„За мен планината е потребност и свобода. Там се чувствам жив. В природата има ясни правила, вслушваш ли се в нейния глас, умееш ли да разчиташ сигналите на животните, нямаш проблеми. Ако тя те допусне, ще изкачиш върха, ако реши за секунди си мъртъв. Може 11 часа да катериш вулкан и горе да си 5 минути, но този миг на върха да си над всичко е неописуем. Видя ли дъгата на хоризонта, значи съм на най-високото място. Забравяш за умората и надолу летиш". Това е философията на Ахарон Кочиян, чието хоби е да изкачва вулкани и да пътешества, пише "Марица".

Пловдивският арменец е обиколил 70 държави, катерил е върхове на над 6000 метра височина, спускал се е в дълбоки пещери, любител е на каньонинга. Страстта му е да изследва планините, реките и каньоните в държавите, а докато си почива, разглежда музеи, паркове, забележителности. Мечтае да стъпи на всички планини  и е убеден, че докато е жив, ще катери върхове. От 1994 година обикаля света, натрупал е богат архив от снимки и филми. Всяко докосване до бита и културата на други народи описва в дневници, а дома си е превърнал в музей. Решил е един ден да напише книга.

 



Не веднъж е бил на ръба, но е оцелявал благодарение на натрупания опит. Едни от най-екстремните му експедиции са  до Шотландия и Исландия през март и април тази година”. В Шотландия изкачихме най-високия връх Бен Невис (1344 м) и втория по височина  Бен Макдуи ( 1309 м). Суров климат, ураганен вятър, стигащ до 140 км в час, голям студ. Ориентирането е трудно, дишането също, не можеш да спреш да починеш или да сваляш ръкавицата, защото веднага замръзваш. При тези полярни условия е доста екстремно да се катериш. 

В Исландия бяхме запланували да изкачим 4 вулкана, двата не успяхме,  върнахме се на 100 метра от върха. Тогава се шегувахме, че онази жена с косата обикаля покрай нас. Ако се бяхме забавили само минута, нямаше да можем да се върнем. Бяхме на такова място, че ориентацията беше невъзможна, нищо не виждаш, всичко е бяло като мляко. Бяла слепота, обръщаш се и следите ти ги няма. Студ, минус 25 градуса с вятър, а усещането е за минус 40. Не можеш да спреш за секунда. Решенията ги взимаш веднага и тръгнахме надолу. Северните фиорди на Исландия са изключително диво място, има реална опасност от бели мечки, от замръзване, изгубване и гибел", разказва Ахарон Кочиян. 

 



Опитали да стигнат до върха на  друг  вулкан, който е описан в книга на Майн Рид  като входа към ада, но поради трудни условия не могли. Успели обаче да изкачат вулкана Ейяфятлайокутл, който наруши въздушния трафик в Европа за повече от месец през 2010 година. 

Арменецът е наблюдавал и жива лава във вулкан. През 2015-а е бил на  Стромболи, действащ остров-вулкан в Тиренско море, северно от Сицилия. „ На четири-пет места в света можеш да видиш лавата реално. Качваш се на самия вулкан, а тя долу изригва пред тебе. През  20-30 секунди като гейзери излизат облак прах и огнена маса. Изключителна красота е, а изкачването е нощно време. Там е поток от туристи”, обяснява Ахарон. 

 



Същата година обиколил Коста Рика и Панама. В първата тихоокеанска държава изкачил първенеца Чирипо, връхлетяла го тропическа буря и имал нощен преход в джунглата. "Бяхме четирима души. Извадихме пермити (разрешителни за върха) и вървяхме около 20 км в джунглата. Горе ни хвана буря с гръмотевици и ветрове. На слизане замръкнахме в гъстата, трудно проходима гора. Вървяхме около 4 часа в пълен мрак, аз напред, останалите след мен. Пътя ми осветяваше един челник. Наистина джунглата оживява нощно време. Отвсякъде те гледат някакви очи на животни. Птички, крясъци, звуци, висят растения. По едно време падна мъгла и пътеката трудно се виждаше. Изведнъж започна да свети като лунна светлина - оказа се, че това е от очичките на хиляди пеперуди и щом стъпиш, се разхвърчават.  Сюрреалистична картина. 

