I. Наказателно право и съдебна практика - https://www.ciela.com/nakazatelno-pravo-i-s-debna-praktika.html

Издателсто «СИЕЛА» отпечата нова книга на бившия главен прокурор проф. д-р Никола Филчев «Наказателно право и съдебна практика». Книгата е 682 станици. Всеки печатен екземпляр предлага достъп до електронна версия на книгата чрез уникален код. Книгата се състои от пет глави.

Първите три глави съдържат избрани части от монографии, студии и статии, публикувани в периода 1979 г.– 2020 г., които имат теоретично или практическо значение. Те са преработени и актуализирани.

Първата глава е опит да се построи теоретичен модел на наказателното законотворчество. За това е нужно да се изследват социалните корени на юридическите решения, по-точно - социалната обусловеност на наказателния закон. Нужно е да се установят онези социални причини, които пораждат наказателните норми и определят тяхното съдържание.

Две са основните задачи, пред които се изправя законодателят, когато създава наказателния закон.

Първо, да определи кръга на престъпленията - криминализация на деянията. Второ, вътре в рамките на престъпното поведение да диференцира отделните престъпления и наказанията за тях - диференциация на наказателната отговорност.

Последователно се разглеждат въпросите относно престъплението като деяние, способа (формата) на извършване на престъплението, обществената опасност, състава на престъплението и др.

Втората глава е посветена на теоретични въпроси на наказателното право: съучастие в престъпление, особени форми на задружна престъпна дейност, емпирични социологически изследвания и ролята им при вземане на законодателни решения, влияние на научно-техническия прогрес и на социалния преход върху съдържанието и формата на наказателния закон.

В трета глава се разглеждат проблеми, които възникват в съдебната практика при прилагането на наказателния закон: квалификация на престъпленията, извършени в съучастие и на престъпленията, „извършени от две или повече лица“, продължавано престъпление, субективна страна на убийството и телесните повреди, престъпно бездействие, задържане под стража, обратно действие на наказателния закон и др.

Четвърта глава включва искания на главния прокурор (1999 - 2006) до Конституционния съд, които имат наказателноправно значение. Важна роля в обществено-политическия живот на България през последния четвърт век играе искането до Конституционния съд за тълкуване на разпоредбата на чл. 158, т. 3 на Конституцията относно правомощията на Великото народно събрание, - кога са налице „промени във формата на държавно устройство и на държавно управление“.

С решение № 3 от 10 април 2003 г. Конституционният съд прие, че «формата на държавно управление» включва: а) системата на органите на държавна власт, установена от Великото народно събрание и б) статута на тези органи.

Следователно установеният конституционен модел на държавата, в т.ч. и на съдебната власт,  може да се изменя само от Велико народно събрание. Това решение на Конституционния съд не позволява на политическите партии, когато са на власт, да променят произволно конституционния модел на държавата в зависимост от конюнктурните си партийни интереси.

Пета глава съдържа тълкувателни и принципни решения на Върховния (касационен) съд по наказателни дела (1991 - 1997), - по които авторът е съдия-докладчик. Решенията са в областта на материалното и процесуалното наказателно право.

II.  Съучастие в престъпление - https://www.novazvezda.com/details.php?id=10647

Издателство „Нова звезда“ отпечата книгата на проф. д-р Никола Филчев „Съучастие в престъпление. Теория и съдебна практика“. Книгата е 591 страници.

Съучастието поражда едни от най-сложните проблеми на наказателното право. Нормите на общата и на особената част на НК, които регулират задружното престъпно поведение, образуват правния институт на съучастието.

Той има определена структура и функции. Вътре в института на съучастието протича специализация   - „разделение на труда“ между общите и специалните норми. Специализацията на нормите обслужва диференциацията на наказателната отговорност за задружна престъпна дейност.

За редица престъпления НК предвижда по-тежка отговорност, ако деянието е „извършено от две или повече (група) лица“. Посредством емпирично социологическо изследване е установено, че тези норми на особената част на НК обхващат само съизвършителството.

А проявите на съучастие в тесен смисъл (подбудителство и помагачество) следва да се квалифицират по основния състав на престъплението във връзка с общите норми за съучастие чл. 20 – 22 НК.

В първия, теоретичен дял на книгата, се разглеждат следните теми:

§ 1. Обща характеристика на съучастието,

§ 2. Правният институт „съучастие“,

§ 3. Особени форми на задружна престъпна дейност,

§ 4. Обхват на нормите на НК относно „престъпления, извършени от две или повече лица“  (емпирично социологическо изследване),

§ 5. Квалификация на престъпленията, извършени в съучастие и

§ 6. Квалификация на „престъпленията, извършени от две или повече лица“,

Втората, практическа част на книгата съдържа 125 решения на Върховния касационен съд относно съучастието в престъпление.

Решенията са систематизирани по основните въпроси на съучастието – понятието „съучастие“, извършителство и съизвършителство, подбудителство, помагачество, наказване на съучастниците, ексцес, лични обстоятелства, които влияят върху наказателната отговорност на съучастниците, съучастие в съставни и в продължавани престъпления, „престъпления, извършени от две или повече лица“ и др.