Неслучайно цар Фердинанд избира църквата “Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново за мястото, на което да бъде обявена независимостта на България на 22 септември 1908 г. Църквата е пресечна точка на цялата ни българска история, каза пред Радио София доц. Марина Теофилова - преподавател в катедра "Изкуствознание и художествено образование" във Великотърновския университет.
Доц. Теофилова е дъщеря на арх. Теофил Теофилов - експертът, който работи през цялата си съзнателна професионална кариера по реставрацията на историческата църква в старопрестолния град.
"Това е пресечна точка на цялата ни българска история, не само на Второто Българско царство, когато Иван Асен II поставя своята паметна колона и въздига тази църква в чест на победата си над Теодор Комнин в 1230 г., но там той поставя и още две знакови колони в северния ред на корабната базилика, които пък чертаят връзката с Първата Българска държава.
Така че това е средище, което цар Фердинанд избира като знаково за българската държавност и за българското самочувствие, и за един независим народ, който има доста сериозна и голяма история, която трябва да бъде ознаменувана в този ден“, обясни доц. Теофилова пред БНР.
По думите й, проучвания на храма са правени още преди Освобождението. Още тогава църквата “Св. Четиридесет мъченици” е била добре позната на българската общественост. Изборът на цар Фердинанд е исторически и знаков, казва тя.
"Той е държавник, който чете символите и държи на приемствеността, така както Иван Асен отбелязва приемствеността“, посочи доц. Марина Теофилова.
Освен от историческа гледна точка, църквата “Св. Четиридесет мъченици” има изключителна стойност и от изкуствоведска гледна точка. Доц. Теофилова е свързана с целия процес на обновяване и съвременния вид на храма.
"Той е резултат от усилията и труда на изключително много хора. Проучванията са започнали веднага след Освобождението, но и преди Освобождението е имало интерес към този храм. Моско Москов е един от първите проучватели на храма“, каза преподавателят в катедра "Изкуствознание и художествено образование" във Великотърновския университет доц. Теофилова.
Тя добави, че храмът е изключително ценен като архитектурен паметник. Присъствието на стенописи на едни от най-старите ни познати средновековни календарни сцени е изключителна живопис, представител на Търновската художествена школа.
"Става въпрос за много сложна техника на оставяне на боите. Това е многослойно поставяне, при което цветният полутон е водещ. Може би търновската общественост, когато 2006 г. беше отворен паметника, за да съществува отново, може би бяха изненадани от почти белия интериор. Това е решение на моя баща, на проектанта.
Идеята е да се запази идеално четим оригиналът. Интериорът в момента на църквата подчертава кои елементи са обновени и кои са резултат на съвременни дейности, и кое е автентично в този храм", обясни доц. Марина Теофилова.
По думите й, основният спор през годините е бил за това какъв е типът постройка на църквата. Голяма част от предположенията клонели към куполна църква, но арх. Теофил Теофилов по категоричен начин застъпва тезата, че храмът е трикорабна базилика.
