Поборническият паметник е издигнат на мястото, където са били погребвани обесените при сегашния Паметник на обесените борци за Освобождението на България от турско робство, пише borbabg.
Поборниците обикновено са били докарвани с каруца поединично от Търновския затвор. На другия ден след обесването е разпореждано телата да бъдат погребани на бунището над тогавашния квартал „Варуша”.
В основата на паметника личат имената на четниците на Филип Тотю, заловени през 1867 г. в битката при село Върбовка. Увековечени на плочата са Цоню Заарлията, Димитър Софиянлията, Никола Софиянлията, Симо Македонеца, Тодор Македонеца и Тодор Шекерджията.
На друга плоча са имената на обесените поборници от 1876 г., а именно свещеник Иван, П. Семерджиев, Гавраил, Яким, Цанко, Станчо, Петър, Станю, Кънчо, Рачо, Ангел, Георги и прочутият борец за свобода Бачо Киро.
След Освобождението съпругата на Бачо Киро – Неделя, и дъщеря му Ирина пристигат в Търново, за да разберат къде е погребан техният родственик. След като намират гроба, жените полагат костите му в една бохча и ги отнасят в Бяла черква. Там ги погребват в църквата „Св. Димитър“. През 1883 г. възрастна жена, която прислужвала в църквата, решава да премести костите на даскала.
На питането на негови близки защо прави това, тя отговаря: „Душманите ви ми казаха да направя това. Какво, не ги ли знаете кои са те?!“.
После баба Димитра връща отново костите на старото им място с думите: „Те го предадоха, отърваха се от него и сега се плашат вече и от костите му. Проклет да е, който ги бутне оттука“. Бабичката така и не уточнява кои са онези, които са предали Бачо Киро и които се страхуват и от костите му.
