На 8 август чаровният джентълмен ще стане на 64. Истината е, че въпреки посребрените му коси годините не му личат. Излъчва аристократизъм и напомня за кавалера, когото всяко момиче иска да срещне в живота си. 
Нека обаче “Да започнем отначало”, както нарече своята автобиографична книга певецът, и да се върнем още назад в годините.

Орлин и брат му Иван идват на бял свят в Берковица, но от невръстни деца живеят в София. Баща им - покойният вече доц. д-р Александър Горанов, е роден близо до Лакатник. И тъй като рано остава кръгъл сирак, отраства в сиропиталището в Берковица заедно с двамата си братя - единият полковник в армията, а другият - актьор във Врачанския театър. Там Горанов-старши се запознава със съпругата си, чиято майка пеела толкова хубаво, че й завиждали дори професионалните изпълнители. 

Като хлапе Орлин тича по баирите с ожулени колене и трупа прекрасни спомени за детството:
 
- Само съм роден в Берковица, през лятото мама отишла да види баба и аз, като сме минали покрай панаира, съм казал: “Ей сега ще изляза!”. Но всяка ваканция ходех в Берковица. Беше разкошно местенце, зимата и лятото е чудесно там. Иначе детството ми премина в София.

Играехме на “Арсеналска”, тогава още имаше един склад на “Топливо”, имаше пожарна на мястото на мола “Сити център”. Басейнът “Спартак” беше игрище и там тренираше отбор “Спартак”, който след години се сля с “Левски”. Беше весело. На 2-3 часа минаваше по една кола и си играехме направо на улицата. Беше пълно с тополи. 

В споменатата книга “Да започнем отначало”, която носи заглавието на една от най-популярните му песни, позната на поне две поколения българи, певецът прави една равносметка, разказ за пътуването. И не само по пътищата, а пътуването към щастието и благодарността, че съществува, че има възможността да посреща и изпраща деня, че е дарен със сетива и емоции. 

- Всеки ден е едно начало. Всяко заспиване е едно малко умиране, а всяко събуждане е малко раждане.
Специалният ми ритуал сутрин е да благодаря на Слънцето и на Бог, че и днес съм отворил очи! 

Вечер, преди да си легнеш, се опитай да простиш на себе си и на тези, които си обидил, а сутрин да благодариш за това, че отново си готов за път и продължаваш по пътя! - казва певецът, който нарича себе си “професионален пътник”.

А къде се крият корените на музикалната му кариера? Вероятно пак в детството, когато: 
Няма нищо срамно човек да остане верен на съпругата си.

- Майка ми казваше, че много съм обичал да пускам плочите на Робертино Лорети и да крещя с него. Някъде във втори-трети клас група деца решихме да отидем на конкурс в хор “Бодра смяна”. Приеха ме и започнах да пътувам насам-натам по лагери, турнета. Бях до 7-и клас в хора, докато започнах да се окосмявам и да ми мутира гласът. После продължих и в хора на гимназията.

На 20 г. става солист на естрадния ансамбъл към Строителни войски и казват, че за голямата сцена го открива Стефан Диомов. Дебютът му е през 1978 г. на Младежкия конкурс за забавна песен, на който печели първа награда. През следващите няколко години Орлин Горанов успява да създаде собствен стил и се превръща в един от водещите изпълнители на българската естрадна сцена, а в началото на 80-те печели няколко международни награди. Сред най-известните му песни са “Светът е за двама” и “Детски спомен” - дует с Кристина Димитрова. 

Орлин Горанов е единственият случай в българската музика - звезда както в популярната, така и в оперната музика. 
- Много рано успях да вляза в топ класацията на България, защото още през 1984 г. спечелих Гран при за изпълнител на “Златният Орфей”. Бях само на 27 години, а държах най-голямата музикална награда на страната. И си казах, добре, а сега накъде? И взех кардинално решение - направих лек завой и записах оперно пеене в консерваторията. Не ми бе чуждо, още на 9 години започна запознанството ми с Бетовен, Монтеверди, Бах, Моцарт. И както се казва, първата любов ръжда не хваща.

На върха на славата си като естраден изпълнител, през 1990 г. завършва Музикалната академия и започва участието си като тенор в спектакли у нас и в чужбина. Става солист на Пловдивската опера. Това обаче съвсем не означава, че се разделя окончателно с лекия жанр. 

