Името му идва от бронзовите статуи на четири орела, които са негови символични покровители и защитници. Намира се до Националния стадион “Васил Левски” и Борисовата градина. След влизане в София от източна посока по Цариградско шосе мостът е първото кръстовище, след което вече започва същинският център на града.

Изграждането на Орлов мост е емблематично дело на братята-пивовари Георги (Иржи) и Богдан (Теодор) Прошек. Построен е през 1891 г., две години след Лъвов мост. По това време главен архитект на София е Адолф Колар. Той заедно с арх. Вацлав Прошек - братовчед на братя Прошек, проектират двата моста, а строителството поверяват на братята. 

Две години преди това инженерът проектира Лъвовия мост за северната входна врата на София. Двата моста се превръщат в емблематични подстъпи към българската столица. Мостът струва на общината 80 000 тогавашни лева, които горе-долу се равняват на същата сума днес. 

По-голяма част от парите са събрани лев по лев от дарения, а около една трета идват от столичната хазна

Бронзовите орли са неми свидетели на символичното връчване на ключа на столицата на много държавни глави и знаменитости, получили званието “Почетен гражданин на София” - от кайзер Вилхелм II и шаха на Иран Мохамад Пахлави до Юрий Гагарин и Никита Хрушчов. По ирония на съдбата или на историята, или и двете, на Орлов мост са посрещнати с цветя през 1941 г. и немските войски на фелдмаршал Лист, а през 1944 г. пак там с цветя са приветствани съветските войници на маршал Толбухин.

Орлов мост е построен като символ на свободата, в чест на завръщането у дома на българите, заточени от поробителите в Диарбекир. Те са посрещнати на това място с хляб, сол и богати трапези от роднини, близки и цяла София след Освобождението през 1878 г. Месец преди това тук е издигната триумфална арка по случай пристигането в новата българска столица на руския императорски комисар - княз Дондуков-Корсаков.

Орелът е символ на хан Аспарух, на Бога-слънце, на силата и мощта, които идват от духовното знание

Не е известно кой пръв е дал идеята да се сложат фигури на тези царствени птици на източната порта на стара София. По-ясно е защо са четири - волните орли символизират четирите посоки на света и отново свободата. Напомнят и за българските средновековни владетели от Първото и Второто царство.

Знае се, че решението за построяването на Орлов мост е на столичните общински съветници от 1888 г., а самите орли и металните части са изработени във Виена от фирма “Рудолф Филип Вагнер&Биро” (1891 г.). Изящните изделия на тази фирма украсяват и други софийски архитектурни паметници - паметникът на Васил Левски, оградата на Градската градина, Лъвов мост, Княжеския дворец (днес Национална художествена галерия), както и всички части за Желязната църква в Цариград.

От 1989 г. насам от Орлов мост започват всички протести, шествия и митинги

Разбира се, над Перловската река е имало мост векове наред. Освобождението през 1878 г. заварва тук един съвсем прост дървен мост без украса и орли. Той не е бил от голямо значение по време на робството, защото главният път за Цариград се е отклонявал през село Слатина, което днес е само един от кварталите на София, уточняват от сайта Patrioti.net.

Едва преди няколко години Столичната община поставя на Орлов мост каменен знак за посрещането на българите - заточеници в Диарбекир през март 1878 г. Сега родолюбиви хора са подели инициативата такъв знак да има и на площад “Славейков”, където са отишли завърналите се от Диарбекир след тържеството на Орлов мост.

Случилото се на двете знакови места на София е описано в Протоколната книга на Градския съвет на София. Между пуснатите на свобода имало и няколко софиянци - хаджи Мано Стоянов, хаджи Боне Петров, Димитър Трайкович, Димитър Хаджикоцев, Недялко Витков от Бухово и група селяни от село Григориево.

Заточените били поканени да отидат в двора на голямата Едрилез джамия, която се издигала на мястото на днешния площад “Славейков”. Те присъствали на водосвет, извършен “за пръв път на каменния престол, който лежал с векове изваден от старата църква на свети Иван Рилски, захвърлен от турците в двора на джамията”, пише в Протоколната книга.

“Софийското стъргало”, или мястото, където млади и стари са се срещали и разхождали до 50-те години на XX век, е започвало и завършвало с Орлов мост и Царския дворец. Булевардът, или “Царя”, както се е знаел в онези години, бил затварян за превозни средства от 17 до 22 ч. Към 18-19 ч. улицата вече била плътно запълнена по цялата си ширина от разхождащи се хора.

Не било обичайно да се спира за разговор продължително време - най-много за договорка. По стъргалото на “Царя” със сигурност се срещат приятели, познати и търсени хора, които в онези времена не са имали мобилни телефони, нито телевизори. В края на 40-те и началото на 50-те години на XX век по “Царя” движението било масово, независимо от политическите промени, но зависимо от радостта, че вече няма война.

На обратната страна на ба нкнотата от 20 лева, емисия 1999 г., са изобразени сградата на Народното събрание и фрагменти от Орлов и Лъвов мост - уникални и вечни паметници на архитектурата.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук