Осъденият на 7,4 г. затвор двоен килър от Кърджали: Не си спомням как съм убил мама и братчето си

Подозрението, че Джунейт Шефкет прикрива баща си, витае все още в публичното пространство

София, България 22 Ян. 2012, 18:25 1890 прочита 0 коментара

Осъденият на 7,4 г. затвор двоен килър от Кърджали: Не си спомням как съм убил мама и братчето си

Джунейт Шефкет не си спомня нищо от жестокото убийство.

Близо пет часа и половина отне на магистратите от Кърджалийския окръжен съд да признаят за виновен 17-годишния Джунейт Шефкет, убил по особено жесток начин майка си Невджин /36 г./ и шестгодишното си братче Енис.

Да припомним вкратце най-зловещата българска касапница в последните години, разиграла си в нощта на 21 срещу 22 януари 2011-а. Новината, че в апартамент на ул. “Стадионска” №11на пъпа на Кърджали е открит трупа на 36-годишната медсестра в ДКЦ 1 Невджин, а няколко часа по-късно на покрива на кооперацията – и бездиханното тяло на по-малкия й син Енис, потресе Кърджали. Още в първите часове след убийствата пристигналият на местопрестъплението вътрешен министър Цветан Цветанов, а впоследствие – и шефът на Института по психология към МВР Неделчо Стойчев, категорично обявяват, че двойният килър е 17-годишният Джунейт. Че трагедията се е разиграла заради липсата на внимание и недооценяване от страна на майката. Агресията пък му се отключила, след като разбрал, че родителите му изхарчили 12 000 лв., спечелени от него от “Еврофутбол” и заделени, за да самофинансира по-нататъшното си образование. На ученика в елитната гимназия с преподаване на чужди езици – ГПЧЕ “Христо Ботев”, веднага е наложена постоянна мярка “задържане под стража”. Близките му учудващо не обжалват в Пловдивския апелативен съд. Пред екип от видни столични психолози и психиатри Джунейт ще си изпее всичко, но впоследствие ще се отрече от показанията си. На “душеприказчиците” веднага им светва, че момчето е преживяло пълен емоционален срив, за да стигне до подобно разчистване на сметките с най-близките си. Във фаталния 21 януари Джуни отива на училище и няколко пъти говори по телефона с приятелката си М. Поведението му не издава с нищо, че само след часове ще стане двоен килър. Вечерта към 19,50 ч. тийнейджърът се прибира у дома. Баща му Танер се готви за нощна смяна - фелдшер е в &bdquo;Спешна помощ”. Джуни се качва в ледено студената таванска стая, готви се за частния си урок по химия в Пловдив на следващия ден. След това слиза за малко в апартамента. Там за кой ли път го емва майка му. “Никой не го е питал добре ли е, гладен ли е. Той чува отново, че няма да се справи в живота. Джунейт излиза на улицата, за да скрие болката и сълзите си. Прибира се обратно, но не отива да учи в отоплените хол, кухня или спалня, а се качва в студеното таванско помещение. До ден-днешен той не може да каже кога е слязъл оттам”, твърди защитата му. “Не си спомням бе, човек! Не помня какво стана в онази нощ!”, ще цитира в заключителната си пледоария думите му адвокат Беров. Но и с подобна “анамнеза” клиентът му директно отива зад решетките... “От другата страна на барикадата” са на съвсем различно мнение. Изкрейзилото момче с все още неуравновесена психика за миг получава “просветление”, че трябва да си разчисти сметките с най-близките си. Докато майка му вече е заспала в спалнята, той грабва нож от кухнята. Нанася й 11 прободни и 8 прорезни рани и 30 контузии по главата и тялото й. Скубани са кичури от косата й. Смъртта й е настъпила бавно, мъчително… След като я усмъртява, първородният й син слиза до мазето за дърва. Сетне се качва в апартамента, вижда братчето си Енис как излиза от спалнята. Хлапето не е наясно какво е станало с майка му и почти не реагира. На Джунейт обаче му просветва, че то вече е неволен свидетел на станалото и трябва да бъде премахнат. “6-годишният Енис е удушен от брат му със собствената му пижамка, парчета от нея са натъпкани в устата му. За по-сигурно”, коментират потресени криминалисти. “Защо е убит Енис? Нито една от експертизите не дава отговор на това. Единственият възможен отговор е, че не е можел за загуби детската предана любов на братчето си и посегнал на неговия живот. След това го е отнесъл на покрива, където са преживели най-хубавите си мигове”, изцепи се в залата адвокат Беров. Като доуточнява, че Джунейт не е убиец, а “депресията е фактическата основа за нарушаване на нормалното съзнание на едно 17-годишно момче”. Че не може да се говори за предумишлено убийство, “защото умно момче като него никога не би го направило по този начин. Когато намушкал майка си, той не е съзнавал, че с всеки удар й причинява болка, защото е искал тя да почувства неговата болка. Всичко това е ставало подсъзнателно. Не е могъл да си даде ясна сметка, че е извършил престъпление”, реди в съдебната зала защитникът му, пледирайки за…оправдателна присъда, защото осъдителната “нямало да бъде справедлива”. Въпреки сложния правен казус обвинителят - окръжният прокурор Лазаров, отсече: “По безспорен и категоричен начин е потвърдено, че Джунейт е извършил убийствата по особено жесток начин като непълнолетен, но разбирайки свойството на извършеното. Като прокурор и като родител не мога да приема факта, че едно момче с висока интелигентност може да усмърти майка си и брат си, и то по този начин, но доказателствата са красноречиви… Доволен съм от присъдата и едва ли ще й изготвим протест. Адвокат Беров няма основание да иска оправдателна присъда и да пледира, че клиентът му е действал в момент на афект. Джунейт направи опит да подведе разследването”, държеше на своето обвинителят. Защо Джунейт отказа да се види с баща си?, питат се всички. – Отговорът навярно се таи само между тях двамата. Алогично звучи обяснението, че татко му Тамер Шефкет, фелдшер в местната Бърза помощ, по времето на процеса е… бил на работа. В почивката на заседанието Джунейт е поискал среща единствено с вуйчо си Екрем Мустафа – брат на майка му Невджин, защитил го още в първите часове, след като е задържан. Дава му рецепта за… лекарства. Както е известно, мечтата на невръстния килър била да следва медицина. В една от публикациите си “ШОУ” разви хипотезата, че алибито на баща му - и до ден-днешен непроверено - нито беше отхвърлена, нито потвърдена, а по какви причини – кой да ти каже... Никой обаче не може да докаже с категоричност, че по време на дежурството му в нощта на убийството Тамер е бил плътно на работното си място. А разстоянието оттам до дома му е на не повече от 10-15 минути пеш... Без разследване остана и слухът, че красивата му половинка му изневерявала с елитен доктор и отдавна бил станал за “посмешище” в гилдията... Погуби се и апелът ни за следствен експеримент как един тийнейджър като Джунейт - с хилаво телосложение - може да понесе трупа на братчето си пет етажа - до покрива на кооперацията на ул. “Стадионска”, и да го прекара през тясната капандура. Стари криминалисти са на мнение, че подобен “товар” тежи колкото чувал, пълен с вода. По-тежък от торба с цимент! Наши източници са на мнение, че при една от редките им срещи в следствия арест баща и първороден син се “договарят” кой да поеме вината – “старият” директно отива на доживотна “каторга”, без право на обжалване, докато младият само след 5-6-години отново ще бъде на свобода. Което вече е и факт! От седмица насам Джунейт отново е в старозагорския затвор, където навярно ще доизлежи присъдата си от 6 години – една вече му е приспадната. А при добро поведение, още в края на 2016 – началото на 2017 г., ще бъде на свобода, прогнозират спецове. Надзирател в системата на Главна дирекция “Изтърпяване на наказанията” ни открехва, че зад решетките Джуни бил по-нисък и от тревата, което било в характера му, и че никой не го възприемал като двоен килър. Че стари космати и изчанчени кримки поели шефство над него и го закриляли като… безпризорно коте. А момчето през цялото време наблягало над учебниците по английски. Живеел с мисълта, че след излизане от панделата ще се окаже директно в най-елитния колеж в Англия. Както си представял нещата, преди да се случи “онова”… Кърджали, Георги АНДОНОВ