Идната седмица, на 20 ноември, в 14,00 часа Варненският апелативен съд ще произнесе присъда по обжалваното днес дело на престъпната група за трафик на жени, склонявани към проституция у нас и в чужбина, за чийто лидер се сочи Евелин Димов, с прякор Иво Джуджето, съобщиха от съда. Другите подсъдими в този процес са Александър Иванакиев, Красимир Тодоров, Янко Димитров, Митко Панайотов Тодор Тодоров и Димитър Димитров - всички от Варна.
Днес Апелативният съд разгледа протеста на окръжната прокуратура против присъдите на варненския окръжен съд от лятото на тази година, с които съдът призна вината на седмината за свеждане към проституция на жени и момичета и ги оправда по обвиненията за трафика им в чужбина.
Пресслужбата на съда припомня, че условията на съкратено съдебно следствие Евелин Димов, който беше сочен като ръководител на групата, за склоняването към проституция на 17 момичета и за трафика на 19 от тях получи присъда 2 години лишаване от свобода и 2500 лв. глоба. Иванакиев, обвинен, че организирал, контролирал и непосредствено следил проституиращите момичета в курорта „Зл.пясъци”, събирането и отчитането на средствата, получи наказание 11 месеца „лишаване от свобода” и глоба от 2500 лв., Красимир Тодоров, Янко Димитров и Митко Панайотов получиха условни присъди от 11 месеца лишаване от свобода, отложени с 3 години изпитателен срок и по 2500 лв глоба за всеки от тях.

Според обвинението Панайотов с прякор „Митко-Малкия” играел роля в набирането на момичета и склоняването им към проституция. Красимир Тодоров и Янко Димов бяха признати за виновни, че в посочения период в Брюксел свождали момичетата към проституция. Димитър Димитров участвал в престъпната група от 2001 до февруари 2004 год получи наказание 10 месеца лишаване от свобода. Същият размер на наказанието/10 месеца лишаване от свобода/, заради свождането към проституция на 5 момичета на територията на курорта „Зл.Пясъци” получи и Тодор Тодоров, който има и глоба в размер на 2500 лв.
Първоинстанционният съд призна вината на седмината като организирана престъпна група, свеждала към проституция жени и момичета, и ги оправда по обвиненията за трафика им в чужбина. В материалите по делото има доказателства, че всяка една от пострадалите жени е дала доброволното си съгласие да проституира, както на територията на България, така и в чужбина. Съдът мотивира оправдателната част на присъдата с приложението на норма от Европейското законодателство – Конвенция за борба с трансграничната престъпност и Протокола от Палермо /2001 година/, по който България е страна и регулира тези отношения, но се намира в разрез с българското законодателство – нормите на чл.159 А, Б и В/за трафик на хора/ от НК.
На повече от 60 страници Окръжна прокуратура е мотивирала протеста си, в който се застъпва становището, че цитираният протокол засяга само рамката, а не съдържанието на наказателно правната норма, която всяка държава определя. Според представителите на държавното обвинение изводът, че при изразено съгласие от пострадалите няма реализиран състав на престъплението трафик е незаконосъобразен. Прокурорът от Апелативна прокуратура цитира решение на Конституционния съд от 1992 год., според което приложението на международните договори в областта на наказателното право е ограничено, поради особеностите на наказателно правните норми. В протеста се твърди, че присъдата на ВОС / в оправдателната й част за трафика на хора/ противоречи на поредица от решения на ВКС, където се приема, че е налице престъпление, независимо, че жертвите на трафика са изразили съгласие да участват в процеса.
По отношение на цитираната конвенция и протокола от Палермо представителят на Апелативна прокуратура изрази становище, че у нас от 1952 година е в сила Конвенция за преследване на търговията с хора и експлоатация на проституцията, която има сила на специален закон по отношение на престъплението трафик на хора, склонявани към проституция. Прокуратурата настоява не само за отмяна на оправдателната част на присъдата, но и за приложението на чл.24 от НК, при който, когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното най-тежко наказание с една втора.
/БЛИЦ