С оригиналния спектакъл „Дългата коледна вечеря” на балета на Държавна опера– Пловдив и шедьовъра на Джузепе Верди „Риголето”, представен на софийска сцена от празнуващата вековния си юбилей Старозагорска опера, бе даден стартът на тазгодишния Новогодишен музикален фестивал в Националния дворец на културата (НДК).
Амбициите на основните програматори на 39-ото издание на традиционния фестивал Андрияна Петкова, изпълнителен директор на НДК и Марияна Арсенова, председател на Съвета на директорите на НДК, са да превърнат отново НДК в сърцето на културата на София и България. Затова важен жалон по този път е не само съхраняването на тъй богатия с традиции фестивал, но и неговото надграждане.
Официалният плакат на 39-ото издание на НМФ
Спектакълът „Дългата коледна вечеря” е изграден фактически от два едноактни балета: „Жени в ре минор” по мотиви от „Домът на Бернарда Алба” на Федерико Гарсия Лорка с музика на Й.С. Бах и „Дългата коледна вечеря” по едноименната пиеса от Торнтън Уайлдър и музика на Антонио Вивалди.
Интересното е, че в тях танцът разказва сложни истории без думи, но не с пантомима, а с уникална хореография. Тя е разработена от световноизвестния хореограф Раду Поклитару – молдовец по произход, но основател и художествен директор на Академичния театър за модерен балет в Киев, носител на многобройни молдовски, украински и други отличия за своя новаторски почерк.
Именно към него се обръща амбициозната директорка на балетната трупа в Пловдив Мариана Крънчева със запитване да предложи някои свои хореографии за пловдивската сцена. Изборът на Мариана пада точно върху този диптих. У мен лично особено
ярко впечатление остави „Дългата коледна вечеря”
със своята фамилна сага, проследяваща почти един век от живота на четири поколения в едно аристократично семейство в поредица от четири коледни вечери.
Сцена от балета "Дългата коледна вечеря" на Държавна опера - Пловдив
Самата драматургична „канава” на балета е силна, обусловена от пиесата на Торнтън Уайлдър (САЩ), който е единственият писател, спечелил награди „Пулицър“ както за художествена литература, така и за драматургия.
На фона на красивата барокова музика на Вивалди младите танцьори от Държавна опера- Пловдив „разказват” сюжета със средствата на модерния балет с такава кипяща енергия, толкова динамично, експресивно, често и шаржово, че на зрителя просто не му се иска спектакълът да завърши. Неслучайно преди две години (2023 г.) пловдивският балет бе отличен с наградата „Импулс” за трупа на годината. Трупата е пъстра и многонационална, съставена от танцьори от 8-9 държави.
За съжаление, както сподели с мен в антракта Мариана Крънчева, това представление в зала 2 на НДК ще бъде и последното на „Дългата коледна вечеря”.
Официалното откриване на 39-ия Новогодишен музикален фестивал (НМФ) в зала 1 на НДК с „Риголето” от Джузепе Верди на Държавна опера- Стара Загора бе направо магическо преживяване. Наистина отличен избор за летящ старт на фестивала! Новата мащабна продукция със силен международен екип е дело на режисьора Огнян Драганов, дългогодишен директор доскоро на тази най-стара извънстолична опера и с огромен принос за нейното решително израстване и за новаторския подход към нейния репертоар.
Кирил Манолов (Риголето) и Емилия Терзиева (Джилда) във второ действие на "Риголето"
Преди този първи гастрол с „Риголето” в София диригентът на спектакъла, легендарният аржентински тенор Хосе Кура подчерта: „Голямото предизвикателство за нас е преходът от сцената в Стара Загора към огромната сцена в зала 1. Как да напълним това пространство не с декори, а с енергия, с „електрически” заряд? За тази цел ни е много важна подкрепата на публиката, да почувстваме тази голяма подкрепа! Надявам се, че ще я получим!” И Хосе Кура и старозагорци получаваха желаната подкрепа от
наелектризираната публика в пълната зала 1 на НДК
едва ли не още от увертюрата на безсмъртния шедьовър на Верди. Почти всяка солова ария, дует или хорово изпълнение и разбира се, знаменития и сложен квартет на Риголето, Джилда, Херцога на Мантуа и Мадалена от трето действие публиката изпращаше с аплодисменти, за да избухне накрая в над 10-минутни овации на крака.
Режисьорът Огнян Драганов, изпълнителният директор на НДК Андрияна Петкова, Хосе Кура и новият директор на Старозагорската опера Владимир Бошнаков (отляво надясно) при представянето на програмата на НМФ
Напълно заслужено! Световноизвестният ни баритон Кирил Манолов блестеше в ролята на Риголето не само с вокалната си мощ. Този исполин просто изпълваше сцената и с майсторската си актьорска игра, с превъплъщенията си от ехиден с придворните шут към любящ и страдащ баща, от предан поданик на Херцога към обладан от жажда за отмъщение и желаещ неговата смърт. За мен лично голямото и много приятно откритие бе Емилия Терзиева (Джилда).
Още от дете съм гледал не една и две постановки на „Риголето”, но толкова добра Джилда досега не бях слушал и гледал. Сопраното на Емилия Терзиева е кристално чисто и звънко като камбанка. Тя извайва до съвършенство всяка една вокална фраза. Актьорската й игра на озлочестена, но въпреки това силно обичаща Херцога девойка, е прочувствена, но естествена, без излишна патетика.
Добре се представи и венецуелският тенор Рейналдо Дроз в ролята на Херцога, още повече дарен с осанка и физически данни за образа на този „плейбой” от минали векове. Впечатление направи и басът Александър Марулев като Монтероне, опълчил се пръв срещу Херцога.
Още преди гастрола на старозагорци в София с „Риголето” се „роди” важна новина. Новият директор на Старозагорската опера Владимир Бошнаков заяви на среща с журналисти, че Хосе Кура е приел поканата да стане неин главен гост- диригент. „Неговото присъствие в Стара Загора – образно се изрази Вл. Бошнаков – е като един футболен отбор да има в състава си Лионел Меси”„ Непосредствено преди представлението на „Риголето” в централното фоайе на НДК бе открита интересна фотоизложба „100 години в 100 кадъра”, посветена на вековния юбилей на Старозагорската опера. Стилно подредените фототабла с обяснителни текстове на български и английски отразяват важни моменти и акценти от пребогатата история на операта, но и още веднъж доказват, колко важна е умелата Пи-Ар работа за популяризирането на една културна институция. Впечатляваща е и
цялата програма на 39-ото издание на НМФ,
която предлага от 16 декември 2025 г. до 8 януари 2026 г. на своята вярна публика 11 прояви. Тя е разнообразна, обхваща различни музикални жанрове и формати – класика, вече споменатите опера и балет, оперета и мюзикъл, джаз, симфонични и хорови концерти, спектакли за деца, звездни имена, като певците Калин Манолов, Красимира Стоянова, и певеца- диригент Хосе Кура или американската акапелна формация Take 6, но и млади изпълнители. При цялото си разнообразие програмата е много балансирана и стегната.
Take 6 е най-награждаваната акапелна джаз формация в света
Много добра традиция е Новогодишният музикален фестивал да обръща специално внимание на подрастващите. Така те трябва да се привличат от малки към стойностната музика и култура, а не да попадат отрано в плен на …чалгата. В тазгодишната програма на НМФ има три събития за деца или от деца.
„Като лъвовете” е юбилеен концерт на най- популярното детско шоу в България. Това емблематично предаване, създадено и водено от Николай Априлов, бе излъчвано по БНТ цели две десетилетия. Новото сега в спектакъла по сценарий на Влади Априлов е, че в него участват също хорът и танцовият ансамбъл на Италианския лицей в Горна баня.
Момент от шоуто "Като лъвовеете"
«Именно «Като лъвовете» - изтъкна Ники Априлов – стана причина и стимулира още в края на 80-е години видният наш композитор Александър Йосифов да напише операта за деца в две части «Патиланци» по мотиви на поета Ран Босилек, а малко по-късно и «Приключенията на пчеличката Мая» по либрето на Банчо Банов, а Тончо Русев да обогати музиката за деца с мюзикъла «101 далматинци».
Аплодисменти след юбилейния концерт на "Като лъвовете"
Оркестърът и хорът на Националното музикално училище “Любомир Пипков” с диригенти съответно Никола Петров и Таня Никлева сътвориха наистина „Коледна магия” при това в два последователни дни с вдъхновените си изпълнения на творби от британските композитори Бенджамин Бритън и Питър Уорлок – майстор в песенния жанр, както и на любими коледни мелодии.
Зала 6 беше препълнена и за двата концерта "Коледна магия" на учениците от Музикалното училище "Любомир Пипков"
Заключителните акорди на честванията по случай 65-ата годишнина от своето основаване постави отрупаният с наши и международни отличия Детски хор на Българското национално радио (БНР). Той отново огласи зала 3 на НДК с Коледни бисери от различни континенти : Европа, Америка, Азия, които главният диригент Венеция Караманова бе грижливо подбрала от огромния репертоар на Детския радиохор с над 800 творби от всички епохи и стилове.
