Миглена Дикова-Миланова е родена през 1965 г. във Варна. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, а през 2008 г. в Католическия университет в Льовен, Белгия, защитава докторат по философия на тема “Културната политика на възвишеното”. От 2014 г. преподава български език и култура в Университета в Гент, Белгия.
Интересите й са в областта на теорията и историята на литературата, сравнителното литературознание и естетиката. Публикувала е статии върху проблеми, свързани с естетиката, както и с българската и руската литература - на български, английски и нидерландски. Автор е на стихосбирката “Будна вода” (1992 г.).
Работи в българското училище “Пейо Яворов” в Брюксел като училищен ръководител от 1 януари 2022 г., учител е по БЕЛ и Модул БЕЛ по ОЕЕР (общата европейска езикова рамка).

- Меги, откъде идва любовта ти към книгите? 

- Обичта ми към четенето идва от баба ми Мила. Тя беше майка на баща ми и дългогодишна начална учителка и директор на началното училище в гр. Велики Преслав. Израснах в Преслав. 

Баба ме научи да чета През дългите лета четях почти постоянно, с почивки за игра на криеница или каране на колело. Природата около Преслав е невероятно красива. Там тече р. Камчия. Често летувахме на палатка или в къща на приятели на брега на реката.

Вечер, малко преди залез слънце, по коритото на реката започваше да приижда вечерна мъгла. Бяла пара се стелеше на талази и аз винаги бях силно впечатлена и изплашена. Тази вечерна мъгла над топлата, шумяща речна вода събуди думите в мене. Мама, Таня Стоева, беше първата ми учителка по поезия. Около запаления огън, в тихата тъмнина нареждахме куплети за мечки, пчели и риби. 

- Любопитно е как българската филология те отведе в Белгия? 

- Докато следвах българска филология в СУ “Св. Кл. Охридски”, посещавах, напълно доброволно, и лекции по философия. Записах като втора специалност “Културология”. Философията винаги ми е била много интересна. Обичам тази сложна гимнастика на мисленето и откриването на парадоксите, които не забелязваме в ежедневието си. Философията е вратичката към неочакваното и интересното, която много често е забарикадирана от навика. 
Иначе, участвах в конференция по образованието в Оксфорд и там бях поканена да отида в Католическия университет в Льовен и да уча философия. Покани ме един от преподавателите в Льовен, който също участваше в конференцията.
 
Пристигането ми в Белгия беше едно от най-вълнуващите неща в живота ми

Библиотеката в Института по философия там е огромна и е разположена в стара, красива сграда. Практическата страна на живота ми в Льовен също съдържаше интересни моменти. В първите две седмици не можех да разбера къде и как трябва да изхвърлям боклука си. Кофи за смет нямаше. После открих, че трябва да си купя специални чувалчета и да ги поставям пред входната си врата в определения от кметството ден.

- Трудно ли е българка да защитава докторат по философия в католически университет?

- Аз бях първата българка, защитила докторат по философия в КУ-Льовен. Не е лесно, защото изискванията и очакванията са много високи. Освен това трябваше да напиша и защитя дисертацията си на английски. Научих толкова много и промених начина си на мислене за много неща.

Усилието си заслужаваше. Спомням си, че когато ми беше трудно, ходех в един от парковете, сядах на тревата и четях там, понякога до здрачаване. Много от професорите бяха и духовни лица, обучени за свещеници. Силно се изненадах, когато тогавашният декан на Философския факултет, проф. Карлос Стил, започна да пее литургия със силен и красив глас. В Льовен се влюбих и омъжих, не се занимавах само с философия

- Твоите студенти как възприемат нашата литература?

- Българската литература не е лесна за разбиране и превод. Често авторите ни се позовават на много специфични културни събития и личности. Това не е слабост, напротив, литературата ни е ценна и оригинална. Трябва да има повече преводи на наши класически и нови автори. Интересното е, че един много популярен и талантлив белгийски писател, Димитри Верхюлст, написа роман за България, “Животът, гледан отдолу”. Определено има връзки и диалог между двете ни култури. 

Студентите ми в Гент познават Ботев и Хайтов, но най-много ги привличат съвременните български автори - 
Георги Господинов, Алек Попов, поезията на Амелия Личева.

- Как се ражда твоята поезия?

- Стиховете нахлуват, когато външните шумове се уталожат. В спрял сред полето влак. В самолет, летящ на 12 000 метра височина. По време на семестриални тестове на студентите, когато седя и ги наблюдавам. Често се налага да записвам думите на късчета хартия, в полета на книги. Не обичам електронния бележник в мобилния си телефон. 

Пътувам с влак около 4 пъти седмично. Живея в Брюксел, а преподавам в Гент. Влакът редовно засяда сред едно поле с крави, които кротко си пасат, без да ги е грижа за нервите на закъсняващите за работа пътници. Там, в този спрял влак, в това междувремие, пиша много. 

- Ако решиш да преминеш от поезия към проза, какво би написала?

- В момента се опитвам да завърша роман за загубата и търсенето на мястото, което се превръща в наш дом. Книгата е за пътя, за постоянното пътуване към дома. За откритието, че домът е по-скоро състояние на мисълта, отколкото физическо място. Аз “пътувам” вече с години и осъзнах, че носим дома си вътре, в душите си. Той пътува с нас. В книгата ми се преплитат библейски мотиви и описанието на живота на една съвременна жена, която, както и аз, живее в Брюксел. Опитвам се да не пиша автобиографично и се получава, донякъде.

За стихосбирката
В края на 2021 г. издателство “Мусагена” издаде стихосбирката “4(four)2(two)нa”, или “Фортуна”, на Миглена Дикова. Тя съдържа поезия, писана главно през последните 3 години в Брюксел. Умението и опитът за боравене с езика са респектиращи, а художествените качества на стихосбирката - видими благодарение на творческия тандем, съчетаващ поезия с картини. Автор на илюстрациите е Дарина Янева.


Даниела ВЕЛИКОВА, Белгия, 
специално за в. “Над 55”