Нотариалната камара на Република България настоява да се въведе наказателна отговорност за свидетелите, по чието лъжесвидетелстване се придобиват недвижими имоти по давност. Това се казва в становище на Нотариалната камара, по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, внесен в Народното събрание през септември т.г., разпратено до медиите от Камарата.

Наказателна отговорност 

В становището се казва, че с оглед премахване на обществените притеснения за последиците от изтекла придобивна давност в полза на някое претендиращо лице, следва да се предвиди въвеждане на наказателна отговорност на свидетелите по чл.587 ал.2 ГПК (обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели).

Нотариусът издава или не издава нотариалния акт по чл.587 ал.2 и ал.3 ГПК, опирайки се изцяло на свидетелските показания, като за свидетелите към настоящия момент не е предвидена никаква наказателна отговорност в случай на лъжесвидетелстване. Нотариусът прави своите изводи за владението на недвижимия имот именно от разпита на тримата свидетели, явяващи се пред него.

Следва да се подчертае, че свидетелите се посочват по указания на собственика, но актът на допускането им до разпит пред нотариус е на „кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице“ съгласно разпоредбата на чл. 587 ал.2 ГПК.

Документни престъпления 

Според Нотариалната камара следва да се допълнят разпоредбите на Наказателния кодекс със създаването на нов текст, чието систематично място е в глава девета „Документни престъпления“ и който да предвижда така, както и чл. 290, съответната наказателна отговорност.

Представяме за обсъждане една визия за създаване на нов чл. 313 в Наказателния кодекс: „Който в качеството си на свидетел пред нотариус или помощник-нотариус устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина в образувано нотариално производство се наказва с наказанието по чл. 290 ал.1“ (което е до 5 г затвор).

Това е от изключителна важност, тъй като годишно в страната се вписват повече от 500 000 акта и нотариусите формират преценката си за наличието на вещни права и взимат решение за издаване или не на акт от представените от страните писмени доказателства и в случаите по чл.587 ал.2 ГПК от свидетелските показания.

Припомняме и че концепцията на Нотариалната камара за електронно вписване и онлайн удостоверявания е представена още преди 2 години на Министерството на правосъдието и Министерството на електронното управление, а през септември т.г. и на Министерския съвет по повод проекта за цифровизация на административни услуги.