Едно от големите имена в журналистиката ни Лияна Панделиева публикува трогателен пост във Фейсбук.
Ето какво написа:
Айричка е вече звездичка. Отишла е при любимите ни коне, любими котки, любими малки и големи животинки.
Тя дойде на конната база с последните сили на изтощените си лапички – почти бебе на някаква кръстоска с Балканска овчарка. Видяла я Мими, която тогава също има куче и веднага и́ дава храна. Ужасена от хората и всичко, което те са и́ сторили, малкото парцаливо кученце не доближава храната докато Мими не се отдалечава.
В идните дни кучето обикаляше конната база отдалеч с надежда, че ще може да хапне пак. Когато я видях за първи път, Мими вече и́ беше дала името Айра. Започнахме да я храним, тя ни познаваше, но стоеше надалеч – все още уплашена, все още невярваща, че от хората може да дойде нещо добро.
Така изминаха около осем месеца. Всеки път, когато оставях храна се отдръпвах и отдалеч и́ говорех ласкаво, както говоря с конете, с котките и с онези животни, които не мислят, че човекът е враг.
Един ден сложих храна, но Айра тръгна към мен, сви се на кравайче с поглед вперен в очите ми и трепереща зачака. Клекнах до нея, бавно протегнах ръка и я погалих от главичката до опашката и се отдръпнах.
Тя въздъхна като човек от когото е свален страшен товар и махна с крайчето на опашката си. Коленичих до нея, прегърнах я и тогава за първи път ме близна по бузата.
Още на другия ден с Мими я упоихме с лекарство в супата, вкарахме я в клетка и тя я закара при своя ветеринар, за да я кастрират. Така предотвратихме трагедията с куп кученца на които да търсим дом.
С години Айра доближаваше само хората на които вярва. Един от татковците купи за нея голяма и удобна дървена кучешка къщичка, но тя никога не влезе вътре – човешките неща не бяха за нея. Стана голямо, здраво рунтаво куче, обичаше да се радва на хората, които обича и които знаеше, че обичат нея.
Междувременно намрази хапчетата, които задължително трябваше да приема за собственото си здраве и се научи да ги плюе, дори скрити в кюфте! Наложи се да прибягваме до хитрости, за да е винаги обезпаразитена.
В първите години и́ беше интересно да гледа препускащите коне по манежа и когато останеше празен, тя се спускаше с весел бяг и изследваше сама това прекрасно място за тичане.
Никога не и́ сложихме каишка, за да не може никой да я хване – тя чудесно знаеше на кого може да се довери.
Айра познаваше звука на двигателите на колите и нетърпеливо ни посрещаше още докато влизахме в паркинга. На големите празници получаваше такива количества кюфтета, наденички, пържоли и вкусотии, че после искрено недоумяваше защо изобщо даваме някакви кучешки глупости.
Преди няколко месеца Айра получи инсулт – съвсем като човек. Ослепя с едното око, едното ушенце висна, кривеше се когато върви. Макар и бавно, но с много старателно душене познаваше своите хора и крайчето на опашката се залюляваше и подаваше носле.
Миналата нощ тя е заспала под един от храстите и тихичко е отлетяла. Беше истински добра душа милата Айра.
