Скандална книга за българският елит се заканва да издаде един от най-колоритните пловдивчани - Никола Лечев. В нея ще бъдат описани ключови фигури на България, който бай Кольо лично познава. Той е признат спортен талант на три континента като национален състезател по волейбол, а като служител на милицията е награждаван с множество правителствени награди за своите иновации в областта на сигнално-охранителната техника.
Заслужил майстор на спорта. След като приключва с активната си спортна кариера, дълго време е треньор в „Локомотив” Пловдив. Точно по това време открива и спортния талант на експрезидента Петър Стоянов. „Аз направих Петьо волейболист и председател на българската федерация по волейбол”, казва бай Кольо, по чиито проекти е направена охранителната техника на най-важните държави обекти и тези на УБО.
- Тези дни нашумяха пикантни подробности за личния живот на президента Плевнелиев. Говори се, че той и съпругата му са по-скоро бизнес съдружници, отколкото семейство, което се крепи на любов и уважение. Ти познаваш лично семейството на Петър Стоянов. Според твоите лични наблюдения той и съпругата му Антонина Стоянова обичат ли се?
- Техният личен живот изобщо не ме интересува. Казват, че тя е родена в София. Факт е обаче, че е отраснала в Пловдив. Сестра й беше директор на агрономическия университет в Пловдив, а баща й - зоолекар. Настъпиха демократичните промени и той стана главен ветеринарен лекар в село Радиново. Знаеш, небезизвестните братя Къртеви оттам, които чрез продажба на месо и животни направиха много пари. Единият от братята – Димитър, беше и кмет на селото, но в биографията им има и много тъмни страни. Управителят на колбасарската им фирма беше осъден на 15 години затвор от пловдивския окръжен съд за изнасилване. Месарската фамилия се прочу с честите си срещи с полицията. Срещу един от братята има дело за отвличане, а срещу Красимир Къртев - за предизвикана катастрофа в пияно състояние със загинал. Тези неща не ги знам от вестниците, защото бях много близък с братята. Та, така. Бащата на Антонина стана главен зоолекар в Раднево благодарение на тези братя.
Да ти кажа куриоз. Димитър Къртев беше шофьор. Като такъв отива да си носи пътния лист на диспечера. В листа си писал, че е работил 26 часа! Диспечерът вижда това и го пита : „Митко, какви са тези 26 часа?! Денонощието се състои от 24 часа?!”. А той му отговаря: „ Ставам два часа по-рано за работа. Е, тези два часа къде да ги пиша?!”. Ей този човек е бизнесмен! Виж какви тъпанари са нашите богаташи! Да, този от братята, който уби момче при шофиране, тогава не влезе в затвора, защото набедиха за виновен друг човек. Но по-късно
го хванаха с наркотици и го тикнаха в панделата
Много хора ме познават, много аз познавам... Когато Петър Стоянов стана президент, му казах: „Петьо внимавай! Партийците, които довършиха партията, ще ви смачкат и вас”. Така и стана. Свалиха Петьо с мръсни мошенически интриги.
- Бай Кольо, в града те познаваме като треньора на Петър Стоянов по волейбол. Как откри бившия президент на България за големия спорт?
- Гордея се, че Петър Стоянов е мой възпитаник. Като треньор обикалях училищата да търся спортни таланти. Видях го в училище – хубаво, добре сложено, високо момче с отлични двигателни качества. Така открих за волейбола Петьо, когато той беше на 10 години.
Майката на Петър Стоянов беше абсолютно против той да тренира, защото щял да си развали успеха, а и при игра на волейбол много късал гуменките. Моите деца и на терена, и в училище се представяха блестящо. Аз много държах на това. И така събрах отборите и момчетата станаха шампиони на България - пионери до 16 години. Много обичах момчетата и те ме обичаха, умираха за мен. Играха страхотно, във всеки мач се раздаваха на 100% , за всяка топка се хвърляха като заклани. Изведнъж обаче Петьо се сви на две, всяко негово движение беше свързано със страшни болки, все едно го пронизват с нож! Разбрахме, че е получил бъбречна криза. Вече водихме мача с „Левски”, но Петьо не влезе да играе и в крайна сметка паднахме...
Бях треньор и на Иван Чомаков, бившия кмет на Пловдив. Той беше изключително силен волейболист! Чомаков игра с отбора на Медицинска академия в студентското първенство на България.
- Петър Стоянов отличаваше ли се от останали деца, имаше ли лидерски качества?
- Петър Стоянов е много умно момче. Когато завърши основното си образование, веднага се записа в елитната тогава гимназия „Лиляна Димитрова”. Там беше един от видните комсомолци. Участваше активно в работата на ДКМС, като отличник играеше и активна роля в ръководството на самата гимназия.
Като един от най-силните ученици на Пловдив, го включиха в българския отбор, който трябваше да се срещне и състезава с руски средношколци. Петьо замина за СССР да представя нашата страна. На тази среща съветските средношколци разказват какво знаят за България, а българчетата демонстрират познанията си за Русия. Казвам ти, когато Петьо започна да разказва на съветските другарчета за родината им, за Сибир, за тайгата… те онемяха, направи ги луди калинки! Те не знаеха една стотна от това, което той знаеше за родната им страна!
Петьо много ме уважава. Аз го уважавам и му се възхищавам. Както знаеш, след като завърши гимназия, той отиде да учи право в Софийския университет и там се отличи като един от най-силните студенти. Веднага щом се дипломира, му предложиха да стане доцент по право в СУ. По това време се срещнахме. Тогава работех в системата на МВР. Виждаме се и той ме пита: „Бате Кольо, какво да правя?”. Викам: „Петьо, пловдивчанин си, момче с авторитет. Ела си в Пловдив, тук ти е коренът, тук ти е силата”. Отговаря: „Прав си. До гуша ми дойде от хазайки. Ще се прибера у дома!”. И действително се върна тук и стана един от най-добрите адвокати.
Не крия –
помагал съм му и като треньор, и като служител на МВР
- По какъв начин си му помагал като служител на МВР?!
- Е, сега това е служебна тайна! Истина е, че много му дължа, защото и той ми е помагал. Как?! Първо, той изготви нотариалните актове на имотите ми, оправи цялата процедура по узаконяване на имуществото ми. Лично Петър Стоянов докара нотариуса в къщи и двамата оправиха документите. Тогава Петьо имаше трабантче. Точно с него доведе вкъщи нотариуса. Трабантчето му беше известно в целия град, легендарна кола, в която се е возил елитът на града! И така, Петьо, аз и майка ми стоим да леглото на баща ми. Нотариусът пита:
„На кого даваш апартамента”? Той каза : „На Кольо!”. Понеже не може две жилища да са на мое име, с Петьо решихме другия апартамент да го прехвърлим на сина ми. В нотариалния акт Петьо написа, че апартаментът е на сина ми, но една стая от него остава за мен до края на живота ми. Викам : „Петьо, защо правиш това?! Нека цялото жилище да е на името на сина ми. Той само казва: „Бай, Кольо, утре ще дойде една кукувица, ще роди дете на сина ти, а после, ако не се разберат, ще му забие един як шут и ще ви вземе апартамента. Държавата ще я уважи като майка и ще й даде жилището, за което тя не е дала една стотинка. Това е по закон. Затова пиша, че една стая принадлежи на теб, за да не могат да ти продадат апартамента, каквото и да се случи”...
И сега виж какво се случва в живота! Снахата ражда и изпраща детето при родителите си в Бургас. Междувременно от наши близки научаваме, че апартаментът, който МВР ми даде за особени заслуги към България, е обявен за продажба. Синът ми идва в къщи и казва: „Татко дай нотариалния акт!”. Аз го давам без възражения, дори не питам за какво му е. След една седмица, обаче, идва снаха ми и ме пита: „Абе, татко защо така си направил, че да не можем да продадем сега апартамента ти?! Как можа да си пишеш една стая от жилището на твое име?! Сега не можем да изповядаме сделката!”. Казах: „Нямам представа за какво ми говориш! Абсолютно нищо не разбирам от имоти. Петър Стоянов направи нотариалния акт. Питай него. Ако той реши, че може да се променят документите, аз нямам нищо против!”. Те, разбира се, не отидоха при Петьо и не успяха да продават апартамента.
- И по времето на социализма, и след промените Петър Стоянов се е отличавал с особени качества...
- Петър Стоянов е много, много умно момче! Знаеш, че когато настъпиха демократичните промени, той стана говорител на СДС в Пловдив. Като един от най-образованите демократи, започва да пише речите на Златка Русева, Надежда Михайлова, Пламен Шопов, Христо Марков и други. Всичко върви добре до момента, в който си подава декларация, за да стане народен представител. Тогава му правят сечено и му казват:
„Какъв депутат ще бъдеш, като си имал връзка с милицията?! Не става!”
Той недоумява: „Чакайте, бе, хора?! Какви пловдивчани сте вие?!”. Разочарован, напуска колегите си и твърдо решава повече да не се занимава с политика. Един ден отива на дело в Софийския съд и там го среща Александър Джеров, който го познава като един от най-добрите студенти в Софийския университет. „Петьо, недоумявам защо те няма при нас?! Станало е някакво недоразумение!...”, казва Джеров. Преди още Петьо да му обясни причините за решението си, Джеров го хваща за ръката и го води в Народното събрание.
„Министърът на правосъдието ни е много възрастен. Трябва ни млад и талантлив човек като теб да му стане заместник. Така че предлагам ти станеш негов заместник”. „И така, бай Кольо, хвана ме за ръката, заведе ме в Народното събрание при Филип Димитров и за два дена станах заместник на правосъдието”, разказа ми Петьо.
Щом стана това, веднага пловдивчани започнаха: „Ей, тоя пак се уреди!...”. Реакциите на съгражданите ни много вгорчаваха живота на Петьо. „Виж какво нещо е - завист и ревност страхотна изпитват тези хора! Повече в Пловдив няма да се върна да работя, но като се прибера в града, ще ти звънна да се видим”, ми каза с горчивина той.
Петьо стана министър на правосъдието и пак не ме забрави, помогна на семейството ми в тежък за нас момент. Моята снаха и сватята са рускини. Синът ми работеше в Кипър, но те като руски поданици не можеха да заминат при него, защото трябваше да си извадят визи. Какво да правим сега?! Петър Стоянов ми е казал: „Бат, Кольо, за теб няма проблем, каквото и да ми поискаш – имаш го!”. Точно за четири дена снаха ми и сватята станаха български граждани. Така без проблем снаха ми замина за Кипър.
Като стана президент, жената на Петьо беше в Англия, работеше в посолството. Иван Костов отиде на Острова и я върна в България. Така Антонина става първа дама. Преди да стане президент на страната, Петьо вече беше член на Българската федерация по волейбол. Синът му също играеше волейбол в „Славия” София. Знаеш, че Петьо има син и дъщеря, като разликата им е голяма, близо 18 години. И виж колко сме лоши българите. Когато се върна Антонина в България
пуснаха слух, че дъщерята не е от Петьо, а от тогавашния посланик в Лондон
Това са пълни глупости!
Нери Терзиева стана пресаташе на Петьо и тя ме познава. Обажда ми се Нери и ми казва, че Петьо ме вика. Влизам аз в кабинета му, а при него - 5-6 съветника. „Знаете ли кой е тоя?! А-а-а, колко ме е бил навремето! Но човек ме направи!”, казва Петьо. Много се обичаме ние с него. „Бате Кольо много си ми помагал! Кажи сега с какво аз да помогна”, пита. Казвам: „Петьо искам само да си жив и здрав! Нищо друго!”.
Но той настоява: „Не, не можеш да ми откажеш. Задължен съм ти!”. Аз обаче отклоних предложенията, нищо не поисках. Ако бях мекере щях да кажа: „Петьо, изпрати ме в едно посолство там да отварям и затварям врата!”. Ако бях поискал, след четири години работа като човек на президента щях да се върна в България с едно 100 000 долара в джоба. Можех да направя това, но щях да загубя авторитета си в нашия град. Уважението на хората за мен струва повече от парите. На моите деца съм им казал: „Пари на вас аз няма да ви оставя, защото аз съм със широки пръсти. Нищо не съм спестил, обичам да черпя, обичам да се раздавам”. На много хора съм правил услуги, много хора са ме завлекли. Мнозина имат да ми връщат пари, да са живи и здрави. Казах на децата : „Когато вече ме няма и тръгнете по света, нека чувате от хората само добро за мен. Нека кажат: Достоен човек беше! А не: ”У-у-у, дейба и мошеника!”...
- Кога за последен път се видя с любимия си възпитаник?
- По време на великденските празници се видяхме на „Свети Константин и Елена”. Той много ми се зарадва. Прегърна ме и ме разцелува. До него беше една засукана дама. Каза, че му била секретарка. Жена му никаква я няма. Отиде в Швейцария с дъщеря си и го заряза тук. Та, когато се видяхме, Петьо ми каза: „Бат Кольо, прав беше! Всички които се правеха за големи демократи, се насраха. Абсолютно всички навремето са работили за БКП!”.
Брат му Емил Стоянов има син, които в момента е зам.-кмет в община Пловдив и отговаря за културата. Той носи името на дядо си Стефан. Двамата братя не си приличат. Аз познавам цялото семейство, познавам и баща му, и майка му. Щом баща му стана областен управител на Пловдив, веднага ме извика да отида при него. „На този пост съм поставен от Филип Димитров и от Желю Желев. Двамата са ми казали да излича от земята всичките АПК-та, ТКЗС-та в Пловдивско. Ако трябва, тухла по тухла ще ги бутаме, но нищо построено от комунистите на трябва да остане на нашата земя”. Като чух това, директно му възразих : „Г-н Стоянов, недейте така! Това, което замисляте да правите, е направо вулгарно!”. Обаче той е категоричен: „Всичко градено от комунистите ще се ликвидира! Казах:
„В този случай не разчитайте на мен!”. Те точно специалист като мен търсеха, но аз отказах. 20 дена след това станаха големите бунтове в Цалапица, които бяха потушени по най-брутален начин от полиция. В селото хората се бяха разбрали, направели си една синя и една червена кооперация и си разделили имуществото по братски. Но, не, казаха областните в Пловдив. „червената” кооперация трябва да се ликвидира и потушиха бунтовете със сила. Мои подчинена ходеха на работата в Цалапица. Те ми споделиха: „Бате Кольо, станаха големи резили, разрушиха до основи най-богатото и хубаво стопанство и потъпкаха хората!...”. Бащата на Петър Стоянов беше управител на Пловдивска област, когато Филип Димитров е министър - председател. Така сме оплетени… като свински черва. В момента хора като мен ги ще ги сметнат за отломка нищожна, както казва поетът. Защо?! Защото днес се ценят само парите, моралът не струва пукната пара!
Едно интервю на Мария ДРУМЕВА
.......................................
Очаквайте в новия брой на "ШОУ" скандалните разкрития на Никола Лечев за това как Държавна сигурност е контролирала националния отбор по волейбол.
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
