Скандалната фирма „Ентуртранс”, чийто автобус изгоря и погреба девет души, е спечелила съдебно дело срещу пострадала пътничка. Осъдената е 55-годишната бургазлийка Стойка Георгиева. Тя не само че няма да получи никакви обезщетения за телесна повреда, но ще трябва да плати съдебните разноски, както и адвокатските хонорари на „Ентуртранс”.
Точно шест месеца преди зверската катастрофа на автомагистрала &bdquo;Тракия&rdquo; в автобуса-ковчег на &bdquo;Ентуртранс&ldquo; е имало друг инцидент, научи единствено &bdquo;ШОУ&rdquo;. Обстоятелствата около него подсказват, че старото возило буквално се е разпадало и е било въпрос на време да се случи непоправимото. <br /> <br /> Бургазлийката Стойка Георгиева, която живее в Канада, се връща в родината за отпуската си. Изкарва незабравими дни, но идва време да си вземе сбогом с роднините и да отлети обратно за Страната на кленовия лист. Пътуването й до София се оказва драматично. Купува билет за първия свободен автобус, който за нещастие се оказва на &bdquo;Ентуртранс&rdquo;. Стойка разбира, че е направила огромна грешка с избора на транспорт още щом возилото потегля. За миг й минава през ума мисълта да слезе, но все пак решава да стиска зъби. &bdquo;Спомням си, че автобусът се тресеше страшно през целия път. Просто дрънчеше отвсякъде. Имах чувството, че всеки момент ще се разпадне. Дори и за човек лаик бе ясно, че автобусът не е годен за движение, да не говорим, че трябва да е минал и технически преглед. Просто пътуването беше кошмарно!&rdquo;, спомня си жената. Въпреки неприятното пътуване, тя дори и не подозира, че я очаква тежка травма и дълго лечение. Когато най-после автобусът спира в София, се случва <br /> <br /> <strong>най-лошото</strong><br /> <br /> за Стойка. Тя слиза по стълбите, но когато стъпва на последното стъпало, пада тежко върху асфалта и чупи рамото си. В първия момент си мисли, че се е подхлъзнала, но когато се свестява от болката, вижда виновника за салтото - последното стъпало на автобуса е прогнило, а ръждивата и проядена на дупки ламарина е застлана старателно с парче гума така че да не се вижда. За нещастие, стъпалото й попада точно на най-прояденото място и белята става. Стойка е откарана до най-близката болница, където лекарите откриват счупване. Съветват я да остане в клиниката, но жената трябва спешно да лети за Канада и се качва на самолета с шина и виеща от болки. Налага се счупената ръка да остане обездвижена цели 3 месеца, а лечението е скъпо. Следва още по-скъпа рехабилитация за раздвижване на ръката. <br /> <br /> Стойка пише две писма на &bdquo;Ентуртранс&ldquo; и ги моли да съдействат за лечението й, но не получава никакъв отговор. Обидена от циничното отношение на транспортната компания, жената решава да търси справедливост от съда. Връща се в България половин година по-късно и завежда дело за обезщетение срещу фирмата-превозвач в Бургаския районен съд. Оказва се, че &bdquo;Ентуртранс&ldquo; е застраховала само автобуса, <br /> <br /> <strong>но не и пътниците си!</strong><br /> <br /> Стойка я очаква още по-голям шок. Тя губи делото първо в районната инстанция, а после - и в окръжната. Защитниците на &bdquo;Ентуртранс&rdquo; вадят безпардонни доказателства, с които успяват да убедят съда, че инцидентът е станал по вина на... потърпевшата. &bdquo;Оказва се, че съм виновна, защото съм пътувала и слизала от автобуса! И как е възможно, след като стълбата е прогнила и това е опасност за всеки един пътник?!...&rdquo;, потресена от развоя пита жената. Стойка е изумена, че по време на гражданското дело съдът обявява автобуса-убиец за... изправен. Това се случва, <br /> <br /> <strong>след като возилото вече е изгоряло в жестоката катастрофа с 9 жертви!</strong><br /> <br /> &bdquo;Трудно ми е да си обясня как разбраха, че автобусът е изправен, след като той вече беше изгорял? И как така други съдии по делото за катастрофата го обявиха за напълно ерозирал и разбит, заради което и собственикът на фирмата бе осъден! Един съдебен състав приема автобуса за изправен, а друг &ndash; за неизправен!? Това са пълни абсурди в правосъдната ни система!&rdquo;, казва Стойка. &bdquo;При наличие на свидетел, на искова молба, на всички документи и моите неприятности, съдията реши, че господин Ениз Ченгел е спазил всички законови изисквания и правила. Ще изчакам решение на последната върховна инстанция и ще съдя България в Страсбург&rdquo;, заканва се ранената, а по-късно и осъдена жена. <br /> <br /> <strong>Ани ИЛИЕВА</strong><br />