От 2006 г. Юлиан Попов е председател на Управителния съвет на Българското училище за политика "Димитър Паница". Председател е и на УС на фондация "Елизабет Костова" и е член на настоятелствата на Нов български университет и на Американския университет в България.
В момента на назначаването му за екоминистър той е политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация. Нейната основна цел е насърчаване на климатични и енергийни политики, чрез които значително да се намалят емисиите парникови газове в Европа. Организацията работи целенасочено за подпомагане на по-силната лидерска позиция на Европа в справянето с климатичните промени. Една от конкретните й задачи е трансформирането на европейската икономика към икономика с ниски въглеродни емисии, което на практика означава намаляване на емисиите парникови газове в Европа с 30% до 2020 г. и не по-малко от 80% до 2050 г.
Юлиан Попов е член на Консултативния съвет на Инициативата за инвестиции в чиста енергия към програмата на Кеймбридж за устойчиво лидерство и на Стратегическия съвет на Тунизийското училище за политика, в чието създаване през 2012 г. участва.
От 1997 г. е почетен секретар на британската благотворителна организация "Приятели на България", която подпомага домове за изоставени деца.
От 1994 година работи като консултант по институционалното развитие, политики на околната среда, климата и образованието. Сред клиентите му са Европейската комисия, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Съветът на Европа и други. От 2008 година е главен консултант на Европейската климатична фондация за Централна и Източна Европа.
Юлиан Попов е роден през 1959 г. в София. Завършва българска филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски". В периода 1985–1990 г. е редактор в списание "Факел". Бил е директор на литературния музей "Ангел Каралийчев", който става средище на литературни, културни и политически дебати в края на 80-те години, както и мястото, където се развиват клуб "Синтез" (заедно с заедно с Иван Кръстев, Александър Кьосев и Ивайло Дичев) и "Дружество за Нов български университет". През 1985 г. отваря първата частна галерия "357" в собсвения си дом. В този период превежда и представя и някои неизвестни дотогава у нас автори като Данийл Хармс (авангардист), Дмитрий Пригов (концептуалист) и други. Редактор е на два сборника на Владимир Висоцки.
През 1990 година става първият изпълнителен директор на Нов български университет. Преди това е бил директор на Музея "Ангел Каралийчев" и редактор в списание "Факел". Автор е на две книги и голям брой публикации, посветени на устойчивото развитие, енергетиката, политиките на Европейския съюз и човешките права, публикувани във водещи български и международни издания.
Женен е за Таня Бризби - англичанка с български корени. Има двама синове. Владее английски и руски.
