Септември традиционно се смята за месец на преход – горещините отстъпват, дните се скъсяват, а есенните дъждове постепенно облекчават сушата, натрупана през лятото. Тази година обаче синоптичната картина изглежда по-различна и тревожна: прогнозите показват, че над Европа ще се установи т.нар. омега циркулация, която обещава нови седмици на сухо и необичайно топло време. Не, че валя много, и дори очакваните валежи бяха наполовина от очакваното...
Омега циркулацията е особен тип атмосферна конфигурация, при която зоната на високо налягане се разполага между два дълбоки циклона – един на запад и един на изток.
На синоптичната карта това разположение наподобява гръцката буква Ω, откъдето идва и името. В такава ситуация антициклонът в централната част на Европа се задържа дълго време, блокирайки преноса на свежи въздушни маси и валежи, пише Метео Балканс.
Какво означава това за Балканите?
За нашия регион подобна конфигурация обикновено носи:
Продължителни периоди без валежи – сушата, натрупана през лятото, няма да получи облекчение. Това е особено притеснително за земеделието, тъй като есенната сеитба е застрашена от липсата на почвена влага.
По-високи от обичайните температури – вместо прохладни септемврийски дни, ни очакват стойности, по-близки до летните. Температурите ще се повишат и ще са необичайно високи за края на лятото!
Очакват се стойности до 5-8 градуса над климатичната норма и около 12- 15 градуса над нормата в Западна Европа.
Риск от пожари – сухата растителност и липсата на дъждове повишават опасността от нови огнища.
Екологични последствия – нивата на реките и язовирите ще продължат да спадат, което може да затрудни водоснабдяването в някои райони.
Не само Балканите ще пострадат. Централна и Южна Европа също ще бъдат под влиянието на блокиращия антициклон. В същото време циклоните на запад (над Атлантика) и на изток (над Русия) ще носят валежи и бури в тези региони, но континенталният център ще остане като „остров“ на стабилност, където капка дъжд трудно ще падне.
Климатолозите предупреждават, че повторението на подобни блокиращи модели през последните години не е случайно – те може да се окажат свързани с по-дълбоки промени в глобалната циркулация на атмосферата, предизвикани от климатичните изменения. За земеделието, енергетиката и екосистемите на Балканите това е сериозен сигнал за необходимост от адаптация.
