Българската пенсионна система е изправена пред сериозна криза, като средствата за изплащане на пенсиите намаляват критично. Това стана ясно по време на конференцията "Промени в пенсионния модел в България", организирана от Българската CFA асоциация. Председателят на асоциацията и бивш министър Николай Василев очерта "катастрофата на първия стълб на пенсионната система", пише „Труд“.
Нарастващ дефицит и икономически последици
За настоящата година дефицитът в бюджета на държавното обществено осигуряване е 11.8 млрд. лв., съобщи Василев. За последните шест години натрупаният дефицит възлиза на 50 млрд. лв. (около 25.5 млрд. евро), а за последните 26 години общата сума достига 103.2 млрд. лв. (около 52.8 млрд. евро). Василев подчерта, че с тези средства са можели да бъдат построени "детски градини, магистрали, мостове и университети". Дефицитът на НОИ представлява 5.53% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.
Според Николай Василев, през годините с по-голям икономически растеж разходите за пенсии са били по-малък процент от БВП, докато сега "бюджетните разходи са само за пенсии и нищо друго не се случва".
Той предупреди, че ако не се предприемат мерки, ситуацията в пенсионната система ще продължи да се влошава до 2100 г., като "когато дойде време да се пенсионираме може да няма пари за пенсии". Парадоксално, според него, най-големият риск за бъдещите пенсионери е именно увеличаването на пенсиите.
Предложения за реформи
Една от основните причини за проблемите е демографската криза. През миналата година са родени едва 53 хиляди деца.
В тази връзка Николай Василев предложи редица реформи:
- Увеличаване на възрастта за пенсиониране и намаляване на дела на хората с ранно пенсиониране.
- Намаляване на дефицита в бюджета на държавното обществено осигуряване.
- Установяване на по-голяма връзка между плащаните осигуровки и получаваната пенсия.
- Засилване ролята на втория и третия стълб на пенсионната система (допълнителните задължителни и доброволните пенсионни фондове).
- Увеличаване на вноските в задължителните универсални пенсионни фондове от 5% на 10%. Василев обясни, че сегашните 5% не са достатъчни за събиране на адекватни средства за втора пенсия. Той обаче не уточни дали допълнителните 5% трябва да дойдат от намаляване на вноските за държавното осигуряване или от общо увеличение на осигуровките за работодатели и работници.
Демографски прогнози и предизвикателства
Демографските проблеми бяха детайлизирани от Весела Караиванова, подуправител на Националния осигурителен институт (НОИ). Очаква се до 2070 г. населението на страната да намалее до 5.3 млн. души (от около 6.4 млн. днес).
Прогнозите показват, че през 2070 г. на 100 човека между 15 и 65 години ще се падат 55 човека над 65 години. Очаква се и значително удължаване на продължителността на живота: средната продължителност на живота на мъжете ще достигне 82.8 години (ръст с 11.7 години), а на жените – 87.7 години (ръст с 9.5 години). Това неминуемо ще увеличи разходите за изплащане на пенсии.
През 2023 г. съотношението на пенсионерите към броя на работещите и осигурени хора е било 68.2%. Очакванията са това съотношение да нараства до 81.2% до 2060 г., което ще затрудни изплащането на пенсиите от осигуровките на работещите. Въпреки това, след 2060 г., при сегашната система без промени, съотношението ще започне да намалява, достигайки 78.2% през 2070 г.
По отношение на разходите за изплащане на пенсии, картината не е толкова лоша – през 2023 г. те са били 10.4% от БВП, а прогнозата за 2070 г. е 10.5% от БВП. За сравнение, средно за страните от ЕС разходите за пенсии са над 12% от БВП.
Според Весела Караиванова е необходимо хората да бъдат стимулирани да правят вноски в осигурителната система и получаваните пенсии да съответстват на направените осигуровки. Тя подчерта, че Кодексът за социално осигуряване позволява пенсия да се получава въз основа начислени осигуровки, а не реално внесени.
Това е вид защита на работниците от некоректни работодатели, тъй като внасянето на осигуровките в масовия случай зависи от работодателя и работникът не може да влияе пряко на плащането им. В момента 325 хиляди души са осигурени на новия максимален осигурителен доход от 4130 лв.
