Беззаконието не е добро и лошо. То е беззаконие. Недопустим и нетолериран в която и да било демократична държава акт на погазване на установените нормативни правила, който именно затова подлежи на санкция. Звучи логично, нали? И е.

Но не и за тружениците в изданията, свързани (посредством официален контрол или чрез приближени журналисти) с представящия се за „добър олигарх“ медиен монополист Иво Прокопиев. За тях, противно на всякаква логика, беззаконието има нюанси. И се оказва добро, стига да е срещу враговете на издателя им. Особено ако е срещу конкретно един – депутата от ДПС Делян Пеевски, превърнал се в мишена №1 на въпросните издания от машината за манипулации на Прокопиев и ко, заради упоритите си усилия да спира беззаконието и източването на обществени ресурси. От страна на олигархията в България.

Така, стига да е насочено срещу Пеевски, всяко погазване на законите и наредбите у нас от страна на институциите, е представяно като добро.

Примерите за това са безброй, но един от най-емблематичните е т.нар. „български допълнен списък“ по наложените от Държавния департамент на САЩ акции по US закона „Магнитски“. Черен списък, въз основа на който бяха запорирани сметките на 120 физически и юридически лица и дори им беше отказвано обслужване от институциите. Така те бяха буквално бяха осъдени без съд и съдебно решение на „гражданска смърт“, което обаче беше представяно от медиите под прекия контрол на Прокопиев като „Дневник“ и „Капитал“ и от останалите издания под непряк негов контрол, формиращи машината му за манипулации, като „въздаване на правосъдие“ (?!). Макар срещу огромната част от лицата във въпросния допълнителен списък да няма каквито и да било факти и обстоятелства, уличаващи ги в закононарушения. Каквито впрочем няма и срещу Пеевски, превърнал се в последните близо 10 години в най-проверявания човек в държавата от де що контролен орган и разследващи има в България. Проверки, завършващи винаги с един и същи резултат – изводът, че при него всичко е чисто. Което пък от своя страна потвърждава  - отново за пореден път, подозренията и информациите, че наложените срещу него от страна на САЩ санкции са били в резултат на манипулативна кампания и доноси от страна на НПО-та, политици и медии, свързани именно с Прокопиев. Но за това след малко.   

Година и няколко месеца след съставянето на въпросния „български“ списък, той е бил заличен от сайта на финансовото министерство, а междуведомствената комисия, която трябваше да го поддържа – разформирована. Причината – двете решения на ВАС, постановяващи, че съществуването му погазва българските закони и Конституция, защото не се базира на каквато и да било нормативна рамка. Нито българска, нито европейска. Не само, а самата Европейска комисия излезе със становище, че прилагане на територията на ЕС на мерки от трети държави, е недопустимо. 

Безспорен факт, който обаче беше посрещнат в понеделник с медиен вой от страна на въпросните издания, свързани с Прокопиев, побързали да атакуват заличаването на „черния списък“ с познатия набор от лъжи. Сред тях и вече лансираната още преди месеци опорка, че – видиш ли – спецпрокуратурата била направила подарък на Пеевски, защото прекратила на рождения му ден поради липсата на данни за престъпление проверката на държавното обвинение (поредна поред) заради наложените му санкции по „Магнитски“. Още тогава стана ясно, че проверката наистина е прекратена заради липса на доказателства за закононарушения, но не този юли, а още през есента на миналата година. Това обаче небрежно се пропуска всеки път, когато Прокопиев активира машината си за манипулации да хвърля кал по врага му – негов и на останалите олигарси в страната. Също толкова небрежно тружениците на разградския каолинов бос пропускат и друг важен факт – че Пеевски обжалва наложените му от Държавния департамент на САЩ санкции по „Магнитски“ в американския съд. Мълчание, което най-вероятно се дължи на факта, че при делото ще лъсне истината, че санкциите са били наложени не въз основа на реални факти, а по манипулации, пробутани на американските власти от Прокопиев, кръга „Капитал“ и пропагандната им машина. Тружениците на този организиран кръжец много добре знаят, че западните партньори на България не обичат нито манипулациите, нито да бъдат подвеждани. И излезе ли веднъж наяве истината, тя неминуемо ще доведе до последствия и за манипулатора, и за помагачите му. Колкото и да се опитват да пробутват мракобесни закони като БГ варианта на закон „Магнитски“, представяни за „необходимо зло“. Или да продължават да държат като заложник българското общество и публично пространство на пропагандните си хватки.