Олег Ковачев е познат на по-старите поколения като детето, което играе в любими български филми. Най-популярният е “Рицар без броня” от 1966 г. Конкретният повод да поговорим с него бе искреният му коментар за състоянието на селското стопанство у нас, който в. “Над 55” публикува в предишния брой. Естествено, темите, които можем да обсъждаме с настоящия режисьор на “Бразди”, са много, а позицията и дейността му са не само интригуващи, но и дълбоко социално ангажирани.

- Г-н Ковачев, изразихте мнението си за състоянието на селското стопанство в България. Болно ви е много... Вие ежеседмично се срещате с хора от този бранш. Какво още споделят те? 

- 95% от хората са силно притеснени за бъдещето на селското стопанство у нас. Има съвсем малко оптимисти, които смятат, че начинанията им ще успеят. Когато преди 15 г. започнах работа в “Бразди” по БНТ, положението беше същото, после се подобри, но от 2 г. нещата се влошиха много. 

Наистина ми е мъчно за отрудените българи, на които държавата пречи, вместо да помага

- За какво друго в родината ни ви боли? 

- Яд ме е, че хората по селата изобщо не се интересуват кой управлява страната, защото са заети с борба за насъщния хляб. В родното село на баща ми - Острец, гледам как от ранна пролет възрастни жени тръгват да събират клони и съчки за следващата зима. Кой има време да мисли за политика?! И така избираме разни случайници, които съсипват България.

- И все пак, оптимист или песимист сте? Виждате ли светлина в тунела? И кое лично на вас ви носи радост в забързаното ни и стресово ежедневие? 

- Нека се нарека умерен песимист. 

Светлината я носят нашите внуци, дано те успеят да подредят България както подобава на една стара европейска държава

Радост ми носят децата, внуците и любимото ми куче. Разбира се, и приятелите, които намаляха, защото парите и успехите развалят приятелства.

- През вече далечната 1966 г. изигравате ролята на малкия Ваньо и си партнирате с Апостол Карамитев в любимия на поколения българи филм “Рицар без броня”. Сигурно безброй пъти са ви питали, но какви са вашите спомени от снимачния процес? 

- Съжалявам, че бях твърде малък - само на 9 г., за да осъзная с какъв велик артист съм на снимачната площадка. Най-хубавият ми спомен е, че ми купи една детска игра от ЦУМ (снимахме наоколо). Толкова радост ми донесе, навсякъде се хвалех с нея. Но беше от картон и след време се скъса, не можах да я запазя. Години след това той ми помагаше в избора за материали за кандидатстване във ВИТИЗ. Бях в казармата в Елхово, метях плаца, когато по радиото съобщиха за смъртта му. Скрих се и плаках.

- На всеки километър” и “Най-дългата нощ” също са с вашето актьорско участие. Имате ли любим филм сред всичките? 

- Най-дългата нощ” е много дълбок филм, изключително добре поднесен на зрителя, сложен в сюжета си. Много обичам този филм. Там имах щастието да се срещна с Гец, Калоянчев, Коканова, Въло Радев... 

Често го гледам и си спомням тези велики творци. Това е богатство - да си около тях, да ги слушаш и да помниш какво са си говорили. 

- Хората от поколението над 55 разпознават ли ви сега като детето актьор, имате ли интересни срещи с ваши фенове от онова време? 

- Често ме разпознават на улицата, което ме учудва. 

Минаха 58 г. от снимките, как е възможно хората да улавят детските черти в сегашното ми лице на дядо?! 

Но всички пазят хубави спомени и срещата с мен за кратко им връща младостта.

- Да поговорим за филмите, в които вие сте зад камерата като режисьор, оператор, сценарист. По мои сметки са около 65. Кръвта вода не става или как се насочихте към това поприще? 

- Някъде толкова са. Много е трудно да се заснеме хубав документален филм, но после, когато публиката го аплодира, забравяш умората и след кратка почивка си готов отново да се впуснеш в приключението. Естествено, баща ми, който беше голям документалист, оказа влияние върху избора ми на професия и не съжалявам.