Наред с всичко това, през 2010 г. Орлин Горанов доказа, че добре се оправя и с актьорската работа. Снима се във филма “Мисия Лондон” като Президентът, един от главните герои. Тогава някои критици писаха, че сякаш е роден за актьор. А самият той недоумява: 

- Защо всички се учудват, че съм играл във филм. Та аз 30 години снимам в телевизията, явявам се пред публика. Моята работа е актьорска, като всички, които играят на сцена. Но има голяма разлика да играеш в киното и в театъра или операта. На театралната сцена трябва да изградиш образа за къс отрязък от време, а в киното е по-сложно, защото, ако днес снимаш най-драматичната сцена, през главата ти трябва да премине целият изигран дотогава сюжет, за да се настроиш. За всичко трябва подготовка, за да се надгражда и има ефект от цялата работа.
Звезда както в популярната, така и в оперната музика

Любимец на много жени и често обявяван за секссимвол, той е известен като един от малкото хора в шоубизнеса с дългогодишно стабилно семейство. Със съпругата му Валя имат дъщеря Жаклин, възпитаничка на виенски колеж. Кума на Горанови пък е Катето Евро, с която повече от четвърт век ги свързва голямо приятелство. Семейството му е най-голямата му опора. А любовта? 

- Тя е най-важното нещо. Всичко е любов: и музиката, и дечицата, и отношенията между хората... Любовта е всичко онова, което придава смисъл на самия живот.

Колкото до съпругата му, за нея той споделя: 

- Както всички хубави неща, запознанството ни стана случайно. Видяхме се у обща приятелка. Първи ден - нищо, втори - пак нищо. Бях 30-годишен, а тя - младо и хубаво момиче. Имаше опит да пее, искаха я да пътува в чужбина с една група, защото много приличаше на Агнес от АББА. Но не се реши. А може би щеше да направи хубава кариера. Но вкъщи си пеем двамата. Мисля, че няма нищо срамно в това човек да остане верен на съпругата си, да си я обича.

Често определят Орлин Горанов като истински джентълмен

И той признава:

- Българският мъж трябва да наблегне на джентълменството, да направи дамите до себе си по-специални. В този унисекс свят, който напоследък стана много моден, някак се разминаха отношенията между джентълмен и дама. Аз съм от старата школа и все още държа на тях, считам ги за нормални. Колкото повече се стараем да възпитаваме мъжкото в себе си и да бъдем джентълмени, толкова по-добре.

Освен всичко друго Орлин е мъдрец с прекрасно чувство за хумор. За своята житейска философия той казва:
- Разбрах, че човек не трябва да се взема насериозно, защото е преходно явление на тази земя. Не е лесно, но има лековито хапче - смехът, шегата. Много помагат позитивните хора и приятелите. С тях се чувстваш истински жив и достатъчно силен да продължиш напред по пътя. Никой човек не е самотен остров. Всеки има нужда да контактува, да вземе малко от другия, да даде на другия... Ние сме такива, социални животни сме!

И нека в края отново се върнем към началото:

- Започвайте всяка сутрин отначало - не е страшно! Това нещо може да ни дава само енергия и желание да вървим в правилната посока с тези сили, с които искаме! Хайде колкото може по-бързо да загърбим суетата, да живеем живота си хармонично и позитивно и да се обичаме! Само тогава имат смисъл усилията ни.
 
Щрихи към портрета

Завършил е паралелка с профил “Двигатели с вътрешно горене”, благодарение на което е не само професионален шофьор, но и сам може да поправи почти всичко по колата си. Като ученик той е запленен от зоологията, тренира лека атлетика, ориентиране, стрелба и печели състезания по биатлон. По време на службата в казармата Орлин и приятели сформират група. Оттогава досега е верен на песента. Превзел естрадата, той решава да се насочи към оперната музика. 

Репертоарът на певеца е много богат и включва тенорови партии от Вердиевите опери “Набуко”, “Травиата”, “Дон Карлос”, “Ернани”, “Отело” (Касио), “Реквием”, оперите на Пучини “Мадам Бътерфлай”, “Бохеми” и “Тоска”, руските опери “Княз Игор” на Бородин и “Моцарт и Салиери” на Римски-Корсаков, “Лучия ди Ламермур” на Доницети, “Палячи” на Леонкавало, “Дон Жуан” от Моцарт и др. Има богат камерен репертоар от италиански, английски, руски, германски композитори. През 1997 г. е един от седемте тенори в прословутия концерт в Берлин “Tenorissimo Open Air”.

 Валентина ИВАНОВА