Никола Корабов се бори докрай за Невена Коканова
Големият режисьор се събра с тютюнджиите на небето
Русе, родният град на големия режисьор, докрай си остава голямата му любов. Наричаше го най-европейския град в България. В миналото Корабови е богата фамилия. Прадядото на бъдещия кинаджия е имал гемии, с които по Дунава влизал в Черно море и от Гърция е товарел маслини. Дядо му пък бил доброволец в Сръбско-българската война. Руски офицер го попитал как се казва. Стефан Антонов -отвърнал боецът. А какво е работил баща ти? Пренасял дървен материал с нещо като кораб. Тогава ще се казваш Корабов, наредил началникът.
Продавач на лимонада, фъстъци, пуканки, на когото малкият Никола помагал, за благодарност го вкарвал в киното. Така на дванадесет години той гледал всички филми по няколко пъти. Научавал ги наизуст, образовал се и логично през 1948 година вече е ученик в класа по кинорежисура на Боян Дановски и Стефан Сърчаджиев. Оттам го пращат в Москва.
През 1956 година Корабов снима първия си филм „Димитровградци”. В главната роля са младите Георги Калоянчев и Мария Русалиева. Шест години по-късно е премиерата на „Тютюн” по едноименния роман на Димитър Димов. Литературният шедьовър има трудна съдба. Отричат го най-маститите писатели и критици. Неочаквано го защитава генералният секретар на БКП Вълко Червенков. Компромисното решение е той да се преработи основно. Така и става.
За битката, която Корабов води, за да наложи една млада и почти неизвестна актриса в ролята на главната героиня Ирина, може да се направи отделен филм. Ето и автентичния разказ на режисьора: „Невена Коканова беше стажантка в Ямболския театър. Вече имаше участие и в два филма. Викнахме я за проба на Лила. Но, работейки, виждам, че тя излъчва неимоверно качество. Огромен чар. Жената е сложно същество, не напразно казват, че е най-непознаваемото. Има много жени, които се преструват, че имат чар. Коканова го излъчваше, без да го осъзнава. Тогава казах: “Дай да направим една проба. Ще бъдеш жената вамп. Ще ти помогна с всичко, с което мога. Да видим дали ще се получи”. Невена е руса, направихме я черна, тя е по-ниска, повдигнахме я. Вече бях изучил как се обработва характерът на талантливия актьор за киното. Това си е един джем сешън, в който има и внушение, парапсихология. Хамелеонът Робърт де Ниро не е бил такъв, когато е започнал, но под вещата ръка на легендарното Actor studio е станал. И така с някои провокации опитахме част от сцените. Помагаха ми всички и нещата станаха”.
В София това е голямата новина: Корабов пробва Коканова! Как ще изтръгне от това момиче гигантските женски черти на Ирина? - питат се в колегията. Тогава се намесва и самият Димитър Димов.
Невена Коканова и Волфганг Ланхоф в „Тютюн”
„Той дойде, когато представях пробите - разказваше Корабов. - Много актриси се интересуваха от ролята, питаха дали ще ги пробвам. Аз обаче пазя тайна. На художествения съвет една малка част напълно подкрепяше идеята Коканова да играе Ирина. По-голямата част обаче отричаше: „Ще бъде провал. Корабов е луд”. Какво ли не изсипаха върху мен. Това е цяла епопея. От 21-годишната Невена Коканова да направиш голямата жена, която след като се чувства несвободна, взема единственото решение да се лиши от живота. Това са огромни драми. Развитието на тоталитарните режими в Югоизточна Европа крие в себе си по-големи трагедии, отколкото е описал Омир. Това е моя мисъл.”
„Тютюн” събира невероятен актьорски състав: Йордан Матев, Стефан Пейчев, Георги Стаматов, Иван Димов, Петър Слабаков. По доста любопитен начин попада във филма германецът Волфганг Ланхоф. Той е личен приятел на Бертолд Брехт и по онова време директор на “Дойчес театър”. Корабов заминава за Берлин за търси подходящ немски актьор. Среща се с Ланхоф, за да му помогне. Той пък иска да прочете сценария, след което пита: „Мога ли аз да кандидатствам за тази роля?” „Може, но трябва да ви пробвам. Не ви познавам. Ще дойдете в България.”
Пробите показват, че кандидатът е абсолютен германски ницшеанец! Като Фон Гайер, героя от филма, главният комерсант, мъж с отношение към жените. Корабов му казва: “Аз съм твърд режисьор. Ще се наложи да научите част от репликите на български. И той го прави. С особено старание.
В Москва с Людмила Савелиева и Емилия Радева
След първата серия Димитър Димов е очарован: „Имаме филм”, казва. През годините поне петима души искат да снимат отново романа на Димов. Цветно. Отказват ги с обяснението, че разочаровани от първата версия няма. Така че не е необходим римейк.
“Тютюн” е правен преди повече от половин век. Всяка година се върти поне по два пъти. Гледат го нови и нови поколения. И чарът му никога не намалява.
През 1976 година Корабов снима другата си мащабна продукция, филма „Юлия Вревска”, посветен на стогодишнината от Освобождението на България. Близо четири десетилетия по-късно той е включен в програмата на Московския кинофестивал. А там го посрещат изпълнителката на главната роля Людмила Савелиева и операторът Вадим Юсов. „Всички се събрахме”, разказваше с вълнение Никола Корабов.
Исак ГОЗЕС
Синът: Да бъде лек пътят ти
“Нека бъде лек небесният ти път”, написа във фейсбук синът на големия режисьор, популярният рапър Бате Сашо. Преди това в интервю той ни каза: „Уважавам много творчеството на баща ми и съм повлиян от неговото трудолюбие. Той мисли, че талантът е най-важен, а аз - че трудът. Познавам много талантливи момчета, които са страшно мързеливи и не им се получават нещата. Нямат дисциплина. Виждал съм как баща ми става в шест сутринта, пие бързо кафе и започва работа: мисли, пише сценарии, ходи на срещи, работи на компютъра. В семейството сме преживяли всеки един проект на баща ми. Аз имам само едно участие при него. Във филма „Копнежи по белия път”. А „Тютюн” ми е фаворит.
Последвайте ни
0 Коментара: