Николай Малчев е от Дупница, но живее в Палм бийч, Флорида. Той е и нумизмат, който притежава богата колекция от антични монети. Хобито му е да търси ценности с металотърсач. Семеен е, баща на две деца – дъщеря на 19 г. и син на 5 години.
-  Николай, как започна това твое хоби?
- Аз съм от 2001 г. в САЩ. През 2002 г. съвсем случайно видях един човек, който съвсем спокойно си вървеше и размахваше метал детектор. Бях като болен, понеже в България ни беше забранено. Мъжът ми показа стотинки и два пръстена, които беше намерил. На следващия ден си купих метал детектора и започнах.

- Може ли човек да се издържа с това в САЩ?
- Можеше до 2007 г., когато от океана спокойно се вадеха между 250 и 300 пръстена на година. Отделно синджири и други работи. Партньорът ми почина, но беше една от легендите тук в Южна Флорида в търсене на бижута – казваха му Мистър Голд. До 2007 г. правеше между 30 000 до 50 000 долара на година. Прекарваше по 7-8 часа във водата. Не е лесно, все едно се бориш с мечка. Ползваме едни тежести 40 паунда на гърба, дишаме с шнорхел!

- Кои са най-скъпите находки, които си намирал?
-Откривал съм пръстен с диамант един карат и половина, само камъка го продадох за 8000 долара. Следващият беше 2,5 карата - само диаманта го продадох за 11 500 долара. Преди две години приятел извади пръстен със 7 карата диамант. На плажа му донесоха 165 000 долара, а пръстенът беше оценен на половин милион долара...

- А ако притежателят му се появи, какво се случва?
- Като намерим нещо такова голямо, никой не говори. Обикновено такива пръстени имат застраховка, прави се разследване и плащат на собственика. 


На година съм откривал между 250 и 300 пръстена с метал детектор, твърди Николай Малчев

- Как разбираш дали бижуто, което си намерил, е ценно?
- Имам почти цяла лаборатория, тестери за видовете диаманти. Металотърсачите ми са девет. Всеки от тях струва по 3000 долара. Над 30 000 долара съм дал за цялото си оборудване. Българите са едни от най-добрите майстори на такива машинки.

- Има ли места в САЩ, които са забранени за търсачи?
- Всички федерални паркове са забранени. Там нямаш право да влизаш и да търсиш. Дори да намериш случайно нещо, си длъжен да го дадеш на рейнджъра в парка, за да може да го изследват. Ако е интересно, ще ти напишат името във вестника.

- Какво е наказанието, ако се направиш на ударен...?
- Конфискуват или метал детектора, или колата и може да лежиш в затвора. Затова никой не влиза във федерални паркове да търси, без да има някакво разрешение. Всеки парк има табела навън и си пише – „Без метал детектори!“ Аз съм член на клуба в Уест Палм бийч. Доста хора над 60-годишна възраст се занимават с метал детектори. Те го вършат просто за разнообразие. Често имаме покани да помагаме. Имаше едно поле до магистралата, където е станало престъпление – някакъв убил друг и го нарязал на парчета. Тогава се появихме 40-50 човека с метал детектори и от полицията ни казаха
– „Ето това е мястото, като чуете метален сигнал, обозначете го!“ „Всеки сигнал искаме да го видим какъв е, без вие да копаете....“

- Заплащат ли ви за това?
- Няма заплащане, всичко си е на доброволни начала. Аз съм ходил и платено – в къщата на Пабло Ескобар в Маями. Един я беше купил, щеше да я събаря, но пък искаше да види има ли нещо заровено. Три дни търсихме и накрая намерихме сейф, скрит отдолу по стълбите. 

- Стана ли ясно какво има в този сейф?
- Собственикът не каза. Доколкото знам, го отнесоха в Швейцария. Най-вероятно вътре да е имало документи, но повече нищо не се чу. Не го отвориха пред нас. Касата беше така зазидана, че трябваше да бутнеш къщата, за да получиш достъп до нея. И тя си остана, доколкото знам, за новия собственик , въпреки че Ескобар е бил под разследване на всички служби. Никой не може да ти каже – дай сейфа. Той си е намерен в лична собственост... Не го отвориха, казаха само, че тежи 700 паунда.

- Запознат ли си дали в САЩ има Закон за културните ценности?
- Има закон и даже подписаха доста меморандуми, с които се забраняват монети да се внасят от България, от Гърция... В момента нямаш право на директен внос на монети от България, които са антични и от историческо значение. Всички антични монети без определен сертификат не могат да напускат България в посока САЩ. 
Защото българското правителство казва, че всичко, което е в земята, принадлежи на държавата. Обаче държавата сме ние – хората! Но те не мислят по този начин – не сте вие държавата, а правителството. 



- Нали все се оправдаваме с това, че колекционери и иманяри ще продадат зад граница всички културни ценности?
- В Англия този въпрос е много добре решен. Всичко, което намериш, си задължен да отидеш да го покажеш. В музея, в който ще го закараш, го оценяват и казват дали е британска ценност, важна за короната или може да си го държиш и да си правиш каквото си поискаш с него. Ако се установи, че е съкровище за Англия, се назначава една комисия, която го оценява по пазарна стойност и ти го изплащат до стотинка. И естествено, ако ти не си собственик на земята, в която си го намерил, трябва да си взел разрешение от собственика да копаеш там...Тогава парите се делят между теб и собственика на земята. Находката си остава във витрините на местния музей и там до него си пише твоето име като намирач. И всички са щастливи, ти също, че си станал известен, че си намерил това нещо... и в същото време ти е платено перфектно от държавата. Ако ти кажат – ние вече в музея притежаваме това, ти дават сертификат и вече можеш да търгуваш с вещта, да я изнесеш, продадеш или каквото там решиш! Преди време един бе открил там една торба със златни дрънкулки – от счупен меч, от други неща... Отидоха археолозите след него и откриха страшни неща... селище! Фактически след обикновена находка на обикновен човек, който не я е крил, защото не го е страх от държавата, че ще го пребият и ще дойдат да му я вземат, откриха много съществени исторически данни... На намирача платиха 3 000 000 лири стерлинги и се прочу! Обаче в България това няма как да стане. Понеже се твърди, че всичко, което е под земята на 30 см принадлежи на държавата. Тук законът си е ясно определен и частната собственост се уважава... Докато не се направи същото и в България, докато не се потвърди, че всичко, което си е в твоя имот, си е лично твое, няма значение отдолу под земята какво е що е... няма да се промени ситуацията. В България хората си знаят – ти си иманяр, значи си за разстрел! Ако си свестен човек и ти кажат – ей това тук е архитектурен резерват, тук не може да пипаш, аз никога не бих отишъл. Но по нивите около Дупница, монетите са стоели, торта им разгонва фамилията... Защо да не ги извадим от земята? Защо да не мога да го покажа – вижте бе, вижте, какво намерих?

- Много българи ги е страх да се върнат в България, тъй като очакват съдебно преследване като Димитър Станков например?
- Димитър Станков е във Виена, той е един от най-търсените и най-добрите ни оценители и не само в Европа. Водят го обаче един от най-големите и едри престъпници в България, разхищаващ националното богатство на страната, което е пълна глупост! Взеха му монетите... и кой ги знае вече къде са? Монетите са продадени на търгове, аукционни къщи, нищо не е запазено. Виждаш какво става в музеите в България! Всичко е направено с цел да се спонсорира черната борса, за да може хората да се държат под натиск. Сега чувам, че искат да забранят тотално метал детектинга в България, което е абсурд направо! Глобата и законите са глупави – за една монета дето струва 50 стотинки могат да те вкарат за 6 години в затвора??! Защо бе? В цял свят нумизматиката е едно хоби, учи те да обичаш историята... Виждаш какво е било преди теб, за да може да оцениш съвремието. А в България, ако кажеш, че си нумизмат и имаш монети, ти си най-големият престъпник. Аз съм член на Клуба в Палм бийч – ние сме 400 човека, имаме ученици във втори, трети клас... Имаме учител, той организира детски клубове по събиране на монети. Втори-трети клас ги занимава – по 20-30 деца идват. И те като дойдат, ние им подаряваме най-различни монети, аз им давам съвременни монети от България, защото няма къде да ги намерят. Това е естетично и толкова красиво хоби. Изграждането на една колекция отнема години. И ти като си собственик на тази колекция, ще искаш да я допълваш, да повишаваш качеството й... Ще се грижиш за тези монети повече и по-добре, отколкото един музеен работник.

Интервю на Живка АНГЕЛОВА, Тампа, Флорида