Едва ли има човек, който да не знае кой е Ники Кънчев - български публицист, радио- и телевизионен водещ, шоумен. Познат глас е от ефира на “Дарик радио” и като емблематичен водещ на “Стани богат”, “Биг Брадър”, “Голямото преследване” и други. 

Макар и много зает, той даде интервю за нашите читатели дни преди един от най-големите празници, а именно неговия имен ден - Никулден. Загатна, че може да го видим отново на малкия екран, затова ще следим новините покрай него. Но най-вече бих казала, че Ники е известен с доброто си сърце и многобройните кампании, зад които застава

За това и семейството говорим с него. Той призовава всеки, който може, да се включи в кампанията “Дарик благотворителен търг”, който ще се проведе на 14 и 21 декември в ефира на “Дарик радио”.

- Предстои Никулден, как празнувате този празник? Кой готви, кой реди трапезата, събирате ли се много хора?

- Никулден е един от най-красивите и емоционални дни в годината за мен. Като се започне още от предишната вечер, защото лавината от поздравления започва някъде тогава, и се стигне до късните часове на самия Никулден. Наистина вълната от позитивни обаждания, есемеси, съобщения в социалните мрежи е голяма.

Това е и знак, и оценка, която получавам от близки, познати, приятели, обществото. Оценка, че съм бил с тях и през тези 12 месеца, че съм бил, надявам се, достоен техен приятел и човек. Така че поклон пред тези хора - гледам и аз да ги уважавам на техните лични празници!

Иначе сядаме всички около масата, да. Уютно е, човешко е. Менюто е типичното за деня и традициите. Обичам декември заради тези емоции. Някак си стигаме до края на пътя и там ни чака нова Врата. Нова година. 

- Спомена Нова година, а преди това и едни от най-хубавите празници - коледните, но и твоят рожден ден е скоро. Ще навършиш една достойна възраст. Как се чувстваш?

- Магията продължава, сякаш Господ ме е сложил в това вълшебно време не случайно. Възрастта е въпрос на перспектива. 

Възрастта носи нещо изключително ценно в този живот - опита

Не може да вземеш правилните решения само по интуиция, трябва да си минал по този или онзи път, трънлив или пълен с благоуханни рози, трябва да знаеш капаните, които ще те спънат, или трамплините, които ще те изхвърлят нагоре.

Поредицата декемврийски празници обаче ме лишава от нещо. Губя откъм подаръци, защото минавам “ангро” за всичките няколко празника, но се търпи... (Смее се.)

- Мислил ли си вече за пенсия?

- Все още съм на стадиона, даже дори на терена. Има време, когато ще седна и на трибуните и ще гледам играчите, които идват след мен. 

- Дъщеря ти, Мари София, стана на 15 през ноември, не искаше подаръци за себе си, а парички, които да дари на болно дете. Така ли я възпитаваш от малка? 

- Ами да, как иначе. Другото е двайсетина подаръка от приятелите й, които вечерта след партито да разопакова, извади, огледа, изкоментира и после да бутне някъде. Да, има стойност в подаръците, това е голям жест от страна на приятелите, които искат да те зарадват с нещо любимо. Но има неща, по-големи от подаръците. Да зарадваш някого, който няма твоите сили и възможности или който се нуждае много повече от тези пари. В случая това е тригодишният Калоян Димов от София, който е с детска церебрална парализа и вече от два месеца е на рехабилитация в Истанбул със семейството си. И прави всеки ден упражнения, усилия да проходи. Защо да не му помогне Мари София и приятелите й? Да, децата събраха 750 лева, които бяха преведени на майката на Калоян - госпожа Гергана Колева. 

- Какъв родител си? Строг, амбициозен, изискващ или подкрепящ, мил, грижовен? 

- Гледам да съм строг, но не винаги успявам. Най-голямата ми мъка е да я будя сутрин за училище. Къса ми се сърцето, защото виждам как сърчицето й още спинка. Но няма как. Искам, разбира се, да успява, да е умна, интелигентна, вече да прави свои заключения и изводи за това, което вижда около себе си. 

- На какво искаш да я научиш най-много?

- Да е добър човек! Това са уроците, които получих от мама и татко, Бог да ги прости. Естествено, че те искаха да успея в живота! Кой родител не иска... Много се гордееха с мен, когато влязох “Журналистика” в Софийския университет. По онова време си беше нещо като да направиш световен рекорд в някоя лекоатлетическа дисциплина, че даже и по-трудно.

Приемаха 5 момчета от цялата страна, така наречените “донаборници” - момчета веднага след гимназиите и техникумите и преди да влязат в казармата. Там в този Топ 5 попаднах и аз, момчето от Червен бряг, без родители, които да са декани и ректори, професори, писатели или водещи журналисти...

Искам и Мари София да изживее подобни мигове на реализация...

