истински успял, с достойнство, не е чакал някой друг да му оправи дереджето, това пише Д-р Петър Кътев в материал за "Стандарт".

Но „когато суеверието прониква в главата на народа, то оставя там запас от глупости за много столетия", казва П. Кулст. Обръщаме внимание на неговата сентенция по повод фаталния за много хора петък, 13-ти. Около тази дата виреят безброй легенди, които предизвикват негативни асоциации у някои. А с какво да се оправдаем за останалите дни, в които не ни „върви по вода"?

Суеверията са едни от най-запомнящите се и предавани от поколение на поколение послания. Подвластни на тях са били нашите прадеди, които поради липса на друго логично обяснение за дадена ситуация, са измисляли какво ли не. Според Мария Антоанета, нещото, което притежава достатъчна сила, за да ни направи суеверни, е нещастието. Въпросната емоция е движеща сила за много погрешно разбрани думи и предприени дела. Обяснимо е, че човек, преживял негативно усещане на дадено място или с даден индивид, автоматично приема, че повторение на същата ситуация би му донесло отново отрицателни усещания.

Но в такъв случай какво да кажем за тези, които постоянно висят по болници с мисълта, че нещо им има? Те дали вярват, че силата на подсъзнанието им, изпращайки негативните сигнали, предизвиква това, което им се случва? Едва ли! Но паниката около датата петък, 13-ти, е известна от древността. С нея се асоцират доста събития, дори се смята, че Адам и Ева са сгафили именно на въпросната дата и ден. И ето как някакви си съвпадения предизвикват масова суматоха. На този ден има и хора, които не ходят на работа. Макар че според Янина Ипохорская „Даже най-суеверният не се отказва от тринайста заплата". И ето как едно, на пръв поглед хумористично изказване, ни разкрива същността на суеверния, но същевременно материален човек.

Ако си направите един прост експеримент, написвайки думата „сувеверие" в Гугъл, ще ви се покажат безброй резултати за пари, здраве, щастие и късмет. Вероятно някои от тях наистина могат да се тълкуват като успешна формула, но наистина ли, за да постигнем благоденствие, разчитаме на това? Защо по-добре не пробваме в задруга да намерим начин да постигнем добрите резултати? Не, ние сме индивидуалисти и предпочитаме да се изявяваме самостоятелно на „сцената", мислейки си, че така по-лесно ще ни забележат. Тази практика вече се прилага във всички сфери на живота и въпреки, че се доказа като неуспешна, ние продължаваме да я изполваме. Всеки ден слушаме и нищим проблемите в обществото ни, но никога не се обединяваме около общо становище, с което да ги решим.

Как е възможно да няма кой да ти помогне при спешен медицински случай, защото, видиш ли, били празници? А накрая, когато се стигне с триста зора до спешното, се оказва, че няма нищо нередно в това да повисиш няколко часа, докато те приемат. После следва малко излишна бюрокрация, която има за цел да ти отреди полагащо се място, а през това време ти се гърчиш, чудейки се дали ще оцелееш. От една страна се оплакваме, че лекарите ни са лоши, от друга - че нямаме достатъчно специалисти, от трета - че системата е тромава. А истината определено не е по средата. Не и в този случай.

Родните ни медици са затрупани с какво ли не. А младите хора, които избират най-хуманната професия на света, се насочват към Терминал 2 мислено още докато следват. За тях ниското заплащане обаче не е единственият фактор, който оказва влияние върху избора им. Има и редица други странични елементи. Става дума за условията на труд, за статута на лекаря в българското общество. Не е повод за гордост, нито пък е редно той да бъде принизяван до нивото на сервитьорка от местната селска кръчма, която всички пошляпват отзад. А още по-лошото е, че чуждите държави забелязват и оценяват потенциала на нашите деца. Ето това буди недуомение!

Защо ние не толерираме желанието, качествата и ентусиазма на младото си поколение? Нали на него разчитаме, то би трябвало да „поеме щафетата" след време, та дори и само за това, че чрез труда си ще ни осигури пенсиите. Затова, ако искаме да има на кого да разчитаме, ще е най-добре да преосмислим и променим коренно подхода си спрямо идващите поколения. Нека им покажем, че и тук могат да бъдат също толкова успешни, колкото и навън. Да им дадем шанс да се изградят като професионалисти. И макар международният ден на думата "благодаря" да отмина, то нека благодарим на тези, които въпреки всичко, избраха родината.

