Над 2000 километра разстояние. Пътят към дома се изминава със спестеното евро, а след това – с пълни багажници от родното.
„Ако не вземат бурканите с месо или не им ги пратя, гладни ще умрат!“, смее се възрастна родопчанка, цитирана от „Родопи voice“.
Деца и внуци са в Белгия, тя в селото в планината. Гледа крави, а телетата – винаги приключват в буркани.
„Не че нямат там, всичко си имат, ама не е качествено. Това е истинско месо, не техните гемеота-мемеота, хормони и нещо си. Те помагат с пари, аз с храна“, радва се жената за своя принос в семейната икономика и продоволствие.
„Купил съм бус, че повече багаж да товаря. Стекове лютеница, домашни меса, кашони с ракия – всичко се мъкне към „другата България“, както й викаме“, споделя нашенец, живеещ в Белгия.
„300 кила, ако е телето, чисто излизат 120-130 кила месо за консервиране. Около 150 буркана мръвка. Как няма да се радват децата, няма да ядат фалшиви работи там?!“, казва пенсионер от региона.
Оцеляване по нашенски. Много евро срещу чистото месо. Буркани пътуват хиляди километри из цяла Европа. Домашно животновъдство, с етикет на произведеното „За гастарбайтери“.