Ники с приятеля си Петър Нефтелимов на церемонията “Агент на промяната”, която всяка година отличава хора с големи сърца

- Майка й, Даниела, вярвам, че има същата ценностна система като теб?

- Разбира се, как иначе. Гледаме в една посока. 

- Аз имам една случка с теб, преди около 15 г. Карахме със съпруга ми по бул. “България” и ти ни махна, че има нещо. Мисля, че нещо се влачеше от колата ни, не помня точно какво беше. Но веднага ни предложи помощта си. Бяхме много изненадани от твоята реакция - човек, когото гледаме по ТВ, иска да ни помогне, без да ни познава и да ни е виждал никога. Явно носиш доброто в себе си, за което благодаря! Дано повече хора са като теб. Защо не спираш да помагаш на хората? 

- Ха-ха-ха, нямам спомен, но ми е почти ежедневие. 

За мен не е проблем да се наведа и да вдигна някакъв плик, изхвърчал заради вятъра от кофите за боклук, и да го върна обратно. Та това е моята улица, моят град, моят плаж - защо да не ги почистя? Нали искам на мен самия да ми е чисто и естетично на окото...

Бих го направил и на друга улица, но предпочитам хората, които живеят там, да си отворят очите. Някак си майка ми закодира доброто в мен 

Сега да не се превъзнасям, и аз съм човек като всички останали, и мен ме мързи, и аз съм егоист и обичам да си правя моите неща и прочее...

- Важно ли е за теб да го правиш?

- Не е на всяка цена. Никога не се правя на морален съдник на другите. Не знам в какво състояние са те, дали не ги боли нещо, дали нямат някакви проблеми. Аз винаги казвам: Моля, вижте това дете или този човек, той има нужда от това или онова, ако решите, подкрепете го. Ако решите...

Хората, които имат очи, ще видят, другите точно в този момент може и да не им е точно до това... Нека те да решат, не аз да ги карам или съдя. 

- Много хора се включват във всякакви благотворителни каузи преди Коледа, но ти го правиш постоянно. С какви каузи си се нагърбил сега?

- Пуснах едно видео за “Щедрия вторник”. Това е своеобразен отговор на “Черния петък”. Празнува се в над 100 страни по света. В България идеята е от 7 години и търси популяризация. 

Призовах хората да си намерят тяхна си кауза - голяма, малка, каквато и да е, и да помогнат

Чрез дарение на пари, чрез доброволчество с труд и време, чрез даряване на кръв във ВМА и “Света Анна”. 

Призовах конкретно хората да ме подкрепят, като се включат в “Дарик благотворителен търг”. Тази година на 14 и 21 декември ще се проведе в ефира на “Дарик радио” за 12-и пореден път. Сериозна устойчивост показваме хората на “Дарик”. Паричките дълго време отиваха за Сдружение “Аутизъм днес” и фондация “Нашите недоносени деца”, но в последните години пренасочихме фокуса си към индивидуални казуси

Така че който от вашите читатели иска да се включи в търга, нека ме потърси. 

- Когато падна първият сняг, много хора мрънкаха, че нямат ток, че не са разчистени улиците, но малко излязоха да почистят пред собствените си домове. Но ти го направи, дори разчисти клоните, паднали и на останалите коли и улицата. Ако всички помогнем с малко, нещата ще се случват по-бързо и по-добре...

- Казах и по-горе. Не съм го обмислял дълго-дълго, но през нощта чувах строшените клони. На сутринта казах на Мари София, защото беше неделя: Тати, ставай да почистим около кооперацията! И има много паднали клони, които трябва да преместим! 

Така и направихме. И други съседи се включиха на съседните улици... 

- Спортуваш ли?

- Разбира се, дори днес съм на волейбол. 

Задължително нещо е спортът - и да го практикуваш, и да го гледаш

Това е адреналин, който е супер необходим за тялото на всеки от нас. Нонстоп трябва да сме на “Виенското колело” - нагоре, надолу, но никога да не замръзваме на едно място. 

- Каза, че си много натоварен тези дни. Какво ново има покрай теб?

- Нека вашите читатели следят телевизиите и новото ще се види.

- Какво ще пожелаеш на читателите на в. “Над 55”?

- Здраве, щастие, да се радват на живота. Да бъдат благодарни, че още сме тук и можем да се порадваме на деца и внуци. 

- Много благодаря за интервюто. Пожелавам ти един много хубав месец, както в личен, така и в професионален план. Да си успял да помогнеш на всички, които са ти кауза в момента, а ние призоваваме, който има възможност, нека също да помогне.

- Успех и на вестника ви. Списвате го много професионално и с уважение към по-възрастните хора. Рано или късно всички отиваме натам. Важното е да отидем с уважение и вдигнати лица.

Цветелина ТОТЕВА

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук