Някак случайно, но никой и никога не споменава името на скулптора, чието дело е неразделна част от лицето и символиката на България.
Това пише журналистката Лияна Панделиева във фейсбук, по повод празника 24 май.
Ето какво написа още тя:
Статуята на Кирил и Методий пред Народната библиотека. Колко са учениците, учителите и гостите на библиотеката, които са се снимали отпред - година след година и празник след празник?
А на кого му говори нещо името Владимир Гиновски? Някак случайно, но никой и никога не споменава името на скулптора, чието дело е неразделна част от лицето и символиката на България.
Владимир кой? Е, какъв е този Гиновски? От къде се е взел? И колко изненадващо: Същият скулптор е изваял и статуята на Христо Ботев във Врачанския балкан. Паметникът е открит през 1962 г. и се извисява на 9 метра - сякаш е неразделна част от величествената природа.
Страстта към скулптурите се заражда в душата на Владимир още когато е малко дете. Едва осемгодишен в двора на баба си направил нещо като пиедестал и там измайсторил първата си творба по модел - дворна кокошка.
За авторството на паметника на Кирил и Методий се явява на конкурси СЕДЕМ пъти. Всеки път печелел конкурса и после нищо не се случвало, защото на същото място стърчало "паметното" тяло на Васил Коларов. Бута ли се така един Коларов, а!
Не е съвсем сигурно, че е станало точно така, но верояно проф. Мара Георгиева харесала поредния спечелил проект на Гиновски и с тежестта на своя авторитет настояла той да бъде изпълнен.
Така през 1972 г. високите 4,20 м. братя заемат днешното си място.
„Един ден, когато застана пред Бога, няма да се срамувам от този паметник." – казал тогава Владимир Гиновски. По думите му "Методий е бил воин и се очаква да излъчва сила, воля. Кирил е философ, затова главата му е леко приведена в размисъл“
Бронзови отливки от светите братя са поставени в началото на 90-те и в двора на посолството ни в Рим, и в руския град Мурманск.
Отново Владимир Гиновски е създал бюста на Васил Левски в Борисовата градина, а две копия на творбата се намират във Вашингтон и в Будапеща. Негово дело са бюстовете на Борис Христов и Николай Гяуров, на френския учен Луи Пастьор, на Димитър Талев, чийто бюст стои днес в алеята на писателите в Борисовата градина.
Скуплторът за чиито знакови за цяла България статуи отдавна никой не говори, е роден през юни 1927 г. в с. Галичник, Дебърско, днес в границите на Северна Македония. Потомък е на Фърчковския род (фърча значи четка). Фръчковите са с корени в прочутата Дебърска школа на иконописци и резбари. Прадядо му – Магрия Връчковски, е автор на дърворезби в пазарджишката църква „Св. Богородица“. Дядото му бил иконописец.
Независимо от мръчкавото време днес, точно пред паметника на Кирил и Методии ще звучи "Върви, народе възродени!"
Поклон, ВЛАДИМИР ГИНОВСКИ!
Честит ни най-български от всички празници! Да сме грамотни и така да бъдем силни!
