Българската национална валута има дълъг и драматичен път – от времената на натурална размяна и византийски монети до съвременните банкноти със защитни елементи и ликът на Васил Левски. Началото ѝ е белязано не само от държавност и икономически амбиции, но и от символика, идеология и понякога – куриозни обрати, пише "Телеграф".
Монетите на цар Иван Асен II – първият златен лъч
Първите български монети са дело на цар Иван Асен II. Сред тях – златна перпера от ХІІІ век с образа на свети Димитър Солунски и надпис „Исус Христос цар на славата“. До падането на България под османска власт се секат предимно медни и сребърни монети от владетелите на Второто българско царство.
Османската епоха – грошове, пара и чуждестранни пари
След Освобождението в обращение са златни австрийски дукати, турски лири, руски рубли, немски марки и дори индийски рупии. Липсата на единна национална валута налага приемането на Закон за монетосеченето на 27 май 1880 г., с който се въвежда левът, разделен на 100 стотинки. Названието е избрано заради символа на лъва – мощ и стабилност. Отпадат идеи като „франкове“, „сантими“ и дори „свободни“.
Първите български пари – направени в Англия, Русия и Австро-Унгария
През 1881 г. в Бирмингам се секат първите медни монети – 2, 5 и 10 стотинки. В Русия през 1882 г. следват сребърните 1 и 2 лв., а през 1894 г. в Австро-Унгария се появяват златните 10, 20 и 100 лева.
През 1885 г. е отпечатана и първата българска банкнота с номинал 20 лева в Санкт Петербург. Тя влиза в обращение от 1 септември същата година.
На 1 август през 1885 г. в Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева/ Монета 10 лв., емисия 1930
Народни прозвища за новите пари
Българите бързо започват да наричат новите монети с познати имена от османската епоха:
– мангъри – най-дребните пари;
– рупчета – 5 стотинки (с неясен произход);
– гологани – 10 стотинки;
– каравелчета – 2 стотинки, по името на Петко Каравелов или неговите дъщери.
Монетите на Борис III – символика и модерност
През 30-те години на XX век се появява монетна серия с профила на цар Борис III и с Мадарския конник. По негово време монети се секат в Англия, Югославия и Унгария.
Банкнотите между войни, инфлации и социализъм
След Първата световна война златното и сребърното покритие на банкнотите отпада, а номиналите скачат – появяват се т.нар. „ботевки“ и „борисовки“ с по 5000 лв. През 30-те години се отпечатват в Европа, но има и американска емисия от 1922 г., която наподобява доларови купюри.
След 1944 г. банкнотите отразяват новата социалистическа идеология – розоберачки, трактористи, петолъчки и Георги Димитров. Нови номинали – 3, 25 лв., в духа на съветските образци.
Времената на инфлация – 90-те години
В разгара на инфлацията през 90-те се появява банкнотата с най-висок номинал – 50 000 лева, а лицата върху нея са национални герои и творци: Левски, Стамболов, Берон, Славейков, Константинов.
Първата банкнота – спасена за поколенията
Днес първата българска банкнота с номинал 20 лв. се пази в Историческия музей в Габрово. Тя е била притежание на търговеца Васил Тюлюмбаков, който отказал да купи нива с нея и я съхранил. Банкнотата има воден знак и предупредителен надпис срещу фалшификации.
Най-голямата фалшификаторска афера в Царство България
През 1925 г. група от гостилничар, търговец и банков касиер отпечатват 10 хиляди фалшиви „ботевки“ с техника от Виена. Планът е да ги вкарат директно в банка, но касиерът ги издава и аферата приключва. На следващата година купюрите са извадени от обращение.
Българският лев не е просто разменна единица – той е свидетел на бури, съзидание и идентичност. От златните перпери до съвременните защитени банкноти, парите разказват историята на нацията.
