Интернет платформа, регистрирана в Казахстан, предлага онлайн правни консултации за български граждани, като използва имената и служебните данни на реални адвокати без тяхно знание. Потърпевшите юристи предупреждават, че най-вероятно става дума за схема, изградена с помощта на изкуствен интелект, предава БНТ.
Преди около седмица адвокат Мартин Костов установява, че сайт за правни консултации отговаря на потребителски въпроси от негово име, без той да има каквато и да е връзка с платформата.
По думите му в сайта съществува профил с неговото име, от който са публикувани отговори по правни казуси, за които той никога не е бил търсен. Част от тях дори засягат правни области, с които не работи и в които няма експертиза.

Подобна злоупотреба е засегнала и адвокат Лъчезар Весов, от чието име също са публикувани консултации. Според него стилът и съдържанието на отговорите подсказват, че те са генерирани от изкуствен интелект.
Юристите подчертават, че макар текстовете да звучат приемливо на пръв прочит, те не съдържат конкретна правна информация и могат да подведат потребителите. Таксата за подобна "консултация" варира между 50 и 70 лева, а плащанията се извършват по IBAN, регистриран в Казахстан.
Сериозни рискове
Според адвокат Костов подобна посредническа схема крие сериозни рискове – както за качеството на услугата, така и за сигурността на личните данни. Съществува опасност изпратени документи да бъдат използвани за изготвяне на пълномощни или други правни актове без знанието на гражданите.
Адвокат Весов допълва, че при евентуална измама потърпевшите ще срещнат сериозни затруднения да защитят правата си пред български съд, тъй като юридическото лице зад сайта е регистрирано извън страната.

Казусът е разгледан и от Висш адвокатски съвет. Заместник-председателят му Валя Гигова заяви, че след намеса на съвета информацията за консултации от името на адвокати вече е премахната от сайта.
Откровена кражба на самоличност
По думите ѝ става дума за откровена кражба на самоличност, макар че част от юристите са били вписани доброволно. От Висшия адвокатски съвет призовават гражданите винаги да проверяват дали дадено лице е адвокат чрез официалния регистър на съвета – единственият достоверен източник на такава информация.
Паралелно с това темата за използването на изкуствен интелект в правото намира и друг прочит. Гражданинът Марио Манев решава да заобиколи подобни посредници и започва сам съдебна битка срещу Министерството на правосъдието по Закона за достъп до обществена информация, свързана с управлението и кадровата политика в Агенцията по вписванията.
Без юридическо образование той използва чатбот с изкуствен интелект, за да структурира жалбите си, да подготви документите и да спази процесуалните срокове. По думите му машината не замества адвоката, но помага да се намерят решения без страх и предразсъдъци.
Манев вече е успял да входира цялата документация по делото и очаква дата за съдебно заседание, на което отново сам ще защитава позицията си.
Случаят повдига сериозни въпроси за границата между технологиите и правото, както и за рисковете от нерегламентираното използване на изкуствен интелект в чувствителни сфери като юридическите услуги.