Легендарният изпълнител Панайот Панайотов има огромен брой хитове, но остава в сърцата на почитателите си като “Момчето, което говори с морето”. Сред другите му eвъргрийни са “Охридското езеро”, “Обич”, “Шопкиня”, “Здравей, обич моя”... Панайот е двукратен носител на голямата награда от фестивала “Златният Орфей”, но е печелил и международни отличия.
На голяма популярност се радва и дуетът му с Росица Кирилова, като през 1993 г. двамата печелят не само наградата на журито, но и на публиката на фестивала “Интерфест” в Битоля.
С Роси и съпруга й - композиторът Георги Начев, ги свързва голямо приятелство, като двете двойки взаимно си кумуват. Въпреки многото почитателки певецът е верен на съпругата си Емилия вече 35 години, двамата са едно от най-стабилните семейства в родния шоубизнес.


- С какво се занимава днес Панайот Панайотов - момчето, което говори с морето?

- Все същото, с музика.

Панайот и Емилия са едно от най-стабилните семейства в родния шоубизнес

- Преди дни бяхте заедно с Росица Кирилова, Данчо Караджов, Марги Хранова, Орлин Горанов, Мими Иванова, Христо Кидиков... в звездния състав на мегаконцерта “Звездите на България”. Почувствахте ли се сред приятели?

- Не, Руми, в нашите среди няма приятелство. Има само кръгове по интереси. Освен това артистът е винаги самотен човек. Като оставим настрана библейската мъдрост, че всеки човек се ражда сам и сам умира, в нашия занаят аз съм бил винаги сам. Да, в момента имаме обща цел, щурмуваме обща крепост.

Привидно манифестираме някакво приятелство, но това не е така. И обяснявам защо. За мен приятелят не е този, който се е вкопчил в другия, за да получи помощ, и не си дава сметка, че и другият - тоест аз, също искам в някакъв момент да получа помощ. И се получава смешна гледка - едни хора, които се търсят само,когато имат нужда.

- Звучи много песимистично...

- Това е истината. Няма смисъл да си правим добро впечатление. Другото, което мразя, е прекаленият оптимизъм на всяка цена. Позитивизъм и оптимизъм, много мразя такава превзетост. Искам всички хора около нас да отстояват нещата и да си говорят по човешки, реално обаче. Без никакъв излишен оптимизъм.

През 1979 г. Панайот печели Първа награда на фестивала “Златният Орфей”. 

А другото е циркаджийство. Ако искате, мога да се превърна в циркаджия и ще направим такова страшно интервю. “Ау, аз съм голяма работа, аз съм изпълнен с ангажименти, правя концерти непрекъснато. Всички са мои приятели, забележете. Имам много голямо приятелство с Пешо, с Гошо с еди-кой си...”. Обаче в момента не съм настроен на такава вълна. 

- Днешните 60-годишни могат да запеят песните ви. Знаят ви и като фамозния изпълнител на песните на Том Джоунс, но младите хора познават ли ви?

- Няма как да ги знаят младите хора моите песни, няма кой да им ги предложи. Това е тема, по която съвсем спокойно можем да си говорим един ден, и предлагам да не я започваме. Къде са моите песни по радиата, по телевизиите пък хептем ги няма, може някъде да са прозвучали епизодично.

Като че ли някой умишлено, целенасочено е спрял и е подложил на геноцид хората от моето поколение, с малки изключения, имам предвид медиите. 

Веднага давам пример с един от моите любимци, Златко Чолич. Той е на същите години като мен - 68, а неговата музика и днес не излиза от домовете на хората чрез радиата и телевизията. А има стаж, колкото имам и аз. Разликата е от тук до небето, благодарение на нашите мълчаливи радиа и също такива телевизии.

Те едва ли не ненавиждат успелите певци, които имат дълъг музикален стаж и голям репертоар. Най-много “БГ радио” да пусне “Момчето, което говори с морето” и още една, две песни максимум, само това, всичко друго е умряло. Като че ли аз нямам друг репертоар. А имам безброй много песни. Как да ме знаят младите? Ето така отговарям на този въпрос. Те старите започват да ме забравят вече. 

В същото време не се оплаквам. Аз съм галеник на съдбата, защото имам вечни песни, хитове, които ще ме надживеят 100%. След като си отида, когато и да бъде, тези песни ще останат. Това е голямо постижение. Много добре си давам сметка за това и се гордея. Но само с гордост не се живее. Живее се с ангажименти, с поръчки на моите песни. 

- На съпругата ви Емилия посветихте една от най-хубавите ви песни “Шопкиня”. С какво ви плени тази шопкиня, че стана ваша съдба?

- Шопите са изключителен народ. Те са много чисти духовно, за физически вече не говоря, там нещата са ясни. Изключителни домакини, верни до гроб съпруги. А това е такова богатство. 

Тандемът Панайот Панайотов и Росица Кирилова спечели сърцата на публиката с песента “Да си простим”.

С моята съпруга тази година имаме юбилей - 35 години на сцената на живота. 35 години безоблачно съвместно живеене. Нямаме деца. От това обаче не правим трагедия. Не сме вързали черна панделка. Живеем си нашия живот. Така ни е написано от нашия създател.

И двамата сме вярващи - искам да го подчертая с две дебели черти. Вярваме в Господ Бог, нашият създател, и вярваме, че той ни обича и че ние сме негови любимци. Както всички хора на земята. Ние сме негови деца, а Бог обича децата си безвъзмездно и безусловно. 

- Колкото и да си обича творенията Създателят, човек като понавърти малко годинки, туй-онуй в него започва да поскърцва - я кръст, я стави, я кръвно високо. При вас обаждат ли се разни болежки?

- О, аз поне от 39 години си влача дископатията. Това са подробности от пейзажа. Има незначителни неща, за които няма смисъл да се говори. Иначе съм физически съвсем здрав на 100%, благодаря на Бог, той се грижи за мен.

Да, кръстът ме боли от време на време, като походя малко повече или поработя повечко, но не го отчитам като болест. Че то, ако нещо не го боли човек на тези години, както се шегуват шопите, трябва да се ощипе, за да провери дали е жив.

- Навремето се хвалехте, че правите дълги кросове, продължавате ли още?

- Наистина, допреди няколко години бягах по 3-4 км, два пъти на ден, но ги прекратих тези кросове, защото реших, че трябва да пощадя малко сърцето. Това не значи, че имам проблеми със сърцето, здраво е, но тези интензивни натоварвания вече не са за моята възраст.

Затова преминах на ходене - пак същите километри, но без толкова натоварване. Много обичам да ходя, най-вече сред природата. 

Обожавам природата, това ме зарежда, без нея не мога. Как сме живели в тази София, нямам представа. Имам вила в село Дръмша, което не е далеч от прословутата Царичина. Там е моето място. Там е връзката ми с природата. Изключително чист въздух, няма никакви вредни примеси, гора, планина, божествено място.

Само за такива любители като мен и Емилия Панайотова.

- Обичате природата, обичате да се движите, а спазвате ли някаква диета за здраве?

- Не спазвам никакви диети.  Ям абсолютно всичко каквото ми се яде и когато ми се прияде. Но не се тъпча. От 10 години не пия твърд алкохол, позволявам си вечер вкъщи по една чаша вино - бяло или червено. Така ми харесва, да живея по този начин. Никога не съм търсил специални рецепти за начин на живот, хранене, пиене. Правя това, което ми се прави, разбира се, с мярка. 

Румяна СТЕФАНОВА
/вестник "Над 55"/