Разтърсващо писмо от неизвестна жена, която е жертва на домашно насилие, е било оставено на гроба на 23-годишната Дарина Министерска и едногодишната й дъщеричка Никол, които преди една година бяха застреляни от бащата на момиченцето Викторио Александров.

Писмото не е подписано, а анонимната му авторка е оставила заедно с него и плюшено слънчице и цветя, сподели майката на Дарина - Ваня Министерска. Тя добави, че ще връчи посланието на участниците в работната група, изготвящи измененията в Закона за защита от домашно насилие, пише Dir.bg.

"Това писмо ме накара да се вцепеня! Колко ли жени са в това положение, жертви невидими за околния свят, затворили мъката и безнадеждността между четирите стени на собствения си живот! 

Това писмо е показно на реалността в България, показно на бездействието, показно за оскотялото общество, показно на премълчаните случаи на домашно насилие, показно на липсващата политическа воля да се справи държавата с проблема, показно на лакомите НПО та, които се борят за правата на онеправданите само на хартия!

Това писмо е показно... за всичко каквото не се прави за да спре насилието тук в България, 21 век, страна от ЕС, демократична уж страна! Това писмо трябва да стигне до очите на всички политици, медии и работещи в институциите в България, МВР, МП, Прокуратура, съдилища и прочие, до всички адвокати, дръзнали да защитават насилници!

Това писмо ще стигне до всички институции извън България
", категорична бе почернената майка.

Ваня Министерска призова жената да се свърже с нея, за да й помогне.

Dir.bg публикува писмото без редакторска намеса:

" Пиша това, защото имах нужда...

Една година откакто чух вашата история...

Но тя освен, че ме шокира, натъжи и потресе, ме промени.

Не исках да съм следващата жертва...

Съвпадение или не, в деня на вашето убийство бях в "Надежда", денят на вашето погребение бях с децата в Северният парк...Оставих играчка и цвете за вас там и не спирах да мисля...

Защо? Но аз знаех вътрешно отговорът. Защото си мислиш, че във всяко семейство има кризи и кавги. Защото, започваш да търсиш вината в теб, да премълчаваш и да се променяш, но в един момент си смачкана, несигурна и зависима от човека до теб. А той това иска.

Отделя те от семейството ти, от приятели и близки. Тогава защо не си тръгнеш!? Звучи логично и безкрайно просто, но не е ! Ужасно трудно е да повярваш пак в себе си и да събереш смелост и само, който го е преживял може да разбере. Ти, Дарина си била смела и силна, защото си казала " Стоп". 

Аз се опитвах, всичко беше на приливи и отливи и не знам дали съм се спасила все още ...Сложно е...

Как да вярваш на човека, който единият ден е прекрасен, а на другият е зъл и непознат. Чупи, крещи, посяга ти, а после съжалява... Гони те по пантофи пред блока, а след това твърди, че е в депресия и ще се самоубие!?

И ти си виновен за неговите състояния...Заплашва те с нож и после ТОЙ бил зле психически и емоционално съсипан, а моите чувства?! А тези на децата?! Това е жив егоизъм. Да, тези хора съществуват и са тук и сред нас!

Те се чувстват силни и безнаказани, защото избиват комплексите си върху жени и деца!

Мили Дари и Ники, бдете над живите, над другите майки и дечица!

много искам истинска справедливост за вас!

Много ми се иска това да не ви се беше случило!

Вие сте силни, чисти и завинаги заедно!

Господ ще възнесе справедливост!

Почивайте в мир, бъдете спокойни във вечния си сън!

Аз можеше да съм следващата жертва и още не съм застрахована от нищо! Но дойдох да ви "кажа" всичко това, защото ще ме разберете и ще ми олекне...

Светъл да е пътят ви!

Дъщеря ми е на годините на Никол! Когато си помисля за този и изгубен още не изживян детски живот, очите ми се пълнят със сълзи...

Не мога и да си представя как се изживява такава мъка и как се съществува след това... Безкрайно се възхищавам на близките ви, които не само, че превъзмогват мъката си, но и се борят за вас и за справедливост и защита на жертвите в тази объркана държава! Дано ги гледате отгоре и се гордеете с тях!

Сбогом, мили Дари и Ники, макар да нямах честта да ви познавам лично, вие докоснахте душата ми!"