Мним развод остави 65-годишна пенсионерка без жилище. Измамата лъснала през февруари миналата година, когато Гинка Пейчева отишла в община "Сердика" в София, за да си плати данък за 1/2 от апартамент в квартал "Орландовци".
Чиновничката я шокирала с две новини. Първата, че вече е разведена със съпруга си Александър Пейчев, а втората - че семейното им жилище е прехвърлено на трето лице. "Просто не можах да повярвам какво се случва, всичко беше като филм. Разводът е направен на 13 юни 2008 г. в Плевен. Не съм стъпвала в този град от 10 години", разказва пред "Стандарт" Гинка.
Двадесет дни след "развода" Александър прехвърля апартамента на мъж, живеещ близко до София. Само месец и половина по-късно Пейчев умира. Подозренията са, че Александър се е явил със своя приятелка в съда, която е разписала документите. Съдията пък не проверява личните карти на "съпрузите". Коя е мистериозната дама все още никой не знае.
С делото на Гинка се заема адвокат Петър Величков. Той отива в Плевен, за да се запознае с бракоразводното дело. Оказва се, че то е заведено по молба и на двамата съпрузи. Пред съда "г-жа Пейчева" се отказва доброволно от половината апартамент в полза на мъжа си. В документите е посочено, че делото е в Плевен, тъй като "Пейчеви" обяснили, че живеят в тамошния квартал "Дружба".
Пенсионерката разглежда няколкото подписа и категорично отрича да ги е слагала. Следва светкавична жалба до местната прокуратура. Графологичната експертиза доказва, че подписите не са нейни.
Гинка и Александър се запознали случайно, след като предишният съпруг на жената починал от рак. "Сестра ми Елена е зъболекар, а Александър й беше клиент, така го срещнах", спомня си жената и очите й се насълзяват. Първият й мъж - Цветан, бил военен и заедно с двамата им синове живеели във Велико Търново. След смъртта му Гинка била съсипана и сестра й я посъветвала да се премести в столицата при нея.
В края на 1990 г. Гинка идва в София, а на 12 януари 1991-ва се женят с Александър. "Той работеше като управител на супермаркет, каза ми: "Ела, ще те взема при мен в магазина, искам да си моята другарка в живота", обяснява г-жа Пейчева. Жената допълва, че изобщо не подозирала какъв измамник ще се окаже Александър. Отказва да споменава и името му. "Живеехме добре, но той много ме ревнуваше, купихме жилището през 1994 г.", разказва още ужилената пенсионерка.
Отношенията им се влошавали с годините, той не се прибирал вкъщи, започнал и да пие и цялата отговорност за семейството паднала на раменете на Гинка. През 2005 г. Александър се изнесъл от жилището им, но развод нямало. "Причината бяха серия от побои", обяснява Гинка. Тя не знае къде е бил мъжът й през тези 5 години. "Как е умрял и къде, нямам представа", обяснява измамената пенсионерка.
Александър Пейчев има деца само от предишен брак. Те категорично отказват да търсят полагащите им се по една шеста от апартамента в Орландовци. Просто не искали да имат нищо общо с баща си.
Съдийката, развела семейство Пейчеви, е била привикана на разпит в края на миналата седмица. Светла Захариева е дала обяснения по случая пред разследващите, а в полицията са изпратени за графологични анализи подписаните книжа. До тази година основно Захариева поемала бракоразводните дела в Плевен, впоследствие те започнали да се разпределят и на останалите магистрати.
"Въведохме практика да изискваме личните документи именно за да се презастраховаме, да не се допускат подобни случаи", каза явно притеснена председателката на Плевенския районен съд Даниела Дилова пред "Стандарт". Тя обеща като административен ръководител да провери обстоятелствата около случилото се, но не скри опасенията си, че законът не предвижда възстановяване на статуса на семейството дори и ако се докаже измамата.
Освен Захариева на разпит са минали и всички длъжностните лица, участвали в делото "Пейчеви". Вече има образувано дело за документно престъпление, обясниха още разследващите. Досъдебното производство засега обаче е срещу неизвестен извършител.
Повечето колеги на Захариева не са изненадани от допуснатия гаф. Оказа се, че в случая мъжът и жената се явили пред нея в качеството на молители по гражданското дело. Така формално съдът не бил задължен да извърши снемане на самоличността им по реда както на подсъдими или на свидетели. /БЛИЦ
