Един от най-колоритните участници в „Биг брадър” - Недялко Лазаров, влезе във всички новини с това, че се разплака в ефира на домакинското предаване „На кафе”, когато Гала го запита за мъртвия му брат. Ето какво разказа той пред "ШОУ" след случката за себе си и за задкулисието на предаването.
<strong>- Недялко, всички новинарски сайтове отразиха как за пръв път си бил &bdquo;проговорил&rdquo; за покойния си брат при Гала...</strong><br /> - Аз и ти знаем, че това не е вярно, защото първият човек, при когото напълно съзнателно и с пълно доверие споделих най-съкровените си чувства, съмненията и подозренията си за убийството на брат ми, беше ти. И това беше доста отдавна - преди две години. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Всички други после преписаха от &bdquo;ШОУ&rdquo; </strong></span><br /> <br /> Гала била &ldquo;прочела в интернет&rdquo;... И да го чела в интернет, то е било преписано от онова интервю, а излезе, че тя едва сега е научила. И аз им го казах това нещо на екипа на Гала след предаването, а като споменах името ти, те ми викат: &ldquo;Само това не го казвай, че и с нея се получи като с тебе!&rdquo;.<br /> <br /> Аз така разбрах, че е имало скандал между вас двете. И сега, като ме видяха, че съм напушен на Гала, от екипа й взеха да ме укротяват: &bdquo;Айде, бе, Недялко, всичко си беше о`кей - хубаво мина предаването. Недей сега!...&rdquo; - притесняваха се да не се захвана с Гала. Едно 20 човека ме чакаха отзад да я защитават. Много бях гневен, че ме подведоха по тая деликатна тема за семейството ми - не съм отишъл в &bdquo;На кафе&rdquo; за нея. <br /> <br /> <strong>- А ти защо говори?</strong><br /> - Не знам, подведох се. Пътувах за София, за да участвам в предаването й по повод очакванията ми да вляза в &bdquo;Олд брадър&rdquo;-а. Така че бях готов да правя шоу. Даже бях приготвил нова версия на прочутата ми песен &bdquo;О, бре Нидялко&rdquo;. И к`во стана?! - вместо да пея и да се смея, тя ме разплака... И сега едва ли не се хвалят, че ме накарали да &bdquo;проговоря&rdquo;. Пълни глупости! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Тия хора си правят реклама и от сълзите на хората </strong></span><br /> <br /> А като почнах да говоря за себе си, както го чувствам, Гала ме обяви за скучен - много съм философствал, станал съм бил едва ли не досаден. Ами с фолкаджийките сигурно й е по-интересно - тях да си кани! Взе да ме пита имам ли жени около себе си и разни такива жълтории, които нямат нищо общо с истинския ми живот. Може и да съм скучен, че обичам жена си, но това е истината - останалото е шоу. <br /> <br /> <strong>- Може би и смъртта на брат ти, мъката по него те промени...</strong><br /> - Така е, но аз по принцип съм чувствителен човек. Когато ти дадох интервю през 2010-а, ти можа да ме опознаеш - видя истинската ми страна, извън шоуто. А тогава аз поех голям риск да ти споделя всичко едно към едно. Тогава беше направо забранено да говорим за това у дома, камо ли да се изрекат публично ония неща, които ти казах - наши семейни тайни. Снаха ми още криеше от племенничките ми, че баща им е мъртъв. Освен това беше разписала, че може смъртта му да е самоубийство - в Лондон бяха на път да спрат разследването. Като излезе интервюто, снаха ми се закани, че няма да ни даде да виждаме децата на брат ми. Родителите ми, в скръбта си, претърпяха нов удар - че не могат да виждат внучките. Представяш ли си какво ми е било?! Така че да ме извинява Гала, но това, че зад нея има цял екип от хора и един огромен телевизионен апарат, който да раздува какво &bdquo;проговаряне&rdquo; била направила, не е за гордост. Ако сълзите ми са някакво постижение за тях - съжалявам... Трябваше да ме попитат искам ли да говоря по тая деликатна тема и аз щях да им кажа, че &bdquo;На кафе&rdquo; не е мястото, където да говоря. И не пътувах до София и Нови хан да говоря по тая тема. Те ме изненадаха и аз и на себе си се сърдя, че изобщо се подведох да говоря. Разплаках се, разстроих се, а като излязох от студиото <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>им теглих една</strong></span><br /> <br /> <strong>- На кого?</strong><br /> - На екипа й. Казах им, че са турски никелирани кофи - лъскави, ама тенекиени. Те взеха да ме успокояват: &ldquo;Айде, бе, Недялко, хубаво мина предаването, остави сега...&rdquo; - всячески гледаха да ме укротят да не й направя скандал. Много хора се грижат за комфорта на Гала, бе!... Честно, аз бях на път да изтрещя. Обзе ме някакъв гняв към нея. Сега ми попремина, но едно ще кажа - че тя ме разочарова. <br /> <br /> <strong>- Да не говорим само за нея, защото Гала си има екип и не е само тя виновна за подбора на въпросите. А в студиото ти имаше и други събеседнички...