Коста Рика е страната с най-голямото разнообразие на пеперуди, те са  20 000 вида. Момичето зад мен беше на косъм да настъпи змия, видях я в последния момент. А маймуните ни чакаха да минем под тях и започваха да  хвърлят клонки върху нас или да пишкат отгоре ни. В Коста Рика изкачихме още няколко активни вулкана, а при кацането ни изригна Туриалба. Това бе най-силното изригване на вулкана от 1996 г. и веднага затвориха летището в Сан Хосе. Ходихме да гледаме от отсрещния -  Иразу - най-високия активен вулкан в Коста Рика. Всичко беше в огромни кълбета от пушек. От Коста Рика до Панама се придвижихме с местно бусче с метални седалки. Влязохме пеша и изкачихме вулкана Бару. Практикува се тежък офроуд - камъни по един метър високи, няма път, джипът минава през тях, като луноход е. Наехме американски джип 5000 кубика, който ни качи до една площадка до ръба на кратера, после 300 метра скално изкачване”, спомня си пътешественикът. 

 



През 2015 есента бил в Етиопия за 12 дни. Изкачили първенеца - връх Рас Дашен и изследвали Семиенските планини. „Само там се срещат особен вид маймуни, които приличат на лъвове. Зъбите им са колкото човешки пръст. Обикалят в стада около палатковия лагер и те допускат до половин метър, минеш ли границата, те нападат. А местните са интересен тип хора - издръжливи и страшно бедни. В същото време държавата е много богата. А децата имат традиция да хвърлят камъни по туристите. Живеят в кирпичени колиби, природата е невероятна. 

Обиколихме и манастирите. Етиопите са едни от първите християни и са към Коптската православна църква. Казват, че в един от храмовете им се пази истинският Кивот. Преди да влязат в храма, се събуват и коленичат като мюсюлманите. 

Разгледахме и Гондар - древната столица на Етиопия. Всички знаят английски, още в седми клас децата спират да изучават предметите на етиопски и започват на английски. В столицата Адис Абеба на летището  за пръв път видях около 30 от най-модерните самолети - Дриймлайнер, разказва пловдивчанинът.

 

Хвърлих пъпа на сина си в Арарат

Всяка година  пловдивчанинът участва в 7-8 експедиции, а съпругата му Ани и синовете - Агоп на 17  и Ахарон  на 12 години, са свикнали с отсъствието му. Когато тръгва на път, арменецът не обича да го изпращат, взема раницата и излиза. Предполага, че Ани се притеснява, защото всяко катерене крие риск, но тя е приела хобито му, което е неговият начин на живот.  "Имам прекрасна съпруга, много ме подкрепя, без нея няма как да реализирам нито едно пътуване. Малкият син върви по моя път, обича планината и оцеляването. През 2005 година, когато катерих връх Арарат - най-високия в Турция, хвърлих пъпа му там. Големият син е футболист и иска да учи в чужбина”, казва Ахарон Кочиян.

 

Искаха да купят жена ми за 40 камили

Пловдивчанинът е попадал в комични и екстремни ситуации. През смях разказва как през 2002 година в Египет на пирамидите в Гиза мъж с чалма искал да купи съпругата му за 40 камили. През 2005-а пък, докато катерил с приятели планината Джило, попаднали в селище на ПКК - кюрдската паравоенна организация, наричана и терористична. Само споменаването на името на Абдула Йоджалан, лидер на КПП до 1999 година ги спасило. Срещнал Бил Клинтън в Маракеш, известен като Розовия град в Мароко. Кацал и излитал от най-опасното летище в света - Лукла, което се намира в Непал. Във Виетнам пълзял в прочутите тунели от  виетнамско-американската война през 60-те години на миналия век.