На 21 август 1999 г. точно в 14,37 ч. центърът на столицата е разтърсен от взрив. Това е началото на най-комичния терористичен акт срещу низвергнатия вече комунистически режим на България. Атентатът срещу половин век от българската история се точи една седмица и след три взрива завършва успешно на 27 август. Ръководи го вицепремиерът на Иван Костов Евгений Бакърджиев, който поема историческата отговорност за победоносната операция, припомня вестник "ШОУ".
Всъщност в историята с прословутото взривяване на мавзолея има доста бели петна и загадки. Първоначалното решение е то да стане с минимален бюджет. След време отговорникът по безопасността на обекта Теодор Дечев признава, че общинарите дотолкова се стиснали да се пръскат народна пара, заради някакъв си архитектурен комунистически изрод от бетон и желязо, че били на косъм от решението да се търсят спонсори за закупуването на експлозива.

Но това е само половината от резила. Решението да се взривява наведнъж, а не поетапно разочарова сеирджиите, които очакваха по-дълго представление. Началото на операцията обаче подсказва, че сеирът няма да свърши за един ден. Първия път, въпреки, че е похарчено най-голямото количество експлозив, гробницата на „фараона” Димитров не само не се разпадна, ами и трясъкът се оказа по-слаб и от този на черешовото топче.

Бомбаджиите и инженер Евгений Бакърджиев и хал-хабер си нямали, че мавзолеят бил скрит в специална дървена конструкция, натъпкана с чували с пясък, а фасадата била само за камуфлаж. Едва тогава се разбира, че мавзолеят може да бъде срутен наведнъж само с такова количество взрив, че покрай него да хвръкнат във въздуха и царският дворец барабар с Народната банка.





Най-идиотското в цялата история е, че резилът би могъл да бъде избегнат, ако някой си беше направил труда да издири заснеманията, извършени от групата на проф. Киров от ВИАС. От тях щеше да се види, че общата дебелина на ограждащата конструкция е повече от 140 см.



По идиотизма си кончината на мавзолея се доближава до някои моменти от неговото построяване, ако оставим настрана парадокса, че строежът продължава един ден по-малко от бомбаджийското му разрушаване.


Според мълвата това не е бил истинският Димитров

Георги Димитров умира на 2 юли 1949 г. в Москва. МС на НРБ взема светкавично решение тялото му да бъде балсамирано и изложено в мавзолей, където да му се кланят бъдните поколения. Египетските пирамиди може да са строени векове наред, но гробницата на вожда трябвало да бъде готова за осем дни,  до 10 юли. В този срок влизат и трите дни, които се дават на архитект Георги Овчаров за изготвяне на проекта. Когато професорът го представя пред Политбюро на ЦК на БКП, всички застиват като мумифицирани от потрес. Арх. Овчаров дотолкова се  вживял , че изготвил проект в свой стил, с дорийски колони дори... Естествено светилото е натирено обратно с проекта си със задачата да изготви за отрицателно време нов, опростен, със строги и ясно очертани форми.    



Малко по-различна е интерпретацията на сина на именития архитект. Според неговия разказ в деня, в който умира Димитров някъде около 22 ч., в дома им идва директорът на „Главпроект” арх. Фурнаджиев. Той съобщава на баща му, че на заседание на Министерския съвет са взели решение да се направи мавзолей. Задачата е възложена на „Главпроект”, а няколко архитекти трябва да представят проектите си  много бързо, до... 12 ч. на следващия ден. На импровизирания конкурс одобряват проекта на баща му. Започва бясно строителство и на шестия ден мавзолеят е почти готов. Точно тогава обаче се случва нещастие. Върху един от трудоваците се срутва огромен камък и го смазва. Тази кошмарна смърт пред десетки свидетели убива част от ентусиазма на строителите. За деня на погребението остава недовършен един корниз, който е прикрит с черна драперия.
 
 

Има и истински опит за атентат



През 1956 г. антикомунистът Стоян Зарев-Тони подготвя взривяването на мавзолея по време на първомайска манифестация. Бомбите с часовников механизъм трябвало да избухнат точно, когато на трибуната са най-важните личности на държавата и партията. Така в наказателната акция пред очите на хиляди хора е трябвало да загинат членовете на Политбюро, министри, генерали и всякакви други отговорни другари. С безумния си замисъл Стоян Зарев–Тони е искал да привлече вниманието на световните медии към България. Смятал, че терористичните актове са напълно нормални в борбата с комунизма. Зарев успял да привлече към групата си още 14 души. Освен мавзолея заговорниците планирали да гръмнат и пет важни министерства. Групата обаче прекалено дълго умува върху акциите си, планът и изпълнението се забавят прекалено и в крайна сметка конспирацията е разкрита. Атентаторите са арестувани от Държавна сигурност през февруари 1960 г.
 



 
Балсамираният труп сега е в Москва?

На 18 юли 1990 г. правителството на Луканов взема първото историческо решение по казуса с гробницата на Димитров. Според него тялото на Вожда трябва да бъде извадено от мавзолея и насочено към крематориума на Софийски централни гробища. Официално решението е мотивирано като спасяване на мумията от „уличен натиск и поругаване”. Медиите пък обявяват, че самите близки на Димитров настояват трупът му най-после да намери покой чрез християнски ритуал.

В малките часове на следващия ден тялото на героя от Лайпцигския процес  е изнесено набързо от сградата-фетиш и отнесено... незнайно къде. Има свидетели само на изнасянето му. Според официалната информация мумията на безсмъртния мъртвец е изгорена в крематориума на Софийски централни гробища. Веднага плъзват и първите съмнения, че това наистина се е случило. От някогашната охрана на гробницата под сурдинка започват да доверяват, че всъщност Димитров е изгорен в пещите на Кремиковци. По технически причини изгарянето не могло да се осъществи в крематориума на Орландовци заради специалната железария, с която бил укрепен скелетът.

С тези мълви мистериите около мумията на Димитров не свършват. Руски балсаматори, които се грижат и досега за тленните останки на Ленин, разкриват, че истинският Димитров бил откаран със секретен полет до московския институт по балсамация, специално институционализиран към мавзолея на Ленин и в момента още се намира там.

Има и още по-невероятни интерпретации на вярата в безсмъртието на комунистическите вождове. Те се приписват на проф. Иля Збарски, който е балсамирал Димитров и се грижел за „поддръжката” на Ленин. Той е източникът, на когото се приписват твърденията за експерименти, свързани с клониране, защото в мумиите дремели запазени ДНК, които един ден биха могли да бъдат активирани.

Което означава, че комунизмът никога не си е отивал от България, а наред с вожда Георги Димитров един ден могат да се пръкнат на бял свят новите Ленин, Хо Ши Мин, Мао Цзедун и Ким Ир Сен.

Славей Костадинов