Навръх Йордановден пожар изпепели и направи необитаем дома на 64-годишния Йордан Рангелов. Това е мъжът,  който от години пише книги на религиозна тематика и шие на платнището на един стар фиат на улица “Хр. Г. Данов” в Пловдив цитати от Светото писание или призиви да се върне вероучението в училище. Той беше приютен от свои приятели. Сега се е върнал да живее в една малка стаичка в двора на старата си къща. Тя е като манастирска килия и е 2,5 на 2 метра. В нея има едно легло, пътечка за минаване и един куп стари вещи - последното, което е останало от имуществото му. Домът на Йордан, който преди хващаше окото, понеже имаше едни от най-красивите прозорци в града, сега е необитаем, пише "Марица".

Старият мъж посреща с огромната си усмивка и сякаш окрилен от оптимизъм. От вратата на стайчето си взе да хвали ползите от пожара навръх Йордановден. “Много голяма благодат се получи с тоя пожар, защото всички само гледаме стените и лъскавините. Хората не могат да разберат каква голяма благодат се получи с тоя пожар”, не спира да повтаря Йордан Рангелов.

Сега има един котлон за готвене и претопляне на храна, една печка духалка и незнайно как попаднал тук - чисто нов стационарен телефон от един от мобилните оператори. Леглото на Йордан е застлано с родопско одеяло, а на стена е окачен термометър. Поглежда го и отчита: “15 градуса е! Ехе, колко топло! Свети Иван Рилски в пещерата е бил на 15 градуса под нулата. Аз как да се оплаквам?”. 

На другата стена над леглото е окачил две икони. “Само искам да си намеря и сложа едно хубаво дървено Разпятие”, добавя той.

Още като ученик той се запалил по ветроходството. Дълги години мечтаел да си построи яхта и на една гола поляна край града направил точно това. Построил прекрасна ветроходна 11-метрова яхта още по времето на соца. А как се намираха тогава два тона олово за кил? Само той си знае. Тогавашният Йордан визуално няма нищо общо със сегашния. На снимките, които показва с постоянната уговорка, че тогава е бил много грешен, се вижда един млад, нахакан пловдивчанин с руса коса и дънки - от онези, отворените, които бяха любими на девойките в дискотеките и по бригадите по времето на соца.

След това Йордан спуснал на вода яхтата си в Поморие и от радост изтичал до близката църква да благодари на Бог. “Тогава нещо в душата ми се обърна. Вече не бях същият човек”, спомня си той. Сега отчита тези години като пропилени - можело да изучи богословие и да влезе още тогава в манастир. В брошурите, които сега пише сам на машина, копира и след това сглобява, се подписва като “Многогрешния Йордан”.

Сега ужасът, който би смразил всяка друга душа - да ти изгори къщата посред най-лютата зима, за него е повод за голяма радост и нов шанс. Не спира да повтаря, че това е “благодат”.

“Имам едно приятелче, християнче, аз го учих на ветроходство преди 40 години. Сега и то вярва като мен, идва и ми помага. Каза ми: Да знаеш, бати Даньо, виждам тук Божията ръка. Както е казано в Книгата: Новото вино трябва в нови мехове да се сложи. Тази твоя стаичка е като манастирска килия”, казва Йордан. Много е доволен от новото си положение. Казва, че не иска да се връща в изгорялото жилище с хубавите прозорци дори да се пребоядиса наново. Един от старите му приятели стои с него в стайчето и му дава дума, че щом се стопли, ще събере другари и ще ударят една шпакловка и боя на стените.


“Господ изгори всичко онова и ново да дойде! Пожарът стана божествено - това е необикновен пожар!”, убеден е Йордан. После разказва как купил календарчета на цялата пожарна команда. Обяснява с усмивка как дал последните си 20 лева за една пачка църковни календарчета. В нея са 20. Притеснява се ще стигнат ли за всички пожарникари, затова пита: “Колко души е цялата Пожарна?”. 

Необикновеният пожар, или пожърът-чудо, както още го нарича, тръгнал от печката му с дърва. В стаята си имал три пишещи машини и много платки от старите телевизори. Те останали от брат му, който бил телевизионен техник.

“Беше ми студено на краката - лед бяха! Оставих печката и слязох на двора да цепя дърва. Имам асмалък и от него съм набрал десетина кила грозде, които сложих в една туба на метър от печката да станат на вино. Половината от гроздето в двора оставих на пилците да го кълват, защото много голям грях имам към тях. Голям жилкаджия бях като малък - жицата на влака я улучвах 7 пъти от 10. А колко птиченца съм убил... Та дръпнах виното по-настрани от печката, да не го топли - я имаше 2 кила вино, я не. Сложих до тубата  една мукава, покрита с биметал. Тя се нагряла, огънала се, лепнала се на печката и се запалила. Като се качих горе и видях огнена заря - легнах по ниското, за да отида до тоалетната. Само по ниското можеше да се диша. Там пълних кофа с вода, отворих вратата и влезе кислород и се разбърка чистия въздух. Излязох набегом и викнах пожарникарите”, разказва Йордан.

Подът на дома му е гредоред - за късмет не се запалил. Тук Йордан вижда ново чудо. “Нашият апартамент е с гредоред, а отсрещният е с плоча. Когато викнах пожарната и в този момент се пукнаха прозорците”, спомня си вечерта преди Йорданов ден.

В стаичката, в която живее сега, навремето искал да прави работилница със стругче. Струг не купил, но стайчето от 5 квадрата останало. Сега то му било достатъчно.

“Станах още по-нов човек - това е то, Христовия човек! Не искам да се връщам обратно в апартамента - тук, в стайчето, ще остана, защото е като килийка на манастир. Само исках едно антренце да направя, да не излиза топлият въздух”, мечтае той.

“Благодарен съм на Бога - ходих в църквата да му благодаря за пожара. Голяма благодат покрай този пожар - много хора ми помогнаха и се спасиха. Те ще си спасят душите, защото проявиха милост, а милостта отваря вратите на Рая. Приятелите, дето ми дадоха колата за надписите, помогнаха. Едни братовчеди ме настинаха една седмица в едно малко апартаментче.

Бронхитът ми е много напреднал - само да вдъхна студения въздух и се разболявам. А и се надишах с дим. Затова ям много мед. И него благородни приятели ми го подариха. Пристъпите на астма също с мед лекувам”, обяснява Многогрешния Йордан.