Забравете само за цацата, хамсията и калкана. Водите на нашето Черно море бавно, но сигурно се превръщат в дом за екзотични обитатели от всички краища на света. Последните научни изследвания звучат като сценарий на футуристичен филм: над 20 нови вида риби са регистрирани в българската акватория, а произходът им е от Средиземноморието, далечния Атлантически океан и дори от моретата около Китай и Корея.
Това не е случаен феномен, а трайна тенденция, която променя екосистемата ни пред очите ни, предупреждават учени от Института по океанология към БАН.
Климатът и корабите – двата пътя за "инвазията"
Основните "виновници" за тази промяна са два. Първият и най-мощен е климатичната промяна. "Водата става все по-топла и солена, което прави Черно море по-гостоприемно за видове, които доскоро не можеха да оцелеят в по-студените му води", обяснява д-р Виолин Райков. На практика, морето ни се превръща в по-уютен дом за топлолюбиви средиземноморски риби.
Вторият канал е корабният трафик. Баластните води, които големите плавателни съдове изпомпват, за да запазят стабилност, действат като гигантски "аквариуми". Те пренасят през хиляди километри невидими пътници – ларви и малки организми, които биват изпускани в нашите води.
Кои са новите заселници?
Сред новодошлите има както познати имена, така и истински екзотики:
- Атлантическият гост: Един от най-впечатляващите нови обитатели е хекът. Този дълбоководен хищник е типичен за Средиземноморието и Атлантическия океан, но вече се чувства комфортно и в Черно море.
- Азиатската изненада: Най-голямата изненада за учените е появата на корейската скална риба. Пренесена от китайско-корейските морета, тя достига внушителните 60 см дължина и е високо ценен улов, което може да се окаже интересно за местния риболов.
- Средиземноморските мигранти: Различни видове попчета и други риби, характерни за по-топлото Средиземно море, също трайно се заселват по нашето крайбрежие.
Приятели или врагове? Предизвикателството пред науката
Появата на нови видове звучи интригуващо, но крие и сериозни рискове. "За да разберем дали даден вид е инвазивен, е нужно време. Ние следим внимателно как се конкурира с местните риби, с какво се храни и как се размножава", казва д-р Райков.
Основният въпрос е дали новодошлите ще нарушат крехкия екологичен баланс. Ще изместят ли нашите видове? Ще се окажат ли хищници за тях? Или пък ще се превърнат в ценен нов ресурс за рибарите? Отговорите на тези въпроси са бъдещето предизвикателство пред българската наука.
Процесът на заселване се очаква да се засили, като учените не изключват в бъдеще, с покачването на температурите, в Черно море да навлязат и видове от Червено море, които вече са преминали през Суецкия канал. Така нашето море, известно с по-ограниченото си биоразнообразие, започва да пише нова, по-динамична и непредсказуема страница от своята история.
