На 8 януари се навърши четвърт век, откакто ни напусна Неделчо Чернев. Днес това име е незаслужено позабравено, но ако през 1969 г. Стефан Данаилов стана звезда за една нощ и ако и до днес сериалът “Капитан Петко войвода” продължава да е любим на публиката, това до голяма степен се дължи и на него.
Неделчо Чернев с право се счита за бащата на родния тв сериал. Той идва в телевизията (единствената тогава БНТ) още при създаването й и след осемгодишна работа като режисьор в Народния и Военния театър. По това време да се хвърлиш в дълбоките води на езеро, в което никой преди това не е плувал, е истинска авантюра
С трите серии на “Русият и Гугутката” той слага началото на кариерата си като режисьор в телевизията. Главните роли изпълняват брат му Петър Чернев и Георги Калоянчев. Две години по късно, през 1967-а, излиза на екран и “С пагоните на дявола”.
И ето че идва 1969 година. Всяка вечер, когато се излъчва епизод от поредицата “На всеки километър” (режисьори Неделчо Чернев и Любомир Шарланджиев), България сякаш е поразена от неутронна бомба: къщите са си на мястото и дори светят, но улиците са празни. Пред телевизора са не само тези, които са прегърнали идеологията на героите на филма, но и онези, които тайно я ненавиждат.
Защото дотогава няма филм, който да разказва за героите антифашисти по този начин и в който да има умен полицай - Велински. За популярността на филма, не само у нас, разказваше Георги Черкелов - изпълнителят на ролята на прототипа на ченгето Никола Гешев. Когато пристигнал във Виетнам, всички, дори на улицата, вече го познавали и произнасяли името на героя му, макар и с акцент. Причината: в шестчасовата програма на местната телевизия “Километрите” са били излъчвани пет пъти. А в кината ги давали през няколко седмици.
Преди години имах шанса да направя интервю с дъщерята на Неделчо Чернев - Диана. Говорихме за баща й. За богатото му творчество. И въпреки многото филми, които е създал, “На всеки километър” трудно допускаше да се намеси друг в разказа. Припомням части от казаното от Диана на 4 март 2008 г.: В детските години, когато обяснявах на съучениците ми, че баща ми е телевизионен режисьор, това не им говореше нищо. Всичко обаче се промени, когато тръгнаха “Километрите...”
1964 г., Неделчо Чернев по време на снимките на „Русия и Гугутката“, сценарист Никола Русев
Всички ми завиждаха, че познавам Стефан Данаилов
Много преди това Диана чува от баща си, който не е от хората, които говорят много за работата си, че ще започват голям сериал. За ролята на майор Деянов Стефан Данаилов е избран от Любомир Шарланджиев. Но въпреки това става любимец и на Неделчо Чернев, който го заобичал като роден син. Любопитна подробност е, че и самият Гунди е минал през пробни снимки точно за тази роля, но после се решило, че появата на екрана на такава голяма футболна звезда няма да е съвсем уместно.
Диана определяше баща си като режисьор-деспот, който обаче налага своята воля само заради доброто на филмите си.
Заради филма “Капитан Петко войвода” той разваля отношенията си със своя земляк и дори братовчед Стефан Гецов. Големият актьор, звездата на Народния театър, е обиден, че младият тогава Васил Михайлов е предпочетен пред него за изпълнител на главната роля.
Двата сериала носят национална слава на Неделчо Чернев и го нареждат сред най-големите родни кинорежисьори
През 1989 г. той започва снимките на “Дом за нашите деца”. Мащабна продукция, в която играят Коста Цонев и Стефан Данаилов по сценарий на Лиляна Стефанова. Семейната сага е с продължителност 24 серии. Но по време на най-усилената работа неочаквано, по телефона, го викат в телевизията, където е на щат, и му съобщават, че го пенсионират. Ще остане само докато довърши последния си филм.
Неделчо Чернев доста болезнено посреща този удар
Дори не толкова заради пенсионирането, а заради начина, по който това се прави - по телефона. След всичко това той нито веднъж не стъпва в киноцентъра “Бояна”, където е преминал животът му.
Четата попада сред нудисти
Актьорът Добромир Манев разказва: Играл съм в три сериала под режисурата на Неделчо Чернев - “Дом за нашите деца”, “Денят не си личи по сутринта” и “Капитан Петко войвода”. В три серии бях Апостол, плътно до воеводата Васил Михайлов, който ме взема от Гърция за свой помощник. В крайна сметка ме убиват. За популярността на този филм говори фактът, че и днес ме спират и отварят дума за него, което ме удивлява, защото от заснемането му са минали толкова много години.
В един епизод от филма четата слиза на брега от кораб. За целта бяха наели голяма платноходка, хвърлила котва в едно малко заливче в Румъния. Пристигаме ние, четата, на плажа за снимките. Навлечени сме с кожуси, шаячни ямурлуци, калпаци, въоръжени с пушки и ятагани, и попадаме сред тълпа голи хора в центъра на един нудистки плаж. Смешна гледка, но и такива неща се случват по време на снимки.
В спомените ми Неделчо Чернев си остава скромен, много симпатичен и темпераментен човек. Но както беше тих, така веднъж избухна като вулкан. Тогава снимахме в Балкана. Беше през пролетта. Борчета току-що бяха разцъфнали. И по време на паузата някои от артистите започнаха да берат за чай току-що напъпилите шишарки. Тогава Неделчо направо полудя, възмутен как може така да унищожаваме природата.
Иначе той беше добре настроен към артистите. Изслушваше ни какво искаме да направим и накрая решаваше какво трябва да стане. Умееше увлекателно да разказва сюжета. Затова филмите му станаха класика и се гледат и до днес.
Исак ГОЗЕС