Именно този пъстър калейдоскоп от песни е обусловил и
надслова на концерта „Картини от една Коледа”,
в който като специален гост се изяви и певицата Деси Добрева.
Детският хор на БНР отново взриви публиката със своите "Картини от една Коледа"
Венеция Караманова и диригентката на хора Михаела Котева винаги поднасят и по някоя новост. Сега за първи път на официална сцена излязоха още 62 деца, които са стажанти на хора.
На подиума този път бяха и инструменталисти от Оркестъра за народна музика на БНР, водени от Димитър Христов. Маестро Христов „дари” на слушателите в зала 3 на НДК и специално създадената от него „Коледна сюита” по мотиви от пет стари нашенски коледарски песни.
Към децата и юношите е ориентирана предимно и постановката на “Лешникотрошачката” от Държавна опера – Русе. Тя е истинска балетна приказка и защото по принцип в нейната основа е приказката на Е.Т. А. Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”.
А какво да кажем за вълшебната музика на П.И. Чайковски! Тъй като самата история на този балет е за семейство, което е домакин на радостно Коледно парти, „Лешникотрошачката” отдавна се е превърнала в неотменим атрибут на театрите за опера и балет по света в дните преди Рождество Христово.
В хореографията на Наталия Осипова, специално за „дунавската ни столица”, още в началото на спектакъла прави силно впечатление и илюзионно изкуство – дело на френския фокусник Уилям Арибарт, последовател на самия Дейвид Копърфийлд. „ На сцената виждате – разяснява известният наш бас Пламен Бейков, който от 2022 г. е и директор на Русенската опера – много деца, юноши и девойки.
Част от тях са от русенското „Фрийдъм денс студио” с ръководител Анита Асенова, но поради логистични и други причини привлякохме допълнително и ученици от НУТИ – София.
Внушението на „Лешникотрошачката” несъмнено се засилва и от изпълнението „на живо” от нашия оркестър, дирижиран от маестро Димитър Косев. Впрочем всички балетни спектакли в Русе вече се изпълняват с оркестър, а не, както беше преди, с музика на запис. Ние силно желаем да направим съвместни продукции и с балета, например, на Пловдив.”
Като става дума за Държавна опера –Пловдив, то тя ще има още една проява в рамките на НМФ на НДК. Пловдивчани ще закрият фестивала на 8 януари 2026 г. (четвъртък) от 19.00 ч. в зала 1 с прекрасния мюзикъл „Евита” от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс.
В ролята на Евита Перон – смятаната едва ли не за икона не само в Аржентина, но и в цяла Латинска Америка, съпруга на аржентинския президент генерал Хуан Перон, ще се превъплъти популярната ни певица Керана (Юлия Йорданова) . Тази млада пловдивчанка просто стана символ на талант и енергия и все повече се утвърждава и в мюзикълите.
Друг не по-малко известен певец и актьор, Стефан Вълдобрев, ще слушаме и гледаме в ролята на критичния „вътрешен глас” на президентшата, Че. Разбира се, за себе си най-вече говори самата „марка Евита” – култов мюзикъл с над 40 години „стаж” на Броудуей и лондонския Уест Енд и с три награди „Тони” – най-високото отличие за мюзикъл в САЩ. Какво остава пък за името на неговия композитор Андрю Лойд Уебър, неслучайно наричан често „Верди на ХХ век”.
Спектакълът на Пловдивската опера е под режисурата на Нина Найденова, която от 2013 до 2024 г. бе начело на тази опера и създаде фестивала Opera Open в Античния театър. Хореографията на „Евита” пък е поверена на Боряна Сечанова, доскорошен дългогодишен артистичен директор на Балет Арабеск.
Не само мюзикъл, но и класическата оперета, ще има отново място и в 39-ото издание на НМФ. За трети път
традиционният Новогодишен оперетен бал
на Националния музикален театър „Стефан Македонски” е включен в официалната и стегната програма на НМФ.
Само три дни преди да вдигнем чашите с шампанско за Новата 2026-а, в зала 1 на НДК на 28 т.м. (неделя) от 19.00 ч. ще звучи като искрящо шампанско красива романтична оперетна музика.
Оперетният бал ще се състои на 28 декември от 19.00 ч.
С много любов за тази празнична гала и приповдигнатото настроение на публиката е подготвен „опияняващ коктейл” от арии, дуети, валсове от „царете на оперетата” в Австро-Унгария: Йохан Щраус-син, Франц Лехар, Имре Калман и др. На сцената ще излязат много наши известни солисти, като: Добрина Икономова и Еделина Кънева, Олга Михайлова-Динова и Зорница Дамянова, Денко Проданов и Марчо Апостолов, Христо Сарафов и Пеньо Пирозов и др. Режисьор на концерта-спектакъл „Оперетен бал” е утвърденият наш баритон Александър Мутафчийски, диригент – Юли Дамянов, а хореографията е дело на Татяна Янева.
Да не помислите, че тазгодишният Новогодишен музикален фестивал се изчерпва само с български изпълнители и творчески състави! Напротив! Зала 1 на НДК вече се „взриви” от грандиозното представление „Мечът на мъдростта” на световноизвестната тайванска група U-Theatre.
Тайванската група U-Theatre с оригиналното си представление "Мечът на мъдростта"
Това име произлиза от древен китайски йероглиф, отразяващ отдадеността на основаната през 1988 г. група към артистичното съвършенство. U-Theatre съчетават барабани, като централен елемент на спектакъла, с танци, театър и бойни изкуства.
За първи път на българска сцена ще можем да аплодираме на 23 т.м. (вторник) от 19.00 ч. в зала 1 на НДК най-награждаваната (10 „Грами”!) джаз вокална формация в света Таке 6. Този еталон за хармония в акапелното пеене, в случая с оркестъра на Симфониета Враца (диригент Анджело Валори) , ще ни представи изключителния спектакъл Christmas Symphony (“Коледна симфония”).
В него Таке 6 ще ни покажат запазената си марка – уникалното съчетаване на различните стилове :джаз и госпъл, ритъм и блус и поп в едно неповторимо звучене. Ще разберем защо музиката на шестимата американци е покорила сърцата и на легенди, като Куинси Джоунс, Рей Чарлз и Стиви Уондър, Ела Фицджералд и Уитни Хюстън.
И все пак кулминацията на 39-ото издание на НМФ по традиция ще бъде Празничният новогодишен концерт на 1 януари 2026 г. (четвъртък) от 18.00 ч. Именно на тази дата през 1987-а се е „родил” този фестивал по идея на неговия основател, покойния наш голям диригент Емил Чакъров, любим ученик на легендарния Херберт фон Караян.
Основател на Новогодишния музикален фестивал през 1987 г. е така рано напусналият този свят Емил Чакъров
Така се сбъдва мечтата на Емил Чакъров и София да има свой празник на класическата музика по подобие на новогодишните концерти на Виенската филхармония.
Сега на 01.01. 2026 г. на пулта пред Фестивалния симфоничен оркестър
ще застане отново маестро Емил Табаков,
а звездна солистка ще имаме в лицето на световноизвестното ни сопрано Красимира Стоянова, както и цигуларката Десислава Чолакова.
Известен със своя изискан музикален вкус и перфекционизъм, маестро Емил Табаков притежава и фино чувство за хумор.
Маестро Емил Табаков отново е подбрал много интересни пиеси и арии за Празничния новогодишен концерт
В отговор на мой въпрос специално за новинарската агенция Blitz.bg за подготовката за галата и нейната програма, маестро Табаков леко „открехна завесата”:
„За разлика от Виенската филхармония, която повече от век изнася на Нова година приблизително една и съща програма от валсове и полки основно от семейство Щраус, – изтъкна той - ние се стремим винаги да поднесем на родната публика в НДК различни неща.
И сега на 1 януари 2026 г. ще се уверите, че повечето неща не са свирени досега на новогодишните ни концерти.
Та по времето на семейство Щраус много други австрийски композитори също са композирали валсове. Един от тях, например, е Карл Цирер, чийто „Виенски валс” ще чуете сега. Ще започнем с класическа музика, като „Турският марш” от Моцарт в изпълнение обаче на целия ни оркестър.
Великолепното ни сопрано Красимира Стоянова ще блесне с арии от „Сватбата на Фигаро” също на Моцарт, лиричната „Месечина в небето” от „Русалка” на Антонин Дворжак. Тя ще пее и Summertime от „Порги и Бес” на Джордж Гершуин, както и „Утро” от Рихард Щраус. Ще звучи и филмова музика, напр. сюита от Нино Рота за филма „Кръстникът”….”
Така или иначе, можем да бъдем сигурни, че и Новата 2026-а ще започне с прекрасна музика! 2026-а е много важна за НДК, защото той ще навърши 45 години. „Ние сме Дворец на културата и ще отбележим достойно тази годишнина.
Затова сме подготвили много мащабна културна програма. За нас е важна мисията, да продължим будителския дух и да запалим огъня в младите“, подчертава Андрияна Петкова.
БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ
Снимки – Фотоархиви на НМФ в НДК и на Държавна опера - Стара Загора