Ако бях станал артист, щях да завися от други хора, а сега сам съм си господар. Разбира се, да намериш тема, която да бъде финансирана, не е лесно. Нямам здрави лакти, затова снимам по-рядко. Благодарение на БНТ снимам филми, защото във Филмовия център не успявам да се класирам. Но пък филм, излъчен по БНТ, има огромна зрителска аудитория, така че благодаря на телевизията, че прави документални филми.

- Последният ви филм е по повод 70-годишнината на Жоро Мамалев. Споделяте, че документалното кино е съкровищницата на историята. Как избирате за кого да разкажете и да запазите спомена за него след години? 

- Българското документално кино е паметта на времето, в което живеят авторите му. 

След години от нашите филми ще се знае как сме живели, какво ни е интересувало, за какво сме мечтали

Затова се радвам, че работя в тази област. А Жоро Мамалев заслужаваше един хубав филм и се радвам, че той много го хареса. Много българи заслужават да бъдат увековечени във филм. Направих ленти за Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Григор Вачков, Паша Христова, Валентин Христов, Георги Аспарухов, Павел Матев, Александър Авджиев, Станислав Стратиев, Захари Жандов, Братя Мормареви, Хаджи Димитър и Стефан Караджа... Сигурно пропускам някой филм, но и тези са достатъчни, за да съм доволен, че оставям следа в киното ни.

- Срещали сте се лично с много известни личности, като Джани Родари, Гунди, Валери Петров и още много. Получихте ли някакви житейски уроци от тях? 

- С Джани Родари бяхме заедно на кинофестивал в Москва. Той беше с дъщеря си Паола, с която си играехме във фоайето на хотела. Красиво момиченце, как да не си играеш? С Аспарухов срещите ми са мимолетни, по-добре го помня като номер 9 на терена. Но правейки филма за него, разбрах какъв велик човек е бил, не само футболист.

По-сериозен контакт имах с Валери Петров. Той наистина оказа голямо въздействие върху мен. Непрекъснато настояваше за скромност и естественост в работата и в отношенията между хората. Спомних си, че Лидка, сестрата на Георги Аспарухов, ми беше казала, че точно така са ги възпитавали и техните родители - в скромност! Може велик футболист да си, но първо трябва да си добър човек! Малко хора помнят поговорката, че скромността краси човека. Аз вярвам в това.

- Казвате, че думата “свобода” се използва най-често там, където я няма. Вие самият свободен човек ли сте? 

- Така е. И думата народ се употребява най-вече там, където той е потиснат. Народна република, демократична република - преди 40 г. така се наричаха най-недемократичните и най-антинародните държави в света. Аз съм свободен, доколкото мисълта ми е такава.

Разбира се, налага се да правя компромиси понякога, но такива, че да не тежат на съвестта ми и да мога да спя спокойно. Свободата е нещо, което не зависи от пари и служебно положение, тя е състояние на духа. Може да си свободен и гладен, може да си преял и да си окован от живота.

Свободата може да е на върха на копието или на върха на молива

Или да я виждаш през обектива на камерата. Например Алексей Навални е по-свободен от този, който го хвърли в затвора и се крие в някакъв бункер.

- Какво е актуалното около вас в момента, върху какво работите? 

- Както казах, от много години работя в “Бразди” на БНТ. Изключително интересно предаване, различно всяка седмица. Трудно се прави, но хората ни гледат и няма как да не съм доволен. Работя над филм за любимата ми махала около улица “Цар Иван Асен II”.

Там израснах, там се родиха децата ми. Там е емблематичното кино “Влайкова”, сладкарница “Пчела”, улиците, на които играехме футбол и хокей. Първи любовни трепети, череши и джанки по дърветата. Ще направя филм - обяснение в любов към махалата. Пандемията ми попречи и не можах да го завърша миналата година, както планирах. Но през 2023 г. ще бъде премиерата в кино “Влайкова”.

- Вашето пожелание за читателите на в. “Над 55”! 

- Желая на всички читатели здраве и да се видим на 90+!

Щрихи към биографията

Олег Ковачев е български актьор, режисьор и оператор. Роден е на 19 октомври 1955 г. Баща му е известният оператор, сценарист и режисьор Христо Ковачев. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1980 г. със специалност “Операторско майсторство”. След това работи в Студията за игрални филми “Бояна” в творчески колектив “Глобус” и СНПДФ “Време” като асистент. Член е на СБФД. 

Валентина НЕНОВА