</strong><br /> - На Кристина Патрашкова й скръцнах със зъби в самото начало, а Зейнеб - то не е лошо момиче, но в телевизиите е пълно с такива момиченца. Няма кой да ти зададе един смислен въпрос. <br /> <br /> <strong>- Да отидем към шоуто &ldquo;Биг брадър ол старс&rdquo;. Ти имаш големи очаквания да влезеш...<br /> </strong>- &bdquo;Ще чакаш, може и да ти излезе късмета&rdquo; - ми каза Вито Саръиванов. Ами, чакам... Знаеш, и никога не съм го крил, че за шоу душата си давам. Където и да ме поканят - отивам. Затова се подлъгах и по Гала. Взе да ме пита за жени, к`ви жени имало около мен... От смъртта на брат ми, и хайде - да си говорим за любовници - пошло някак! И като казах, че имам за жена една от най-красивите българки, станах &bdquo;скучен&rdquo;. А аз цял живот съм го твърдял това - че допреди &bdquo;брадъра&rdquo; съм бил в сянката на жена си. Мене шоуто ме направи известен. Преди това всеки ми викаше: &ldquo;Ей, Недялко, ама много хубава жена имаш!&rdquo;. След шоуто вече настъпи моят звезден час, но и преди, и сега - винаги съм държал на жена си. Другото - шегите, закачките, куклата, е шоу! Ако съм скучен истински, Гала - извинявай... На нея направо й бях досаден да говоря по човешки за това какво мисля, какво чувствам. Бил съм станал &bdquo;философ&rdquo;... Значи, допреди малко ме гледаше да плача - правеше срещу мене едни физиономии - уж че ми съчувства и после изведнъж - айде кажи за жени, за любовници!<br /> <br /> <strong>- Харесва ли ти тоя &bdquo;ВИП брадър&rdquo;?</strong><br /> - Най-слабият от всички брадърски серии е тоя! По-световно неизвестни хора не бяха канили. И неизвестни, и безинтересни. <br /> <br /> <strong>- Е, сега, недей така - имаше много известни хора, но ти може би не ги познаваш, и беше гледано шоу...</strong><br /> - На българите сеир им дай! А кой беше интересният?! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Ядоха, пиха и се клюкариха - </strong></span><br /> <br /> нямаше веселие, нямаше шоу. Кой беше там известният? Нито оперният певец, нито оная, другата журналистка - не Патрашкова, а другата, бях чувал. Едно ще ти кажа: ако тия от &bdquo;На кафе&rdquo; са турски кофи - лъскави, ама менте, то ВИП-овете на &bdquo;ВИП брадър&rdquo; тая година бяха лачена чанта - лъскава, ама лачена - не от истинска кожа. Престорени, фалшиви и скучни хора. И все внушаваха, че били &bdquo;най-големите&rdquo;, ама повечето българи не знаеха и продължават да не знаят какво толкова &bdquo;голямо&rdquo; са направили тия хора. <br /> <br /> <strong>- Извън това, че искаш да правиш шоу, как тече животът ти?</strong><br /> - Поканиха ме да правя предаване в една нова телевизия - &bdquo;Ера&rdquo;, сега тръгва. На мене това ми е голям мерак. Обичам да правя шоу, това е. <br /> <br /> <strong>- Родителите ти са живи, нали?</strong><br /> - Живи са. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Ама те си знаят колко са живи...</strong></span><br /> <br /> Не е същото като преди след смъртта на брат ми. Никой от нас не е същият!... И помежду ни,..все с недомлъвки - все: &bdquo;Това не говори, онова не казвай!&rdquo;.. Голямата ми племенничка - Пресияна, си беше дошла. Нашите, чрез приятели, чрез съседи, успели да я убедят да дойде вкъщи - при баба си и дядо си, да я видят. Обещали, че няма да се говори за баща й. Аз обаче не знам. Мен никой не ме е предупредил. Отивам, и като седнахме на масата, отворих приказка: &bdquo;Имахте най-хубавият татко, викам, ама ей-го какво стана...&rdquo;. Че като кресна онова ми ти дете: &ldquo;Ето, нали ви казах, че не искам да говорим! Казах ви!...&rdquo; - бутна чинията - майка ми тъкмо й беше сипала да яде, стана и хукна да си върви разплакана. Майка ми - подир нея. Аз останах като втрещен. И пак - аз виновен!... Баща ми ми се ядоса: &ldquo;Що, вика, отваряш пак темата?!&rdquo;. А аз, знам, че боли - всички ни боли, но не искам паметта за брат ми да се забравя! Но явно болката в душата си трябва да я стаявам, да не я обсъждам. Още повече пък - публично. Затова се ядосах на Гала. Не искам да употребявам обидни думи, но аз си знам какво ми е в душата и как съм си тръгнал от Нови хан след нейната &bdquo;изненада&rdquo;. Не беше нито тактично, нито истинско съчувствие - разочарова ме. Почтено беше от екипа й да ме попитат, или най-малкото да ме подготвят - щях да им кажа, че не искам, че не тръгвам към София за това. Деликатна е за моето семейство тая тема. Болезнена е. Затуй и на себе си се ядосах, че изобщо говорих. Не е за показ, нито е медийна хвалба. Ей, хора, това не е шоу, а житейска трагедия! Ама на чужд гръб, и сто тояги са малко... <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА </strong><br />