Как грипът влияе на сърцето? На всяка цена трябва да останете хидратирани

Рискът от смърт, причинена от сърдечен удар, се увеличава с една трета по време на грипни епидемии. Свързаните с тях заболявания на горните дихателните пътища също имат своя принос. Авторите на това проучване стигат до извода, че значителна част от смъртните случаи при пациенти със сърдечни проблеми могат да бъдат предовратени, ако се противодейства навреме на грипа. Несъмнено грипната инфекция излага сърцето на риск, тъй като при инвазията му се обуславя възпалителен отговор. Той е „крайъгълният камък" на имунната система. Когато тялото открие инфекция или травма, то увеличава притока на кръв към засегнатата област, предоставяйки специализирана "помощ", която се бори срещу заплахата. На свой ред кръвоносните съдове в близост се разширяват, за да смогнат на повишената активност.


Когато грипната инвазия в организма активира този отговор, последвалото възпаление се разпространява по цялото тяло. Докато кръвоносните съдове се свиват и разширяват, а клетките-бойци водят битка срещу мултиплицирането на вируса, покритието по стените на артериите може да се „повреди", в резултат на което се получава кръвен съсирек и оттам - сърдечен арест. Но какво да правим, за да си помогнем? Попаднем ли в клопката на поредната сезонна епидемия, трябва на всяка цена да останем хидратирани. Възпалителният отговор има способността да сгъстява кръвта, насърчавайки съсирването й. Когато са налице треска, повръщане и диария, нивата на течности се изчерпват, в резултат на което сърцето трябва да работи на по-бързи обороти, за да изпомпва кръв.

Тази засилена дейност в един момент отнема от „жизнените му сили". Другото, абсолютно задължително действие, е приемът на противовъзпалителни средства. Нестероидните такива, които се продават свободно по аптеките, успешно намаляват възпалителния процес, но не го елиминират. Те по-скоро имат придружаващо-поддържаща роля в лечението. Но внимание: тя след време може да се окаже бумеранг! За това е най-добре да се консултирате със съответния специалист, който да предпише подходящ антибиотик. То е единственото оръжие, макар отричано, което е в състояние да се препбори с вече наличен възпалителен процес.

Не на последно място са изследванията, в които е желателно да фигурира недолюбвания маркер HS-CRP. Той е този, който показва степента на възпаление в организма и е особено важен предиктор, когато се касе за болно сърце, а и не само. Споменаваме го, тъй като често пъти необходимите кръвни изследвания при грипни състояния не се прилагат, което е грешка. Всяко едно болестно състояние трябва да бъде придружавано от тях, дори да се касае за обикновена настинка. Единствено показателите могат да насочат в правилна посока лечението и да предотвратят усложнение на текущото здрвно състояние. Да вземем за пример един вирусен миокардит. Той има грипоподобни симптоми, но всъщност представлява сериозно възпаление на сърдечния мускул.

Наличието на болка в гърдите, задух, подуване на краката и глезените, повишена температура, умора и сърцебиене, чести пристъпи на вирусни инфекции са индикатори за заболяването. Лошото е, че хора, страдащи от по-лека форма, е възможно да не изпитват гореспоменатата клиника и въпреки това да развият тежка форма, водеща до сърдечна недостатъчност или инфаркт (а каква ли скромна роля играе тук цитомегаловирус). Да не говорим, че състоянието е крайно рисково за жени, бременни в последните месеци, защото могат да развият перипартална кардиомиопатия. Що се касае до лечението на вирусния миокардит, то тук обикновено се използват препарати за облекчаване на симптомите на сърдечна недостатъчност, такива, насочени към възпалението на сърдечния мускул и вирусната инфекция.

Простичко обяснено - схема от антибиотици, придружаващи противовъзпалителни медикаметни, диуретици и почивка на легло.

И един съвет: никога не подценявайте грипните състояния! Преди да достигнат до хомо сапинес, те извървяват доста дълъг път.

А дали причината не се крие в екскрементите на някои хвъркати? Защо ли Дънов е казал, че не е правилно да се консумира всичко това, над което си стъпил и можеш да докоснеш с върха на пръстите си? Нека се позамислим. И както д-р Хаус е казал: „Ако никой не те мрази, значи грешиш някъде" .