Броят на отпадналите от училище деца в Северозападна България остава висок. Този проблем както и липсата на образование са сред основните фактори за попадане на децата в ситуация на множество рискове – бедност, противообществени прояви, насилие, зависимости и др. В област Враца 15,5% от всички ученици от І до VІІІ клас отпадат преждевременно от училище, докато в област Плевен те са 9,9%.

С висок дял на отпадналите ученици са редица общини в границите на отделните области в Северозападен район – община Ново село (обл. Видин) – 13,6% отпаднали ученици от общия брой на децата в основното образование, община Летница (обл. Ловеч) – 11,2% са останалите извън класните стаи, в община Бойчиновци (обл. Монтана) процентът е 11,4, община Искър (обл. Плевен) – 10,9%. Проблемът с ранното напускане на училище има сериозни социални измерения – освен че нараства броят на населението с ниско образование, някои от тези лица попадат в криминогенна среда.

Данните са част от регионалния анализ за проблемите на децата, живеещи в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч, който е изготвен от Ивайло Миланов, експерт „Работа с деца и семейства“, по поръчка на Българското училище за политика „Димитър Паница“. Данните и изводите в доклада бяха оповестени на среща по проблемите на децата от Северозападния район на България, която се проведе на 30 юни и 1 юли във Враца, а неин домакин бе кметът на града Калин Каменов.

Изоставането в училище, липсата на мотивация за учене, етно-културната принадлежност, социални или семейни са причините за напускане на класните стаи от децата. В направените специално за анализа интервюта специалистите споделят, че липсата на реален възрастен /родител/, който да се грижи за детето и да упражнява контрол, е основна причина за напускане на училище или за лошото образователно представяне на децата. По данни на УНИЦЕФ 23% от малчуганите в България са с един или двама родители, пребиваващи в чужбина за някакъв период от време. За Северозападния район този дял достига до 44%. Реалната липса на родител се отразява и на цялостното емоционално и социално развитие на децата. Според експертите така се нарушава чувството им за сигурност, а учителите не успяват да компенсират дефицитите от семейната среда. Затова и при тези деца се наблюдава висока агресия и неумения за решаване на конфликти.

Според специалистите, в Северозападния регион на страната няма изграден капацитет, достатъчен да задоволи потребностите на децата с увреждания и техните семейства. Услугите в общността, подкрепящи тази група, са неравномерно разпределени в района. Тенденцията е към увеличаване на децата с увреждания в Северозападен район, които следва да бъдат подпомогнати.

Бедността остава сериозен рисков фактор за пълноценното израстване на малчуганите. Според анализа, по данни на НСИ през 2015 г. 33.4% от децата в България живеят в материални лишения и в риск от бедност. Северозападът не прави изключение в тази негативна тенденция. Област Видин е областта в страната с най-ниската средна годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение - през 2014 г. тя е била 6663 лв., което е с близо 1/3 по-ниско от средната за страната.

Монтана е с най-ниския доход на лице от домакинство през 2015 г.

Данните за 2016 г. показват, че именно в Северозападен район на България е най-голямата концентрация на общини с коефициент на безработица над 25%. С изключение на областните центрове Монтана, Враца, Плевен и Ловеч, единствената друга община, в която безработицата е под 10%, е Троян.
Прирастът на населението в Северозападна България е с едни от най-неблагоприятните отрицателни стойности в страната. Враца е сред областите, в които негативните последствия от демографската криза са най-ясно изразени. За периода 2001–2015 г. населението на областта е намаляло с 31,4%, като по-голям спад се наблюдава единствено в област Видин (32,2%).

В тази част на страната е налице и изключително сериозен проблем по отношение на възрастовата структура и възпроизводството на трудоспособното население – 100 излизащи от трудовия пазар се заместват само от 58 души младо население.

"Много бих се радвал, когато приключи модулът от срещи в районите за планиране на България, да бъдат представени най-добрите практики пред обществеността“, заяви кметът на Враца Калин Каменов на срещата.

Проектът „Гласът на българските деца”, който се осъществява от Българското училище за политика "Димитър Паница" и се реализира с експертната подкрепа на Националната мрежа за децата, предвижда още две срещи за обмен на опит в страната. След успешното им осъществяване през есента на тази година ще бъдат факт общо шест регионални анализа за състоянието на детските политики, проблемите, които съществуват на регионално ниво, както и на добрите практики по места. Целта е на базата на всичко това да се формулират проблемите на регионите в България, да се обменят идеи за преодоляването им и най-важното – да се изгради мрежа от хора на различни позиции в законодателната, изпълнителната и местната власти с една кауза - закрила правата на децата.