Още Херодот споменава този български град, който сменя 4 имена през годините
Ето как са наричали селището, основано по време на гръцката колонизация на Черно море
Знаете ли, че още Херодот споменава за това древно селище? Това е с няколко хиляди години история още преди новата ера, пише poznanieto.bg.
Круни/Крунос
Това е първото име, което е носило селището. Основано по време на гръцката колонизация на Черно море. Според Херодот там е имало селище основано още от траките много преди това. По-късно наименованието се трансформира на Крунос, което означава извор/пролет.
Дионисополис
Следващото име на града е свързано с бог Дионис. В негова чест, гръцките заселници прекръстват града по негово име. Легендата гласи, че морето изхвърлило статуя на бог Дионис на брега и това довело до името му. То е оказва доста подходящо заради наличието на големи лозови масиви в района и развитието на винарството.
Карвуна
Още в края на 7 век, градът става част от Дунавска България. Няма данни дали е променяно името на града. Има теория, че е било променено на Карвуна. Доказателствата в подкрепа на тази теза са следните:
Българите на Аспарух се засели в Карвунската земя. Споменава се и в грамотите на Иван Асен II
Карвуна е локализирана в различните карти намираща се на около 20 морски мили(40км) северно от Варна, който съвпада с разстоянието между Балчик и Варна.
Не може да се приеме становището, че Карвуна е Каварна, тъй като още тогава Каварна е била позната под наименованието Карнава
Друго становище е за хълма Калето, издигащ се над село Кранево – не може да бъде приета, тъй като Кранево няма изградена тази инфраструктура, която трябва да е имало Карвуна, за да има подобен тип голямо значение.
Балчик
В края на 14 век градът пада под Османска власт. По типична османска традиция бива прекръстен на последния владетел, който го е управлявал. Това е боляринът Балик.Той е брат на болярина Деспота и защитава града от османците. По този начин се предполага , че идват и името на град Кюстендил(деспот Константин).Има още няколко хипотези откъде идва името на града:
от куманската дума баликчик(малък град) – професор Иван Добрев
от турската дума балчук – калища. Причината са стичащите се кални потоци след всеки дъжд
от турски бълъкчък – богат улов на риба
от турски балчък – глина. Намирала се в околностите на града и била основен поминък за населението.
Освободен през 22 януари 1878 година от руските войски. Градът бива загубен през 1919 година и бива присъединен към Румъния. Това се отразява негативно на региона и води до много репресии върху местното българско население.
Върнат е в територията на България с Крайовската спогодба през 7.09.1940, но румънците първоначално отказват да го предадат на българите и се налага да бъде извършен морски десант от контраадмирал Асен Тошев, който завзема града на 22 септември същата година. Град Балчик се превръща място, в което се струпват много български бежанци от Северна Добруджа, които са депортирани от румънците.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук
Последвайте ни
0 Коментара: